RE: Лексикон за програмисти, част 1

5 август 2008 в 13:06 | Публикувано в Из миналото на ИТ | 3 Коментари
Етикети:

Разтреперах се от вълнение чак. Лексикон за програмисти докосна болна тема в душата ми, събуди стара моя тръпка, натъжи ме заради личния провал на живота ми.

Програмирането беше за мене професия в продължение на цели 18 години. Но това беше през годините на социализма (зрелия!), поради което бях прост работник-програмист. Никога не успях ‘да се реализирам в кариерата’, въпреки че бях партиен член. Никога не станах началник, останах си на редова бройка – то програмирането доставя голямо удоволствие, но и те откъсва от чисто практичните и реалистични проблеми на битието.

Тъй като съм инат (и зодия овен), често пъти, напук на всички, отработвах партийните си събрания в извънработно време, т. е. след официалния ‘форум’ народът се разотиваше или тръгваше към кръчмите да се черпи, а аз се връщах в Стария център ‘да си начеша крастата’. Прибирах се късно през нощта със служебния транспорт на нощните смени (на заводите) и будех детето (което ходеше на училище с ключ на врата), заспало без мене – да ми отвори заключената врата у дома. Е, и на мен ми се е случвало да ходя на кръчма след годишно партийно събрание, но не всички събрания бяха годишни, обаче пък бяха задължителни.

Поради естеството на работата си (която сама си организирах и ръководех до сработване на цяла система от компютърни програми), упорито и често молех директора да ме освободи от партийно събрание. Но това си беше същинска ерес. Как изобщо може да ми мине през главата подобна мисъл – да си седя аз кротко зад бюрото над листинга, в машинна зала или в перфораторната (вж. Какво е перфокарта?)), за да си правя кефа! Абсолютно недопустимо! Така че нямаше как – на партийно събрание трябваше да се присъства, например от 2.00 до 4.00 следобед – в Управлението (докъдето се ходи с градския транспорт, ако пропуснеш организирания превоз). Работното време беше до 17.00, така че аз се връщах (с градския автобус) на работното си място, за да довърша започнатото, макар че всички се чувстваха освободени да си тръгнат за вкъщи веднага след свършване на събранието. Това беше разбираемо за всички.

Моето поведение обаче, беше неразбираемо за другите! Защо го правех? Очевидният отговор е, защото съм глупава или коварна (предизвикаше подозрение, че кроя някакви подли планове). Колегите ми хем ме обичаха – защото се представях подобаващо забавно на банкетите и купоните, хем ме ненавиждаха – защото следвах своята пътека, а не постъпвах като повечето от тях.

Във ‘фабриката’ (така един приятел наричаше изчислителния център, където работехме) се ‘експлоатираха’ предимно системи от програми за обработка на данни, закупени от други организации. Не че не са били правени опити да се създаде нещо собствено. Отвреме-навреме се организираха едни такива ‘бригади’ за разчистване на архива, т. е. някаква документация от едно помещение се преместваше в друго. Като надникне човек в папките на тези документации, може да види, че купища проекти фактически не са били реализирани, поради многобройни реорганизации или висши съображения или по-точно казано, поради незнание, липса на опит и воля за съзидание.

По онова време като началници обикновено се реализираха хора, които нямаха нищо общо с материята, която управляват – те управляваха хората, а не проектите: кой какъв пост да заеме в йерархията и каква заплата да получава, а не как да се създаде и изпълни даден проект. Решаването на конкретни задачи си беше работа на работниците – такива като нас, защото това изискваше много знания и труд, а кой началник е луд да полага усилия (за обмисляне и разрешаване на проблеми). Началниците се занимаваха главно с разрешаването на комуналните и социално-битови проблеми на колектива, и то най-вече, на най-послушните и подмазващите се подчинени.

Напуснах ‘фабриката’ по собствена воля в началото на 1993 като ‘програмист по УМТС’ – такава длъжност бяха измислили, защото хич не им беше ясно какво точно ръководят (иначе това означаваше, че аз съм изцяло отговорна да работи системата за обработка на данни по Управление на Материално-Техническото Снабдяване и финансово счетоводство).
Историята е следната:

В началото на 80-те години се закупува една готова система за обработка на данни от друг изчислителен център и непосредствено се ‘внедрява’ за експлоатация. Започва една ‘героична епопея’! Поредното разместване на хора по стаите и етажите (на сградата) и назначаване на отговорници (по операции: проектанти по внедряването и програмисти по кода на програмите, технолози, диспечери и оператори по експлоатация на системата, технически инженерен персонал за поддръжка на ‘желязото’ – the hardware 🙂 и началници, разбира се (най-добрите, най-изтъкнатите – разбирай, най-нахалните и най-безочливите, рядко пъти – по-свестни, знаещи и можещи хора).

Обработките на данни по тази система бяха: регулярни, месечни и годишни. Регулярните обработки се извършваха през 5-6 дена с данни, постъпващи от счетоводствата на заводите – наши клиенти (думата ‘клиент’ не се употребяваше в ония години, обаче). Месечните обработки бяха свързани с месечното приключване на счетоводствата, както и годишните съответно.

Данните за обработка постъпваха при нас от първични счетоводни документи и се въвеждаха/записваха от оператори на една система за подготовка на данни (на магнитни ленти и/или перфокарти, особено в началото) – Отдел Подготовка на данни. Този отдел предаваше подготвените  данни на Отдел Експлоатация. Отделът Експлоатация стартираше обработката (регулярна, месечна или годишна) по съответна, предварително установена технология, т. е. работеха компютърни програми в определен порядък, а експлоатационният екип съблюдаваше правилното изпълнение на технологичния ред. При изпълнението си програмите извършваха необходимите действия с данните (т. е. в базите данни, де факто) и извеждаха резултати – табулограми, които се отпечатваха предимно на лайнпринтери (вид някогашни принтери) и матрични такива (но по-рядко се използваха). Резултатите, т. е. табулограмите се предаваха на счетоводствата, за да им служат по начините, за които това е било предвидено (в съответствие с проекта).

Не винаги всичко вървеше гладко, периодически се получаваха гафове – пропадане на системата, прекъсване на някоя от обработващите програми, объркване на технологията, операторски грешки и пр. Поради това нерядко пъти се налагаха повторни или междинни обработки на данни и създаване на допълнителни, резервни технологични копия на данни и др. Често се налагаше и коригиране на програмите, както и писане на спешни програми за ‘оправяне на нещата’, непредвидени в първоначалния проект. Налагаше се и писане на програми поради нововъзникнали ситуации от нормативен характер, както и интерфейсни модули – програми за пренареждане на данните в базата, така че да се създаде съвместимост между старите и нови програми.

Тъй като бях назначена да се занимавам с програмите от тази система, много бързо установих, че проектът е доста калпав – както самите програми, така и проектът като цяло, очевидно създаден от хора, които имат съвсем бегла представа за организация и обработка на (база) данни. Така например, основната обработваща програма SHKD5013 и още няколко други като нея обработваха няколко масива с огромен обем данни по последователен метод (consecutive), вероятно защото авторите им не са имали представа, че съществуват и други методи за организация и обработка на данни (като директни и индексно-последователни, които позволяват достъп по ключ, а не чрез последователно претърсване).

SHKD5013 се състоеше от една кутии перфокарти, т. е. 2000 реда по 80 байта, главно оператори от вида IF Axx=Bxx THEN GOTO Lxxx (как ги не е мързяло тия хора!), която впоследстие преработих (по лична инициатива и… сама съм си виновна 🙂 на няколко модула, главния, от които нарекох M013 и с помощта на DO WHILE и друг вид цикли сведох до една само малка пачка карти… 🙂
SHKD произтича от Стопански Химически Комбинат Девня – СХКД, така бяха именувани всички програми от този проект – защо ли им беше този помпозен префикс не ми стана ясно?

Това, разбира се, се отразяваше на времетраенето на обработките. Спомням си, че дежурните от експлоатационния и техническия персонал пристигаха на работа за обработка на месечните данни (вариант II се наричаше) с храна и вода, защото такава обработка продължаваше от 24 до 48 часа. За регулярните обработки не помня точно колко време се изискваше, но и те си бяха доста продължителни – поне една цяла нощна смяна.

Сега, като един истински самозванец (защото аз никога не съм била важен отговорен фактор, а прост работник), „се бия в гърдите“ – аз преработих тази система! Може и да изглеждам като лъжец, който иска да си припише някакви заслуги, защото тези факти, видени от моята камбанария никъде не са фиксирани или документирани. Може някой да рече, че са плод на болната ми фантазия и какво ли още не!

Но, това всъщност, за никого не е важно, абсолютно нищо не зависи от това – било е или не, отишло си е! и засяга единствено и само мене. Но защо пък да не разкажа, доколкото съм способна да го направя. Аз съм математичка по образование и писането на каквито и да е истории не ми се удава особено.

Та, след преработката на програмната система УМТС, месечната обработка на данни се сведе до 5-6 часа, а регулярните обработки – до 2-3 часа. Залових се с тази работа буквално на своя глава и слава Богу успях да я завърша, след което обаче, ми я вмениха като задължение. Помагаха ми по малко колегите от проектанския отдел, главно откъм счетоводната страна на въпроса. Особено много ми помагаше и ме подкрепяше колегата Хари (има го в моята галерия Дружески шарж) – перфектен счетоводител и много добър проектант на системата УМТС, защото беше положил усилия да я опознае такава, каквато тя беше в началото и каквато стана впоследствие. Подкрепяха ме в усилията ми и други мои колеги, а останалите – поне не пречеха. Така, че делото бе завършено, което се оказа много полезно, защото последваха поредните социалистически преобразувания. Обединяваха се и се разделяха разни стопански единици, преименуваха се и постоянно се местеха от една „шапка“ към друга – което от дистанцията на времето изглежда, че общо взето – това всъщност се правеше през епохата на социализма, де факто.

Аз си имам една приказка: „Докато ние ръкопляскахме по партийни събрания и заклеймявахме световния империализъм, ония ‘гнилите’ на Запад отскочиха на светлинни години… Днес ползваме продуктите на техните достижения (компютри, технологии, битова техника, автомобили и пр.), едва ли не, като даденост и се чудим защо струват пари…“

Но компютърните програми от тази система, със source кода си и подходяща идентификация, както и описанието на технологията и базата данни, със съответната система за back up, бяха добре дошли при непрекъснатите реорганизации. Лесно се прекодираха данните, лесно се дописваха модули и лесно се оперираше с тях.

Лесно се управляваше и работникът: речеш му „бръкни“ в тази или онази програма и той бръква и прави каквото му наредиш.

Засега толкова по Лексикона. Много имам да разказвам…

…ама трябва и да поработя малко (пиша главно курсови работи на студенти, защото за друго не ставам), за да изкарам някой лев, защото е срамота да чакам само на издръжка от сина ми и сестра ми, тъй като съм ‘възрастна’ и неспособна да се приспособя към новите пазарни условия…

Advertisements

3 Коментари »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. От това май ще излезе цял роман! 🙂
    Явно си много богата на опит и впечатления. надявам се, че твоята история ще бъде интересна за много читатели.

    Благодаря ти, че се включи в играта!

  2. Поотпуших се, май, благодарение на Лексикона 🙂
    Лека-полека, ще се опитам да разкажа в автобиографичен план истории от IT-миналото в bg и да анализирам причините за моя личен неуспех, която се надявам да се окаже поучителна за програмисткото братство, и не само…

  3. o-ops! грешка! чети:“…неуспех, които се надявам да се окажат поучителни“


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: