От моята камбанария

Чета “Потребител или творец?” и внезапно, неочаквано в главата ми изниква следната асоциация: сетих се за едно забравено забавно четиво от края на 80-те години: “Срещи на улицата” от Михаил Жванецки (доколкото си спомням авторът имаше и шоу по TV-то, ама в Съветския съюз или в България? вероятно в Русия, Москва… поне по нашата Първа програма трябва да съм го гледала…). Но книжката ми беше любимо четиво, което споделях с моите приятели, с тези “от моята кръвна група”… Много му се радвахме, много-много смях предизвикваха у нас смешките на Михаил Жванецки.

В ония далечни години “ледът се пукаше” едва-едва… (това за леда пък си е от Остап Бендер…)

ДА СЕ БЯХ ОТКАЗАЛ…

Да се бях отказал от пиенето… Да не гуляех с приятели… Да не танцувах… Да не пилеех толкова време с жени… Да си седях на задника.

Щях да пиша, да чета, да препрочитам, да изучавам, да чертая, да взимам работа в къщи, да търся теми, да забелязвам с остро око, да изобретявам, да публикувам в списанията, да седя по цели нощи. Щях да открия нещо. От дългото седене. Щях да защитя докторска. Щях да напиша пиеса, да получа награда… Пък тогава вече да гуляя с приятели и да танцувам, и да пилея много време с жени.

Което и сега правя, без всичките тези главоболия!

 

Михаил Жванецки, Срещи на улицата - сатирични миниатюри, Библиотека ФАКЕЛ, Профиздат, 1986, превод от руски: Мария Халачева

Михаил Жванецкий

ВСТРЕЧИ НА УЛИЦАХ

© Издательство “Искусство”, Москва, 1980 г.

“Литературная газета”, № 6 (5072), 5. II. 1986 г. “Браво, сатира!” — спектакль Московского Государственого Театра Миниатюр, 1984 г.

© Мая Халачева, преводач, 1986 г.