Ще измислят нещо…

30 октомври 2008 в 21:31 | Публикувано в Алармирам, Наброски, Разни, Споделям | 2 Коментари

Като прочетох За колите и автобусите от Grigor Gatchev, най-напред се сетих за това, колко много време ми е отнело чакането по спирките на градския и междуградски транспорт – струва ми се, че повече от половината от живота ми е преминал в чакане… Затова макар и скъпичко през последните години ползвам предимно TAXI, и то често ‘отиване & връщане’, защото цялото време на Вселената не ми принадлежи, както на мнозина наоколо. Някак си по-смислено ми изглежда да разработя една визитка в пет варианта (не за да затрудня клиента си, а за да му предоставя по-голям избор), да измисля два-три начина за оформление на корица и вътрешно тяло на книга, да се поровя в net-а и си поблъскам главата при решаването на казуса на един много зает (с други неща) студент или дори да погледам някое интересно TV-предаване, отколкото да чакам извънредно дълго на спирката, да се възмущавам (солидарно) с другите или да клюкарствам заедно с тях, а накрая да се натъпча като добиче в градския автобус, нечувствителна към допира на чужди тела о моето…

Така си мисля аз, ама очевидно греша, защото фактите сочат  друго: тези, които се блъскат в навалицата в крайна сметка са ‘на далавера’, а аз – губя (стотинки, левчета, време,… и дори приятели) и, по всеобщо възприятие, попадам в групата на хората, които не могат да се приспособят. Уж не би трябвало да е така, но фактически – е.

Само че post-ът НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА ПАРКИРАНЕТО НА КОЛИТЕ, не е за градския транспорт!

Разказът, всъщност, за пореден път тъжно констатира Великия български КОНСЕНСУС: СПАСЯВАЙ СЕ ПОЕДИНИЧНО! и сочи пагубните последствия от това почти РЕЛИГИОЗНО явление у нашия така атеистичен народ – как иначе да я окачествя тази наивна, неистова вяра (в напълно нереалистични, неадекватни действия): може пък да се измъкна сух между капките!… или морето да се подкваси…

И един цитат от гореспоменатия post:

„Внезапно лицето на събеседника ми просветна за миг, след това помръкна. Помисли минута-две старателно, след това проточи неуверено:

– Ами, общината сигурно ще пусне повече автобуси. Ще измислят нещо, ще направят нещо. Не може да оставят хората така. С гаранция ще се измисли нещо…

Продължих си по пътя – бях закъснял. И се усмихнах тъжно на наивността на човека.“

Да, бе: ‘Ще измислят нещо’! Кои са онези, дето ‘ще измислят нещо’ (и от къ’в зор да го правят)? Не можело да оставят хората така! А защо да не може (че кой ще им попречи)? И кой, за Бога, дава ‘гаранция’, че ‘ще се измисли нещо’ – човекът, който вярва в принципа: спасявай се поединично?

Това, ако не е религия, какво друго би могло да бъде?

Но в плен на тази ‘религия’ са толкова много българи – много повече отколкото останалите – неподвластни. Колко ли вода трябва да изтече, колко ли време трябва да мине, за да проумеем кога е нужно да сме единни и къде е място за състезание (конкуренция)?

Но, най-добре е да се прочете, НО НЕ ПО ДИАГОНАЛ, А ДА СЕ ВНИКНЕ В СЪДЪРЖАНИЕТО на публикацията, озаглавена За колите и автобусите, която завършва така:

Дано тази изказна форма да стигне и до тези хора, които е нужно да го разберат.

Ако не четете по диагонал и можете да мислите, лесно ще разберете, че ТЯ НЕ СЕ ОТНАСЯ за колите и автобусите, а ЗА ХОРАТА.

Advertisements

2 Коментари »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Холандците са го измислили. Карането на колело е възможно и полезно за над 50% от хората. И над 50% от хората в Холандия го правят…

    Не всичко е коли и автобуси. Обаче няма да го проумеем лесно у нас. Ще се мъчим до последно… И ще си робуваме на Автомобила…

  2. @Michel, все пак аз си мисля, че проблемите на града, хората, автомобилите (да, аз знам отдавна за Холандия и много други цивилизовани места с цивилизовани хора – и по филмите им съм го гледала още в епохата на социализма) и пр. са само повод за ОСНОВНИЯ НИ ПРОБЛЕМ: КАК ДА ПОСТИГНЕМ ЕДИНОДУШИЕ ПО РАЗРЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ СИ, а не да си търсим поводи, извинения, оправдания и причини да се мразим и самоизяждаме като народ, защото едно е да бъдем единни (‘Съединението прави силата’), а друго е конкуренцията на свободния пазар – има разлика! но ние ги бъркаме тези две понятия… и не е нужно да се прегърнем като братя с шепата тарикати, които ни правят на маймуни, а просто не бива повече да позволяваме това, като пълни идиоти!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: