Тъй де, какво друго бихме могли да направим?

18 юли 2008 в 2:49 | Публикувано в Разни, Репортажно | има 1 коментар

 Неотдавна прочетох във ВеБ:лог Преживявания с местната “бюрокрация”
И понеже се впечатлих и искам да го споделя, ето и ЕДИН ЦИТАТ:

Рядко трябва да се разправям с местните власти на място – обикновено всичко върви по пощата. Поне кметството ми е на път за работа. Паркирах си колата през него в 9:28 – те май отварят в 9 – и попитах охранителя къде точно се подават молбите за Разрешително за строеж. Оказа се, че е на долния етаж – там, където е и клона на местния КАТ… Влязох в кабинета и се наредих на “опашката” пред секретарката – тя говореше с някакъв друг човек. Приготвих се да поизчакам, но тя прекъсна разговора си с човека (!!) и ме попита за какво съм там. Показах й молбата, обясних, че не съм строителен предприемач, а собственикът на къщата, и ми трябва разрешително. Тя ме упъти към шефа си – самият Building Inspector – който седеше зад компютъра си с явно зает вид. Подадох му молбата и му обясних, че съм разбрал от уеб-сайта, че ми трябва документ от тях. Той ме погледна и каза “Разрешително ти е необходимо само ако сменяш покрива на къщата. За гаражния покрив не ти трябва нищо – просто действай”, след което ми изхвърли молбата в кошчето. С намигане ми каза да съм викнел съседа (неговия колега) да ми помага и ми пожела приятен ден.

Общо време, изгубено в бюрокрация – 4 минути за попълване на молбата и 5 минути в кметството. А предградието, в което живея, не е съвсем миниатюрно – по данни от последното преброяване преди няколко години населението е малко над 16,000 жители. Точно така си представям винаги “държавните” служители – избрани са там, за да вършат работа на нас, хората. И няма значение, че аз съм само един от седемте хиляди собственици на къщи в предградието – достатъчно съм важен за тях, че инспекторът може да отдели няколко минутки да си поговори с мен, въпреки че е “още” 9:30 сутринта.

Харесва ми да живея при такива условия…

Ех, как си мечтая за такава „бюрокрация“!!! Ама ние си нямаме такива „бюрократи“… нашите са си съвсем истински…

Питам се, обаче, трябва ли да се заселим в Америка, за да живеем при такива условия? И условията даденост ли са? Не можем ли ние, българите, да си създадем такива условия? Аз мисля, че можем! „Ама то не е наша работа“, ще възрази почти всеки, нали? Работа е на политиците! Ами, да си я свършат!!! Ама не искат… Е, какво да правим?
Най-хубаво е да се заселим в Америка, ако не ние, то поне децата… Тъй де, какво друго бихме могли да направим?

Advertisements

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. […] 20 юли 2008 at 1:01 | In Констатирам | Пуснах вчера Тъй де, какво друго бихме могли да направим?, където цитирах от Преживявания с местната […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: