Българинът обича децата си…

28 юни 2008 в 13:14 | Публикувано в Констатирам | Вашият коментар
Етикети:

Неотдавна, една госпожица (студентка) си „поръча да й изработя“ (сякаш съм майстор-обущар или друг занаятчия) осем задачи по приложна математика (линейна алгебра, диференциално и интегрално смятане, оптимиране и математически модели, вероятности и статистика…) и 14 въпроса по счетоводство, за да преодолее поредното препятствие пред целта си… да стане висшистка и да сбъдне мечтата на мама и тате.

„Българинът обича децата си и е готов на всичко за тяхно добро – дава мило и драго, за да образова децата си и цени образованието“ – така ми рече младото момиче. „А ние, младите сме прагматични хора, не обичаме току-тъй да си губим времето, а и сме заети“.

Така е. Не бива младите хора да се мъчат, трябва да им се помага, трябва да се радват на живота (защото е кратък)! Защо да се мъчи горкото момиче с разни глупости (като математика и счетоводство), като си има начин – плащаш и получаваш. На който му трябва математика и счетоводство – да си ги учи! Важното е човек да си вземе дипломата, а не да си пълни главата с безполезни знания! Къде в практиката се използва математика? Никъде! Само в училище и на кандидат-студентски изпити (пък сега и на матури! ама нейсе). Нали си има електронни калкулатори (дори и неграмотните роми знаят да си служат с тях)! Щото от цялата математика, която се учи в училище и в университета, на човек му остава само едно – да знае да събира и изважда числа, а и да умножава, и дели (но с „елка“). Всичко друго е въпрос на „пазар“-лък! А това въобще не е проста работа и съвсем не е за изкуфелите мозъци на ония, които могат единствено и само да решават трудни и неприятни задачи. Толкова са жалки с непотребните си знания, приличат на вехтошари от бит-пазар!

Веднъж, в предаването на Коритаров и Лора Крумова, слушах една възмутена гражданка по време на кандидатстудентска кампания, която се оплакваше, че на кандидатстудентски изпит бил допуснат някакъв си човечец на 74-годишна възраст и взел, че си решил задачите. „На какво прилича това! Да заема от местата на младите хора! Това трябва да се забрани, за да не се пречи на бъдещето на децата ни.“

Икономиката, разбира се, е „разказвателен“ предмет! Дори и професорите, изписващи сложни формули в своите учебници, които издават (или рецензират) и преподават модерни икономически теории, могат да си позволят да не са на „ти“ с математиката, но „изискват“ знания от своите възпитаници. Как, по какъв начин, обаче, съвсем не ми е ясно.

Попаднах на такъв учебник, където изобилстваше от грешки (фундаментални), а имаше и примери, които с „елка“ могат да се сметнат и са грешни… Но изданието – луксозно, вероятно сериозен тираж… и всички студенти учат по него!

А имаше и едно скромно учебниче, издадено от двама доценти, очевидно с оскъдни средства (личеше си – за предпечат е ползван паус, но – тонерът на лазерния принтер е бил на изчерпване), което си беше перфектно от всяка гледна точка – ясно и точно формулирани задачи, многобройни примери и обяснения, никакви правописни грешки, запетайките дори – на мястото си…

Е, както се вижда, има даскали и даскали. Даже и аз така се кръщавам понякога – „даскал в сянка“. Старая се да помагам на студентите – не просто да им връча в ръцете някакъв обем печатен материал. Събирам много информация по въпроса, обработвам я според изискването на преподавателя (и за него се информирам в мрежата), решавам задачата, прилагам линкове и пр. Някои разбират и са благодарни, други – сметкаджии (да не би да претегля с 200 грама по-малко на кантара, сякаш им продавам картофи на пазара). По какви ли не учебни дисциплини съм писала, а някога, преди 7-8 години, студентите сами си решаваха задачите, аз само въвеждах текста, рисунките, чертежите, формулите, таблиците, диаграмите и т. н., оформях и принтирах (с лазерен и цветен мастиленоструен принтер). По какви ли не учебни дисциплини съм писала – от маркетинг до философия и от баскетбол до модерни IT технологии (със справочна литература по задание от 80-те и 90-те години!). И все високи оценки ми пишат (преподавателите), защото съм си научила урока, макар че, естествено, не съм универсален специалист, нито пък PC-то е машина за серийно производство на курсови задачи…

В крайна сметка образованието (действителното) е въпрос на личен избор – ако ти е приятно – намираш начин да се образоваш, ако ли пък, не – намираш начин да минеш за образован. Важното е да си създадеш имидж, останалото са подробности.

Но… като гледам knowledge-базите на софтуерните (и не само!) продукти на американците и на европейците (от класическата Западна Европа) – „шапката ми пада“. А в Eurostat например, ако се  озовеш може да загубиш „и ума, и дума“ от статистическите им анализи! Толкова са далеч напред във времето! Как ли го правят тези хора? Сигурно единствената причина е, че им плащат заплати? Та, „тия хорица“, с knowledge-базите, сигурно нямат никаква представа ни от математика, ни от икономика, ни от образование и култура въобще… Преди две-три години бях изумена, случайно научих, че американците (е, не всички, естествено! вероятно онези от техническите университети) празнуват специален празник на числото ПИ.

А от книгата „Как се пише дипломна работа“ на Умберто Еко (която подарих на сина ми след дипломирането му) научих, че в университетите на Италия (а според една статистика там около 30% от населението е неграмотно!) и на останалия свободен свят, си служат с текстообработка на компютър още от 80-те години на миналия век, както и че разработките на дипломантите не са чисто и просто някакъв писмен материал, компилиран от няколко учебника (препоръчани от преподавателя), разпечатан на принтер и подвързан (с гребен или друга технология), а е плод на усилия, изследвания, личен подход и собствено мнение, и че подготовката за нея започва още във втори курс…

И т. н.

Ами, нека си обичаме децата, но да не ги вардим от образованието (то няма да ги нарани) и да не им купуваме дипломи за подарък.

Advertisements

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: