Откъс от едно есе

2 май 2008 в 9:58 | Публикувано в Разни | Вашият коментар

Писах това есе преди две години по поръчка на една клиентка (кандидатстудентка), след като четох статията „Капитализъм и култура“ от Ървинг Кристъл (http://mediatimesreview.com/october/CapitalismCulture.php)

Увод към едно есе, озаглавено „Конституционните права в България и кой осигурява тяхната защита“

„Гражданската свобода не е нищо друго освен естествената свобода, доколкото тя е ограничена от човешките закони (но не повече) в интерес на нуждите и на общата полза за обществото от нея. Следователно бихме могли да направим извода, че законът, който ограничава даден човек да навреди на свои съграждани, макар да намалява естествената, увеличава гражданската свобода на човечеството: но всяко произволно и безпричинно ограничаване волята на отделната личност, независимо дали се налага от монарх, от благородник или от парламент, е степен на тирания. Нещо повече, дори самите тези закони – независимо дали са изработени със или без наше съгласие, ако влияят или оказват насилие над нашето поведение и ни правят безразлични и ни лишават от вяра в някакъв добър край, по същество те са закони, които рушат самата свобода… За съдържаща гражданската свобода се смята единствено тази конституция, рамка на управление или система от закони, която дава право на отделната личност да е господар на своето собствено поведение, с изключение на тези пунктове, по които общественият интерес изисква известно насочване или ограничение.“ Уйлям Блекстоун[1]

 

 Последиците от рухването на социалистическата идея, се оказаха твърде болезнени за една голяма част от хората от бившия соцлагер, поради липсата им на готовност за смяна на ценностната система. На съвсем други принципи бяха изградени възгледите на хората, подчинени със средствата на терора да възприемат порочни и наивни идеи за ‘съвършена’ организация на обществото. Лишени от действителни права за свободна инициатива и свързаната с нея лична отговорност, те сляпо вярваха, че държавата, в лицето на комунистическата партия, се грижи за всеки един от тях, макар фактите да сочеха тъкмо обратното. Така израстнаха и бяха възпитани няколко поколения в бившите социалистически страни, но същественото икономическо изоставане, породено от неефективните планови икономики, доведе до сриване на режимите, символ на което стана падането на Берлинската стена. Никога преди това в човешката история не е бил извършван преход от тоталитарен режим към демократично управление, от планова икономика към пазарно стопанство, което всъщност го прави уникален от една страна и непредвидим – от друга.

 Лесно беше признаването на предимствата на пазарното стопанство пред плановата икономика на базата на постиженията на страните, в които то се е прилагало десетилетия наред. Не беше ясно обаче как бившите соцграждани ще осъзнаят своите права и изискването за поемане на лична отговорност, както и много съществения въпрос за преразпределение на тъй наречената ‘държавна’ собственост[2], т. е. приватизацията.

В САЩ и Западна Европа около седем поколения са преживели живота си в условията на пазарно стопанство, което е било господстваща форма на икономическа организация. Резултатите са очевидни – достиженията на високоразвитите държави осигуряват високо качество на живота на своите граждани, докато застоят на развитие, причинен от плановите икономики, изисква ‘плащането на висока цена’ от хората, живели при комунистически режим, а за постигнето на подобни резултати – прекомерни усилия.

Преди повече от двеста години Адам Смит, в своето произведение „Богатството на народите“ (1776 г.), формулира основния принцип на свободната пазарна икономика: в условията на свободния пазар сделките между хора, преследващи собствения си интерес, са взаимоизгодни. Той за първи път в човешката история утвърждава нравствената легитимност на пазарната икономика, изградена върху интереса на личността. Но още от тогава съществува една враждебна интелектуална традиция, която се отнася с подозрителност към всяка нерегулираната стопанска дейност и стремеж към  въвеждане на контрол върху заплатите и цените на държавно ниво, нещо което се възприема с голяма охота от жителите на бившите комунистически държави. С падането на режимите, те всъщност лесно възприеха, че е нормално да се грижат за личния си интерес, но винаги се отнасят подозрително към другите, които правят същото. 

Истината обаче е, че успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а то може да се постигне чрез последователна и непрестанна просвета за усвояване на елементарните, но фундаментални принципи на пазара. Икономическото мислене на американеца, например, е рожба на образование, формирано от конституция, положена върху здрави икономически принципи, и на съдебна власт, която се грижи за спазването на тези принципи. 

Успехът на едно конституционно управление зависи преди всичко от желанието на хората да приемат и да спазват неговите легитимни решения.

В общи линии, с изключение на периода на Гражданската война, населението на САЩ изразява уважение към властта, упражнявана от трите й съставни части. На американската нация никога не се е налагало със сила да бъде наложено изпълнението на решенията на съда. Смятайки десетте поправки на Закона за правата на човека като една, за 200 години съществуване в Конституцията на САЩ са нанасяни поправки само 17 пъти. Традиционно американците са готови да отстояват легитимната изпълнителна власт в подкрепа на непопулярни идеи и нефаворизирани групи хора.

Макар и да се гордеем с нашата повече от 1300-годишна история, в България след падането на комунистическия режим, се оказахме без какъвто и да било опит за изграждане на демократично конституционно управление. След  вече 17 години преход от тоталитарен режим към свободно гражданско общество, все  още имаме много проблеми със спазването на законността, което е един от основните ни проблеми при предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз.

След като сме избрали икономическо развитие, основаващо се на пазарните отношения, сме задължени да осигурим действието на пазарната икономика по законен начин, защото в противен е твърде съмнително икономическото ни оцеляване, без което свободата ни е немислима. За да оцелеем като демократична държава, трябва да осигурим защитата на личните свободи и да гарантираме съществуването на свободно общество.

Граматически, употребата на първо лице, множествено число, в гореизложените съждения, не е случайна, защото считам, че именно ние, българите трябва да създадем обществената организация на страната си – държавността, а не ‘мнимата държава’, представлявана от съмнителни политически субекти, на които сляпо и емоционално се доверяваме (по време на избори), водени от инерция, наследена от епохата на социализма.

 –––––––––––––––––––––––––––

[1] английски учен-юрист от ХVIII век

[2] с държавната собственост всъщност се разпореждат властимащите като със собствена от една страна – когато могат да имат лични облаги от нея, и като безстопанствена – от друга, когато трябва да се полагат грижи за нея (в общи линии така беше при социализма)

Advertisements

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: