Азбучните истини

20 септември 2008 в 10:41 | Публикувано в И&Л, Наброски, Реагирам, Споделям | Вашият коментар

Винаги, когато стане дума за „азбучните истини“ в съзнанието ми изплуват онези „първи седем години“, които родителите трябва да дадат на своите деца. Често се връщам към своето детство, благодарна на родителите си, възпитали ме в нормални човешки добродетели, които, надявам се, съм съхранила и до днес, макар че, гледайки от дистанцията на времето, установявам колко много съм грешила по житейския си път – е, все пак нямам спомен да съм наранила смъртоносно някого, да съм ограбила, да съм си присвоила нещо чуждо, нито да съм прередила някого по нечестен начин… но не съм безгрешна, не съм! (нямам намерение, обаче, тук и сега да правя публична изповед).

Известно е (комуто е известно, разбира се), че абсолютни истини няма (вкл. и аз гледам от своята камбанария!), но вероятно „азбучни истини“ все пак има…
На тази мисъл ме наведе „Философия на свободата“, която получих тази сутрин с електронната си поща от Kalin от БОИС, която цитирам по-долу, за да си припомним простите и ясни… АЗБУЧНИ истини, които често забравяме…

Преди това, обаче, ще цитирам още нещо – най-лесно възприеманото, според мен, четиво от Библията – Еклесиаст (най-лесно, най-приемливо, особено за хората, които са били възпитани в атеизъм):

1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!
3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.
10. Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.
15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
18. защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
Еклесиаст 1:1 -18
Многопреводна online Библия

Философията на свободата е любимата ми тема. Рядко, обаче, намирам възможност да споделям по тази тема с други хора. Много харесвам The Philosophy Of Liberty, което отдавна открих в мрежата на сайта ОЩЕ инфо (има го също и на сайта на БОИС, разбира се, а вероятно и другаде) и си запазих link-а, публикувах го на сайта си и го препращам отвреме-навреме като поздрав на хора, които ще го оценят.

А ето и, прикрепения към e-mail-а на Kalin, текст на „Философия на свободата“:

Философия на свободата
1. Философията на свободата се основава върху принципа на личната неприкосновеност. Ти притежаваш своя собствен живот. Да се отрича това, означава, че някой друг човек има по-големи права върху твоя живот от теб самия. Никой друг човек или група хора не могат да притежават твоя живот; нито пък ти можеш притежаваш живота на други хора.
2. Човек съществува във времето: в бъдещето, в настоящето и в миналото. Израз на това са твоя живот, твоята свобода, и продукта от твоя живот и свобода. Да изгубиш живота си означава за изгубиш бъдещето си. Да изгубиш свободата си, означава да изгубиш своето настояще. А да изгубиш продукта от своя живот и свобода, означава да изгубиш онази част от твоето минало, която е произвела този продукт.
3. Продуктът на твоя живот и свобода е твоята собственост. Собствеността е плодът на твоя труд, резултата на твоето време, енергия и таланти. Тя е онази част от природата, която ти си превърнал в благо. Чрез доброволна размяна и взаимно съгласие човек може да ползва и собствеността на другите. Когато двама души разменят доброволно собственост, и двамата печелят от размяната – иначе не биха я направили. Единствено те имат законното право да вземат това решение за себе си.
4. Понякога, за да отнемат нещо от другите без съзнателно, доброволно съгласие, някои хора използват насилие или измама. Насилственото отнемане на живот е убийство, отнемането на свобода е поробване, а отнемането на собственост е кражба. Няма разлика дали тези действия са извършвани от един самостоятелно действащ човек, от мнозинството хора срещу малцинството, или от длъжностни лица с красиви шапки на главите.
5. Ти имаш право да защитиш собствения си живот, свобода и законно придобита собственост, от насилствената принуда на други хора. Ти можеш да помолиш други хора да ти помогнат да се защитиш. Но ти нямаш право да използваш насилие срещу живота, свободата или собствеността на другите хора. Следователно, нямаш право и да определяш някой друг да използва насилие от твое име срещу други хора.
6. Ти имаш право да избираш лидери за себе си, но нямаш никакво право да налагаш управляващи над други хора. Независимо от начина, по който са назначавани чиновниците, те са обикновени човешки същества и нямат права или законни претенции, които да са по-висши от правата на които и да са други човешки същества. Независимо от находчивите названия за техните длъжности и независимо от броя на хората, които ги подкрепят, чиновниците нямат право да убиват, да заробват или да крадат. Ти не можеш да им дадеш никакви права, които ти самият не притежаваш.
7. Тъй като ти притежаваш своя живот, за своя собствен живот си отговорен ти. Ти не си взел живота си назаем от други хора, че те да изискват твоето покорство. Нито пък си роб на хора, че да изискват твоята саможертва. Ти избираш своите цели на основата на своите собствени ценности. Както успехите, така и провалите са необходимите стимули за усъвършенстване и израстване. Твоите действия от името на други хора, или техните действия от твое име, са добри само когато произтичат от доброволно взаимно съгласие. Защото добродетелта може да съществува само там, където има свобода на избора.
8. Това е основата на истински свободното общество. Това е не само най-практичната и хуманна основа за човешката дейност, но също и най-етичната.
9. Проблемите в света, които произтичат от употребата на сила от държавата, имат решение. Решението е хората в света да престанат да искат от държавните служители да използват сила от тяхно име. Злото не идва само от зли хора, но също и от добри хора, които позволяват употребата на насилие като средство за постигане на собствените си цели. Именно по този начин през цялата история добрите хора са давали власт на злите хора.
10. Да имаме доверие в свободното общество означава да се съсредоточим върху свободния избор на морални ценности, а не върху някаква наложена с принуда визия или цел. Употребата на държавната власт за налагане на визия на други хора е интелектуален мързел и обикновено води до нежелани извратени последствия. Създаването на свободно общество изисква смелостта да мислим, да говорим и да действаме – особено когато е много по-лесно да не правим нищо.

Във връзка с т.10 писах преди време съвсем накратко Да се учиш и да знаеш, може би е трудно…

Искам да добавя още, че хората, които четат и пишат блогове и поддържат собствени сайтове и/или форуми, участват в социални мрежи и споделят съдържание, и участват активно във всякакви форми за комуникации в Интернет или мобилни, са обикновено далеч по-освободени (по дух! и не само), но твърде много са заобикалящите ни, до които много по-трудно достигат идеите на философията на свободата, а те са много-много повече… Как да споделим с тях? За да разберат! За да не ни „дърпат“ към дъното…

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: