Професия „Висшист“

2 май 2008 в 15:35 | Публикувано в Констатирам, Наброски, Разни | 3 Коментари
Етикети:

Няма професия „висшист“! И нито една търговска компания, нито една държавна служба или администрация не се нуждае от „висшисти“, а – от образовани хора!… Притежанието на ‘тапия’ (диплом/а, свидетелство, удостоверение, certificate и пр.) далеч не означава образованост на притежателя й, още повече, че в наши дни дори не е трудно да се фалшифицира един такъв документ, каквито примери всъщност не липсват… Но и не е нужно (да се прибягва към фалшифициране, освен ако не е спешно, например „топла“ връзка за работно място, т. е. заплата, но за висшист…), защото и легалното придобиване на диплом за висше образование съвсем не е трудно, освен може би малко скъпичко за някои, но за повечето от родителите (!!! горещо обичащи своите деца) не е невъзможно да плащат, за да станат децата им висшисти… (познавам такива родители, познавам и такива „деца“ – никой не се кани да работи по специалността! важното е „да си вземе висшето“ – пък все ще се намерят връзки да го/я уредим на заплата)…

Също и затова в момента има дефицит на квалифицирани кадри у нас, а не само защото образованите ни млади хора са заминали за чужбина (а дали в чужбина работят по придобитите си специалности в българските университети? съмнявам се!… ) Висшисти има, а специалисти – не… (май почва да се усеща пазарната икономика, особено в представителства на интернационални компании или в партньорски взаимоотношения с чужди компании…)

Неотдавна гледах един участник в TV-играта „Това го знае всяко хлапе“. Беше дипломант по българска филология в един български университет (и то не от новосъздадените, свободни, „автономни“ български университети, а от онези традиционните, които до неотдавна се наричаха държавни…). Имаше да отговори на елементарен въпрос – да преброи глаголите в едно кратко изречение (именно глаголите, а не сказуемите или подлога!). Младежът се обърка, не можеше да се сети какво е „глагол“. Да беше от някакъв технически университет, бих разбрала, но не и оправдала такова невежество, но за дипломант по българска филология?!!!… Как ли се е добрал до това ниво? И негова ли е „вината“? Колко ли изпити преди това е взел? И как? А дали и образованието на „даскалите“ не е на същото ниво? Или хорицата („даскалите“) просто трябва да си получават заплатичките, за да „живеят“?…

Питам се: Дали университетът не е фабрика за производство на висшисти? Където работници са преподавателите, а суровината, която се преработва (във фабриката) са студентите?…

Преди няколко години (по поръчка на университетски преподавател) проектирах една брошура (http://www.ometeo.net/edu/pdf/brochure.pdf) за организирана синдикална дейност сред преподаватели в български университети. Досрамя ме чак, докато я работех! Синдикат на българските доценти! В началото на XXI век българските доценти се организират в професионален съюз, точно както някога докерите – в края на XIX, началото на XX век… (…да не говорим пък за това, че ‘синдикат’ е понятие, което се свързва със сицилианската мафия!) – „политическият“ изпит някога беше условие за приемане във висше учебно заведение – тези задължителни политически учебни дисциплини, които се изучаваха години наред, изиграха своята огромна манипулативна роля върху няколко поколения българи, включително и върху научните „работници“!…

Попита ме веднъж шофьорът на автобуса, с който се прибирах от работа (в съседен град – много се гордеех с този факт: в края на 90-те години на миналия век пътувах ежедневно 60 км сутрин и вечер, а частната фирма, която ме беше наела, ми плащаше пътните): Колко ти плащат за „висшето“? „Не за висшето ми плащат.“ – му отговорих аз – „Но без ‘висшето’ нямаше да мога да я върша тая работа“. Доста се учуди на отговора ми и дори малко се пообиди: как така, за да работиш ти трябва „висше“?

Веднъж един младеж – клиент, комуто оказвах дребни услуги с помощта на компютъра и принтерите си, се опита да ми се бърка в операционната система (много на „отворен“ се правеше по отношение на компютрите). Попречих му, изтъквайки куп причини и съответната основателна аргументация… „Брей, то човек трябва да има висше, за да бърника в твойта система!“ – възмути се той, сякаш ставаше дума за нещо съвсем елементарно… (Да не говорим пък, че изобщо е недопустимо, който и да било да си позволява подобна волност, но това е друга тема)

Пак в тази връзка: на производствено събрание „във фабриката“ (така наричахме „нашия“ изчислителен център) една млада, новоназначена колежка от сервизния отдел става да зададе въпроса ‘колко ще й се плаща за висшето?’ (от около 100 човека след първото съкращение от 1990-1991 бяхме около 70 висшисти и  30 души без висше, а фактическото ръководство на Центъра се осъществяваше на практика от 4-5 човека без „висше“ и директора (който все пак беше висшист)…

И така, по отношение на „висшето“, според мен, сред народа ни, включително и сред висшистите, съществува една голяма заблуда, така както и по отношение на много, много други понятия и категории – твърде много неразвенчани митове, илюзии, заблуди…

 

Advertisements

Откъс от едно есе

2 май 2008 в 9:58 | Публикувано в Разни | Вашият коментар

Писах това есе преди две години по поръчка на една клиентка (кандидатстудентка), след като четох статията „Капитализъм и култура“ от Ървинг Кристъл (http://mediatimesreview.com/october/CapitalismCulture.php)

Увод към едно есе, озаглавено „Конституционните права в България и кой осигурява тяхната защита“

„Гражданската свобода не е нищо друго освен естествената свобода, доколкото тя е ограничена от човешките закони (но не повече) в интерес на нуждите и на общата полза за обществото от нея. Следователно бихме могли да направим извода, че законът, който ограничава даден човек да навреди на свои съграждани, макар да намалява естествената, увеличава гражданската свобода на човечеството: но всяко произволно и безпричинно ограничаване волята на отделната личност, независимо дали се налага от монарх, от благородник или от парламент, е степен на тирания. Нещо повече, дори самите тези закони – независимо дали са изработени със или без наше съгласие, ако влияят или оказват насилие над нашето поведение и ни правят безразлични и ни лишават от вяра в някакъв добър край, по същество те са закони, които рушат самата свобода… За съдържаща гражданската свобода се смята единствено тази конституция, рамка на управление или система от закони, която дава право на отделната личност да е господар на своето собствено поведение, с изключение на тези пунктове, по които общественият интерес изисква известно насочване или ограничение.“ Уйлям Блекстоун[1]

 

 Последиците от рухването на социалистическата идея, се оказаха твърде болезнени за една голяма част от хората от бившия соцлагер, поради липсата им на готовност за смяна на ценностната система. На съвсем други принципи бяха изградени възгледите на хората, подчинени със средствата на терора да възприемат порочни и наивни идеи за ‘съвършена’ организация на обществото. Лишени от действителни права за свободна инициатива и свързаната с нея лична отговорност, те сляпо вярваха, че държавата, в лицето на комунистическата партия, се грижи за всеки един от тях, макар фактите да сочеха тъкмо обратното. Така израстнаха и бяха възпитани няколко поколения в бившите социалистически страни, но същественото икономическо изоставане, породено от неефективните планови икономики, доведе до сриване на режимите, символ на което стана падането на Берлинската стена. Никога преди това в човешката история не е бил извършван преход от тоталитарен режим към демократично управление, от планова икономика към пазарно стопанство, което всъщност го прави уникален от една страна и непредвидим – от друга.

 Лесно беше признаването на предимствата на пазарното стопанство пред плановата икономика на базата на постиженията на страните, в които то се е прилагало десетилетия наред. Не беше ясно обаче как бившите соцграждани ще осъзнаят своите права и изискването за поемане на лична отговорност, както и много съществения въпрос за преразпределение на тъй наречената ‘държавна’ собственост[2], т. е. приватизацията.

В САЩ и Западна Европа около седем поколения са преживели живота си в условията на пазарно стопанство, което е било господстваща форма на икономическа организация. Резултатите са очевидни – достиженията на високоразвитите държави осигуряват високо качество на живота на своите граждани, докато застоят на развитие, причинен от плановите икономики, изисква ‘плащането на висока цена’ от хората, живели при комунистически режим, а за постигнето на подобни резултати – прекомерни усилия.

Преди повече от двеста години Адам Смит, в своето произведение „Богатството на народите“ (1776 г.), формулира основния принцип на свободната пазарна икономика: в условията на свободния пазар сделките между хора, преследващи собствения си интерес, са взаимоизгодни. Той за първи път в човешката история утвърждава нравствената легитимност на пазарната икономика, изградена върху интереса на личността. Но още от тогава съществува една враждебна интелектуална традиция, която се отнася с подозрителност към всяка нерегулираната стопанска дейност и стремеж към  въвеждане на контрол върху заплатите и цените на държавно ниво, нещо което се възприема с голяма охота от жителите на бившите комунистически държави. С падането на режимите, те всъщност лесно възприеха, че е нормално да се грижат за личния си интерес, но винаги се отнасят подозрително към другите, които правят същото. 

Истината обаче е, че успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а то може да се постигне чрез последователна и непрестанна просвета за усвояване на елементарните, но фундаментални принципи на пазара. Икономическото мислене на американеца, например, е рожба на образование, формирано от конституция, положена върху здрави икономически принципи, и на съдебна власт, която се грижи за спазването на тези принципи. 

Успехът на едно конституционно управление зависи преди всичко от желанието на хората да приемат и да спазват неговите легитимни решения.

В общи линии, с изключение на периода на Гражданската война, населението на САЩ изразява уважение към властта, упражнявана от трите й съставни части. На американската нация никога не се е налагало със сила да бъде наложено изпълнението на решенията на съда. Смятайки десетте поправки на Закона за правата на човека като една, за 200 години съществуване в Конституцията на САЩ са нанасяни поправки само 17 пъти. Традиционно американците са готови да отстояват легитимната изпълнителна власт в подкрепа на непопулярни идеи и нефаворизирани групи хора.

Макар и да се гордеем с нашата повече от 1300-годишна история, в България след падането на комунистическия режим, се оказахме без какъвто и да било опит за изграждане на демократично конституционно управление. След  вече 17 години преход от тоталитарен режим към свободно гражданско общество, все  още имаме много проблеми със спазването на законността, което е един от основните ни проблеми при предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз.

След като сме избрали икономическо развитие, основаващо се на пазарните отношения, сме задължени да осигурим действието на пазарната икономика по законен начин, защото в противен е твърде съмнително икономическото ни оцеляване, без което свободата ни е немислима. За да оцелеем като демократична държава, трябва да осигурим защитата на личните свободи и да гарантираме съществуването на свободно общество.

Граматически, употребата на първо лице, множествено число, в гореизложените съждения, не е случайна, защото считам, че именно ние, българите трябва да създадем обществената организация на страната си – държавността, а не ‘мнимата държава’, представлявана от съмнителни политически субекти, на които сляпо и емоционално се доверяваме (по време на избори), водени от инерция, наследена от епохата на социализма.

 –––––––––––––––––––––––––––

[1] английски учен-юрист от ХVIII век

[2] с държавната собственост всъщност се разпореждат властимащите като със собствена от една страна – когато могат да имат лични облаги от нея, и като безстопанствена – от друга, когато трябва да се полагат грижи за нея (в общи линии така беше при социализма)

Едно мнение!

2 май 2008 в 8:25 | Публикувано в Разни | Вашият коментар

От няколко дни в електронната ми пощенска кутия стои едно мнение, което ме впечатли!… защото рядко срещам хора (най-вече offline и нерядко online), които могат ясно да си обясняват нещата, които се случват с тях самите и с околните им – една голяма част от хората са преди всичко недоволни и за миг дори не се замислят, а преди всичко търсят причини, обяснения, оправдания… и то някъде другаде, а не в себе си, вместо да полагат усилия да се ограмотяват (за да са способни да разбират ‘за какво тук иде реч’)…

pp. естествено, това не се отнася за интелигентните blog-ъри, които са… ‘много напред с материала’ – проблемът е в мнозинството, което генерира КОНСЕНСУС-а, който пречи на обществото да постигне напредък – във всички области на живота! най-напред в ‘понятийно’ отношение…

Моето мнение е, че масовата посредственост, с която ежедневно се сблъсква що-годе интелигентният и образован човек, се дължи на крещящата липса на икономическа и всякакъв друг тип грамотност, вкл. компютърна, обща култура и пр.  и в подкрепа на своето твърдение добавям следния цитат:

Успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а нужното ниво на грамотност може да се постигне с последователна и непрестанна просвета, целяща изясняването на елементарните, но фундаментални принципи на пазара.“ Ървинг Кристъл, Капитализъм и култура, http://www.mediatimesreview.com/october/CapitalismCulture.php

А що се отнася до компютърната грамотност, на една от страниците от работния ми сайт съм си сложила следното мото:

Компютърната грамотност не е като мигането, кихането, кашлянето, бозаенето, слюнкоотделянето… както и всякакъв друг вид ГРАМОТНОСТ :)… 

поради честите ми сблъсъци с единодушното безхаберие на заобикалящата ме среда (особено на ‘факторите’, от които зависят обикновените битови ‘разрешения’), която ме зачерква безапелационно и превръща всички мои усилия в безстойностни, излишни и никому ненужни занимания…

Ето го и мнението, което ме впечатли (Из „Петиция за намаление облагането на труда„):

„Подкрепям петицията!!!
Веднага се аргументирам: към днешна дата смятам, че т.нар. осигуровки осугуряват единствено и самоцелно държавната администрация, т.е. аз и всички останали, които не сме на държавна заплата, всъщност плащаме заплатите на държавните служители /чиновници/, т.е. аз/ние сме им работодатели!!!
Също към днешна дата е очевидно, че механизмите за контрол над тях нашите “служители” не работят и в този смисъл аз много се дразня, когато от всеки доход, който заработвам с много труд трябва да им давам почти една четвърт!!!
Докато някой ден стане, така че осигурителната тежест да не тежи само на едни и държавните “служители” започнат да се отчитат пред мен/нас за всеки похарчен лев, до тогава, колкото може по-малко осигуровки!!! (Кремена Ангелова)“ – http://ikonomika.org/?p=319#comments

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.