Лудият, кокошката и просеното зърно

11 май 2008 в 16:39 | Публикувано в И пак разни..., Наброски | Вашият коментар

Изписват от болницата (психиатрията) един луд, който преди това се мислел за просено зърно. Излекували го вече и той знае, че е човек, а не – просено зърно. Пускат го. Тръгва си. Но веднага след като прекрачил прага за навън се разколебал… и пак се върнал в болницата. „Защо се връщаш?“ питат го, а той: „Навън имаше кокошка. Аз знам, че съм човек, ама тя знае ли?“…

Това е един стар, много стар анекдот, който винаги ме е разсмивал. Ама напоследък много често се сещам за кокошката и просеното зърно. И все се виждам също като този луд: да, наистина, аз знам, че съм човек, ама кокошката не знае!

Advertisements

Чукча като читател, а не писател…

11 май 2008 в 6:47 | Публикувано в И пак разни... | има 1 коментар

Времето не стига за четене, камо ли за писане… Забележете: става дума за далечната 1994 година!

Високата цена на ефективността
Компютрите ни правят по-продуктивни. Но дали същевременно не ни и забавят?
от Брадфорд Делонг
http://www.mediatimesreview.com/july03/PC_Efficiency.php
 
     През пролетта на 1994 година изтрих играта „Цивилизация“ от моя офис компютър. Направих същото и с домашното си PC. Както и на лаптопа си.
Изхвърлих оригиналните дискове, с които бе дошла инсталацията. Беше ми станало, че нямам друг избор: можех или да продължавам
да играя „Цивилизация“ на използваните от мен персонални компютри, или пък можех да стана помощник-секретар в Държавния резерв на САЩ.
Но не и двете. Не че моят началник бе наредил това – дори и тя имаше навика да игаре един вид пасианс на компютъра си. В това си дело,
аз бях единствения си началник, аз сам си бях решил, че с „Цивилизацията“, инсталирана на компютъра на Делонг, продуктивността на Делонг би била неприемливо слаба.
     Компютрите са невероятни трудоспестяващи устройства. Те ни дават възможност да извършваме изключителен обем работа
за невероятно малко време: финансови анализи, обработка на данни, проектиране и дизайн. Но същевременно те ни предоставят и възможност
да се захласваме по игри като пасианси. Или да пращаме съобщения по интернет/интранет. Засипват ни с океан от шрифтове.
Заравят ни в купища снимки и изображения, в които можем да се лутаме безцелни с часове. От организационна гледна точка обаче, услугите, предоставяни ни
от високите технологии, които могат да бъдат ценни за отделния човек, могат да бъдат безсмислени или дори намаляващи продуктивността на служителите…

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.