Професия „Висшист“

2 май 2008 в 15:35 | Публикувано в Констатирам, Наброски, Разни | 3 Коментари
Етикети:

Няма професия „висшист“! И нито една търговска компания, нито една държавна служба или администрация не се нуждае от „висшисти“, а – от образовани хора!… Притежанието на ‘тапия’ (диплом/а, свидетелство, удостоверение, certificate и пр.) далеч не означава образованост на притежателя й, още повече, че в наши дни дори не е трудно да се фалшифицира един такъв документ, каквито примери всъщност не липсват… Но и не е нужно (да се прибягва към фалшифициране, освен ако не е спешно, например „топла“ връзка за работно място, т. е. заплата, но за висшист…), защото и легалното придобиване на диплом за висше образование съвсем не е трудно, освен може би малко скъпичко за някои, но за повечето от родителите (!!! горещо обичащи своите деца) не е невъзможно да плащат, за да станат децата им висшисти… (познавам такива родители, познавам и такива „деца“ – никой не се кани да работи по специалността! важното е „да си вземе висшето“ – пък все ще се намерят връзки да го/я уредим на заплата)…

Също и затова в момента има дефицит на квалифицирани кадри у нас, а не само защото образованите ни млади хора са заминали за чужбина (а дали в чужбина работят по придобитите си специалности в българските университети? съмнявам се!… ) Висшисти има, а специалисти – не… (май почва да се усеща пазарната икономика, особено в представителства на интернационални компании или в партньорски взаимоотношения с чужди компании…)

Неотдавна гледах един участник в TV-играта „Това го знае всяко хлапе“. Беше дипломант по българска филология в един български университет (и то не от новосъздадените, свободни, „автономни“ български университети, а от онези традиционните, които до неотдавна се наричаха държавни…). Имаше да отговори на елементарен въпрос – да преброи глаголите в едно кратко изречение (именно глаголите, а не сказуемите или подлога!). Младежът се обърка, не можеше да се сети какво е „глагол“. Да беше от някакъв технически университет, бих разбрала, но не и оправдала такова невежество, но за дипломант по българска филология?!!!… Как ли се е добрал до това ниво? И негова ли е „вината“? Колко ли изпити преди това е взел? И как? А дали и образованието на „даскалите“ не е на същото ниво? Или хорицата („даскалите“) просто трябва да си получават заплатичките, за да „живеят“?…

Питам се: Дали университетът не е фабрика за производство на висшисти? Където работници са преподавателите, а суровината, която се преработва (във фабриката) са студентите?…

Преди няколко години (по поръчка на университетски преподавател) проектирах една брошура (http://www.ometeo.net/edu/pdf/brochure.pdf) за организирана синдикална дейност сред преподаватели в български университети. Досрамя ме чак, докато я работех! Синдикат на българските доценти! В началото на XXI век българските доценти се организират в професионален съюз, точно както някога докерите – в края на XIX, началото на XX век… (…да не говорим пък за това, че ‘синдикат’ е понятие, което се свързва със сицилианската мафия!) – „политическият“ изпит някога беше условие за приемане във висше учебно заведение – тези задължителни политически учебни дисциплини, които се изучаваха години наред, изиграха своята огромна манипулативна роля върху няколко поколения българи, включително и върху научните „работници“!…

Попита ме веднъж шофьорът на автобуса, с който се прибирах от работа (в съседен град – много се гордеех с този факт: в края на 90-те години на миналия век пътувах ежедневно 60 км сутрин и вечер, а частната фирма, която ме беше наела, ми плащаше пътните): Колко ти плащат за „висшето“? „Не за висшето ми плащат.“ – му отговорих аз – „Но без ‘висшето’ нямаше да мога да я върша тая работа“. Доста се учуди на отговора ми и дори малко се пообиди: как така, за да работиш ти трябва „висше“?

Веднъж един младеж – клиент, комуто оказвах дребни услуги с помощта на компютъра и принтерите си, се опита да ми се бърка в операционната система (много на „отворен“ се правеше по отношение на компютрите). Попречих му, изтъквайки куп причини и съответната основателна аргументация… „Брей, то човек трябва да има висше, за да бърника в твойта система!“ – възмути се той, сякаш ставаше дума за нещо съвсем елементарно… (Да не говорим пък, че изобщо е недопустимо, който и да било да си позволява подобна волност, но това е друга тема)

Пак в тази връзка: на производствено събрание „във фабриката“ (така наричахме „нашия“ изчислителен център) една млада, новоназначена колежка от сервизния отдел става да зададе въпроса ‘колко ще й се плаща за висшето?’ (от около 100 човека след първото съкращение от 1990-1991 бяхме около 70 висшисти и  30 души без висше, а фактическото ръководство на Центъра се осъществяваше на практика от 4-5 човека без „висше“ и директора (който все пак беше висшист)…

И така, по отношение на „висшето“, според мен, сред народа ни, включително и сред висшистите, съществува една голяма заблуда, така както и по отношение на много, много други понятия и категории – твърде много неразвенчани митове, илюзии, заблуди…

 

Advertisements

3 Коментари »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Ами така де – тия, които казват, че им плащат за висшето са съвсем прави. А ти грешиш, като казваш, че всяка институция има нужда не от висшисти, а от образовани хора – защото особено пък държавните институции не провеждат интервюта за работа, но пък имат задължителни изисквания за образование. Т.е. важно е дали имаш диплома, а не какво знаеш. Резултатът, разбира се, е видим с просто око – държавните учреждения са сборище на тъпи буквояди.

    И това никак не е чудно – университетите ни са наистина фабрики за висшисти, а не учебни заведения. Ето това е учебно заведение. Намираш ли трите разлики?
    http://kaka-cuuka.com/197

  2. да, ‘взех отношение по въпроса’… времето ми е толкова ограничено!…
    едно добро нещо се случва все пак: постепенно отпадат т.н. кандидатстудентски ‘епопеи’…
    идеята за фунията при образованието (широка на входа, тясна на изхода) за първи път чух през 90-те години по родните медии (мина-замина, никой не обърна внимание!…)

  3. […] поредното препятствие пред целта си… да стане висшистка и да сбъдне мечтата на мама и […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: