Дефицит

17 юли 2008 в 10:32 | Публикувано в Разни | Вашият коментар

Тази сутрин в „Здравей, България“ видях Росен Йорданов, психолог в МВР. Беше в студиото във връзка с отвличането на Ангел Бончев (и освобождаването му)  и на съпругата му Кремена… Не ‘хванах’ интервюто в началото, а в края – и това, което чух да казва той на Лора Крумова беше, че в МВР има крещяща нужда от квалифицирани кадри. Каза още, че „правилото: няма незаменими хора“ е валидно само за добре работещи организации (древно правило! как добре си го спомням – с горчивина)! Има хора в МВР, само че компетентни няма, и такива, които да са способни да вземат решения, да носят отговорност, да предприемат действия, т. е. с други думи: всеки си измива ръцете (като Пилат Понтийски)… И това до ниво Министерство!…
Ех, как ми е познат този модел! И колко е валиден той за още много, много организации… И как хубаво се обясняват по този начин причините за многобройните висящи проблеми – във всички области на обществения ни живот (и в държавното управление, и в частния бизнес нерядко)… Няма кой, няма кой! То би трябвало да си има кой да взема решения, да носи отговорност, да предприема действия… Ама истината е, че НЯМА КОЙ! Всеки вярва, че за проблемите си има решения, ама ТОВА НЕ Е МОЯ РАБОТА, то си има кой да отговаря! Ама НЯМА! Не е трудно да се провери. Примерите са безчет…

Един човек (на име Ангел Рангелов, от София, 56-годишен) създаде Безхаберие в края на 2007, а в началото на настоящата 2008 бе отразено в медиите… Мина, замина и… толкоз! Ежедневно от тогава насам, хората посещават сайта, информират се, коментират в Книгата за гости, и… „пожелават успех“ на г-н Рангелов, сякаш той си има някакъв личен негов проблем, а не обществен и… толкоз! Проблемите (висящите) са все от същия род и характер…

А миналото лято установих, че най-сетне се е появила остра нужда от истински инженери (които да си разбират от работата, а не само да притежават дипломи като такива) в някои бивши държавни предприятия (съдя по това, че няколко мои познати най-после си намериха работа по специалността, а не да работят години наред като нискоквалифицирани работници на разни босове, вкл. и да не работят, т. е. за определени периоди от време – безработни инженери, които си нямат връзки за… работна заплата). След като години наред номенклатурчиците назначаваха кого ли не на работа (разбирай – на заплата), най-после се усетиха, че все пак имат нужда от хора, които разбират от инженерни науки…

Никога няма да забравя как един директор ме заплашваше, че ако „не слушкам“ ще ме прати в Содите да хвърлям сода с лопатата… Да бе, на него хора му трябват, a незаменими хора няма (и нека не си въобразявам, че съм много важна, аз съм само една работничка). Спокойно може да замени един квалифициран специалист от ИЦ с един необразован работник от производството! Важна е бройката! Те работите иначе сами се подреждат! Винаги можеш да изнудиш някой от подчинените си (я, като го позалъжеш, я, като го позаплашиш) да ти свърши работата! Никога няма да забравя чистачката, която казваше:“Горкият директор, по цял ден зяпа през прозореца и не знае какво да прави“… нали си има „работници“, които да работят… а той, чисто и просто управлява! Ей, това схващане за управлението, май все още, е доста популярно… (напр. като гледам в някои от българските университети се преподава учебната дисциплина „Управленско счетоводство“, която има за цел да подготви кадри, които да ‘снасят’ наготово ‘информация за нуждите на управлението’, а то ‘управлението’ какво точно ще прави? ‘ще управлява’! и какво ли точно трябва да означава това?… по стар социалистически обичай – мегаломанско, високопарно, изпразнено от съдържание и смисъл, чак смехотворно дори, но факт).

А един клиент ми вика: „Ние бачкаме, а началниците – не!“, т. е. те са нещо като надзиратели! А какви сме всъщност „ние“ в такъв случай? Затворници? И какво, за Бога, „ще бачкаме“, ако преди това началниците не „побачкат малко“, за да намерят някоя хубава поръчка, от която да паднат парици, та да хартисат и за заплати…

Всеки пита: А ти колко получаваш? Там, някъде другаде, еди-къде си получавали еди-колко си… А че ‘получаването’ е едва след ‘даването’ за това, пък, изобщо не става на въпрос!…

Ама кой ли се замисля?

Advertisements

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: