За опашките и още нещо…

20 юли 2008 в 1:01 | Публикувано в Констатирам | Вашият коментар

Пуснах вчера Тъй де, какво друго бихме могли да направим?, където цитирах от Преживявания с местната “бюрокрация” , а днес се върнах там да видя коментарите след моя първи (коментар) и останах доста изненадана. От една страна – приятно, защото няма лошо в това да изтъкнеш хубави неща, които все пак се случват  и у нас (а не само при американците), ама от друга – ме досмеша чак: дали пък, не се знаем на какво дередже сме…

Брей, какви патриоти! Браво! Хубаво е да милеем за нашето си, и аз милея. Нещо повече, и през ум не ми минава даже да напусна страната или да си пратя децата в чужбина, ама нямам нищо против да се поразходя из странство (само, че не мога, мечтая си просто).

Обаче аз не съм от тия, дето си слагат розови очила. Тъжничко е у нас, повярвайте ми. Опашките не стихват – дори и през 2008 година!. Ама и любителите им не свършват, при това далеч не само от пенсионери се образуват опашки. Не е за вярване, ама е факт!
Не ми се вярва, не искам да го вярвам, ама е факт – и то не само в държавните и общински администрации, но и в частните компании (дори и в „гъвкавите“).

И знам защо е така: едни българи (служители, началници и всякакви там „отговорни и безотговорни“ хора) искат да си съхранят рахътлъка за сметка на други българи (едни други се лъжем!) – зависи от коя страна си (днеска аз се редя на опашката, утре си ти – сантиментален спомен от времето на дефицита и тоталната манипулация, вж. М. Жванецки).

Лично аз се боря „със зъби и нокти“ никой да не ми краде от краткото време, за което съм на тази планета и много се дразня от тия, дето имат на разположение цялото време на вселената (с които ежедневно ме сблъсква съдбата): Още в 2000 г. се „изхитрих“ да си направя личната карта и паспорта (шофьорска книжка нямам) по Интернет и така не ми се наложи да вися на километричните нестихващи опашки. След като през 2002 чаках като улава, за да си подам годишната данъчна декларация в ТДД-то, от следващата – по пощата, докато най-сетне преди две години се сдобих от една промоция с цифров подпис и така си реших проблема (ама тази година пък, чаках софтуера за подаване на декларацията да сработи – чак до към края на февруари, а НАП-служителки по телефона надменно ме наставляваха да ходя в пощата или на опашките по гишетата им, щом не искам да чакам – „майната му“ на електронния ми подпис, да не съм го „вадила“). Битовите ми сметки ги плаща банката (когато има пари в сметките ми). Кредита си „обслужвам“ online. Във всички случаи, когато мога, ползвам услуги online, за да не губя време – купувам си пици/паста, купувам си книги, изпращам цветя/подаръци (в друг град), информирам се преди да поръчам такси, за да не обикалям безцелно по улиците (или да търся неизвестна цел)…

Когато нямам пари в брой (а случайно ми се намират в сметките, достъпни с дебитни карти) плащам с карта (в противен случай – с кредитна), ама „продавач-консултантите“ в много „обекти“ – хич не обичат (дори съм попадала на такива дето си крият POS-устройствата) и клиентите в магазина ме гледат накриво (тая пък к’во се прави на важна). В един такъв магазин след като продавачките се позатрудниха доста, за да ми вземат парички от картата (иначе щях да откажа покупките, а най-близкият банкомат е на поне 20 минути разстояние, пред друг магазин) след 2 седмици сложиха банкомат до входа на магазина, очевидно собственикът е „влязъл“ в положението на горките момичета, тормозени от хора, които „се правят“ на модерни…

Advertisements

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: