RE: Лексикон за програмисти, част 2

6 август 2008 в 8:33 | Публикувано в Из миналото на ИТ | 2 Коментари
Етикети:

Та, след първоначалната емоционална реакция (мразя емоциите! ама това е друга тема), която предизвика у мен Лексиконът, малко по по-същество. Преди да отговоря на въпросите, искам да заявя силно, много силно: И АЗ СЪМ ЧАСТ ОТ ПРОГРАМИСТКОТО БРАТСТВО, дори и да не ме приемат, дори и да изглежда смешно, дори и да не му се вярва на човек и да счита, че то НЯМА КАК ДА Е ТЪЙ, понеже резонно българите, присъстващи в глобалната мрежа, предимно са доста по-млади и не знаят, в общи линии, че преди тях е имало и други. И ПРЕДИ МЕНЕ Е ИМАЛО ДРУГИ – моите учители – Гочева и Чобанов (забележете, през периода 1967-1971)! Програмистите от моето поколение (това е поколението на Бил Гейтс, който въпреки всичко е велик) у нас се пръснаха… като пилци, а американците, поканиха своите бивши сътрудници в навечерието на Millenium-а да се включат в кампанията Y2K…

Най-добрата ми приятелка се завърна в родния си град Плевен и се преквалифицира… стана шивачка! Колко пъти сме осъмвали с нея, както на работа (докато по радиото чуем „По първи петли“), така и по купони или просто си ходехме на гости. Беше математичка, малко по-млада от мен, завършила в Ленинград и великолепна програмистка. Изобщо не признаваше оператора GOTO, горещ почитател на обектно-ориентираното програмиране, можеше само с няколко оператора с вложени цикли да напише програма за каквото си иска, т. е. за каквото е нужно. Лошото е, че се налагаше програмистите сами да преценяват какво е нужно, а програмистът не е универсален специалист – все пак, но трябваше, защото нямаше кой друг… Днес работи в някаква фабрика и кара шевна машина…

PS: Лошо няма! В крайна сметка това спомагаше да обогатяваме собствения си кръгозор: знания, култура, морал и пр. … и ставахме все по-неподходящи! бъркахме им в очите на ония, другите, които знаеха само „онез трите работи“! „Не ти разбирам от работата, следователно тя няма никаква стойност“!

За да се занимаваш с програмиране се изисква толкова много търпение, самообладание, самодисциплина, толерантност, организираност…

1. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?

Фактически на 14, когато се записах в гимназията да продължа образованието си след осми клас.

2. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?

УЧИТЕЛИТЕ НИ ЗАПАЛИХА ПО ПРОГРАМИРАНЕТО – С ТЕХНИЯ ЕНТУСИАЗЪМ!

По онова време на мода бяха ХИМИЯТА и КИБЕРНЕТИКАТА (за нея, всъщност, само се говореше, но малцина бяха наясно за какво става дума). Записах се в паралелка по програмиране (Б клас), защото паралелката по математика (А клас) беше вече сформирана – там бяха най-силните (е, и те също изучаваха програмиране). Имахме много добри учители по програмиране – Таня Гочева и Васил Чобанов (който много отдавна млад се пресели в небитието), както и по математика (защото не вярвам, че човек може да програмира добре, ако не е ‘на ти’ с математиката и… английския) – Величко Михайлов, английски – Джека, Велизар Цветков (Втора гимназия „Иван Вазов“, гр. Толбухин, днес – Добрич), както и всичките ни други учители, спомогнали да се формираме като личности…

PS: Нашият клас избра да учи английски, защото почти половината в 8-ми клас бяха учили френски, а другата половина – немски, а само едно момиче – „К.-то“ (така я наричахме) беше учила английски и това стана повод всички да изберем английския!

3. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?

Започнахме с… булева алгебра. Още тогава, през 1967-1971 пишехме суров код: в двоична, осмична и… троично-симетрична система; за шестнадесетична – все още не се говореше, но се учехме как се правят алгоритми и как се кодират. Изучавахме по малко ALGOL, FORTRAN, COBOL, което продължи и в университета – СУ „Кл. Охридски“, във факултета по математика (както и да се наричаше тогава, 1971-1975).
Най-добре си спомням и най ми харесваше ALGOL.

PS: В началото на 2006 ме поканиха в едно елитно частно училище да преподавам ИТ и Информатика (в VIII-X клас), където установих, че децата изобщо не проявяваха никакъв интерес към трудни и сложни науки, камо ли да им говориш за булева алгебра, алгоритми и пр. Опитах се да им запълня празното пространство по отношение – изобщо на елементарната компютърна грамотност, но не успях… Никой не беше чувал за блоговете, а и не искаше да знае. Почти никаква представа за въвеждане на текст и текстообработка… Интересът им беше съсредоточен изключително и само към IRC (така както преди десетина години), Интернет и възможността да се теглят mp3, video, готови програмки (все пак!)… Успявах единствено да задържа вниманието им като им изготвях персонални задачки във вид на контролно… Провалих се, не успях да си създам имидж, но аз и никога преди това не съм била учителка…

4. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?

Веднага след като завърших факултета по математика в СУ „Кл. Охридски“ започнах работа в Изчислителен център, където имаше ICL компютър, машина от II поколение, с единствен език за програмиране Асемблер. Заедно с един друг колега – Бисер Генов (не е между живите вече), инженер, завършил в Прага, написахме програма за изчисляване на диафрагма (технически детайл) – за заводите от химията това беше важно; смешното беше, че ми се обадиха някъде от Управлението да ме питат мен, младият специалист, дали могат да съкратят бройките на хората от конструкторските отдели, които се занимават с изчисляване на диафрагма (сякаш аз мога да вземам такива съдбоносни решения)!?

5. Какви програмни езици сте ползвали до момента?

Програмирала съм на Асемблер и PL/I най-вече, но се е налагало ‘да извършвам интервенции’ в компютърни програми, писани и на други езици – те си приличат – компютърните езици, в крайна сметка :). Писала съм (за курсови работи) на Fortran IV, на Pascal, на C+, на Prolog и вече не помня на какви ли не други… но фактически не програмирам, откакто напуснах Изчислителния център през 1993. Когато започнах да се занимавам (аматьорски) с предпечат и графичен дизайн (като за по-лесно, ужким!) открих, че PageMaker (на Aldus) си има скриптов език (беше само списък на командите и samples) и се възползвах, като си написах прости скриптчета за улеснение – да се избавя от безсмисленото многократно рутинно повторение на едни и същи операции… Неотдавна си написах няколко елементарни скрипта на PHP и започнах да правя таблички в MySQL… (за лично удоволствие), ама доста неща не знам, защото използването на този вид технологии изисква много повече от владеенето само на операциите за писане на код…
Понастоящем с езиците за програмиране съм като с английския – мога да чета, но трудно прилагам (което е обусловено от причини от друг характер)

(to be continued) 🙂

Advertisements

2 Коментари »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Светът е малък. Познавам съпругата на Васил Чобанов – тя беше учителка по математика в МГ- Добрич, а със сина им Тончо бяхме много близки приятели като студенти. По-късно той се премести да живее във Варна и оттогава много рядко се виждаме.

  2. Харесва ми, когато „светът е малък“, т. е. – хората се познават. Иначе, то България е колкото е един световен град, далеч не от най-големите…
    Чобанов беше прекрасен човек. Днес се чух с мои съученици – оказа се, че също като мене още си пазят тетрадките с първите уроци по програмиране, като далеч не всички се занимават с това…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: