Виновният напада пръв

5 ноември 2008 в 18:52 | Публикувано в И&Л, Наброски, Реагирам, Споделям | Вашият коментар
Етикети:

Една случка в маршрутка във Варна, която описах и пуснах във форума на Масов градски транспорт Варна:

По принцип предпочитам да ползвам такси (много често: отиване&връщане), макар и да е скъпичко за мене, но цялото време на Вселената не ми принадлежи, така както на мнозина други. Не обичам да си прекарвам времето по автобусните спирки, но все пак ми се налага отвреме-навреме да ползвам и градски транспорт. Определено предпочитам маршрутните таксита, стига да благоволят да спрат на нашата спирка. До неотдавна живеех в Победа и ми правеше впечатление, че на нашата спирка шофьорите дори не намаляват скоростта – карат като на рали – често почти празни коли. Основното ми вълнение на спирката е: дано шофьорът да ме забележи! Вероятно рядко от нашата спирка се качват пътници в маршрутка и затова шофьорите реагират по този начин.
Но, вече не живея в Победа и би трябвало този въпрос да не ме вълнува.
Днес, обаче, следобед се качих на маршрутка #120 от спирката на Червения площад (до Орбита) в посока – жп гара. В колата имаше двама пътници, аз се оказах третия. На обърнатата седалка, близо до шофьора (често там сядат други шофьори, които в момента не са на смяна) седеше млад човек, който слезе на сп. Университета. Малко преди да стигнем моята спирка (Басейна) аз станах от мястото си – първата седалка след обърнатата. И в този момент, колата изскърца нещо (очевидно рязка спирачка), аз загубих равновесие, залитнах силно, паднах на пода, постреснах се, но слава богу всичко беше наред – не се контузих, не се уплаших, дори не се разсърдих, а бях просто доволна, че ми се размина. В този момент, обаче, шофьорът започна да ме ругае, без да съм отронила и дума, опитайки се да се усмихна и да кажа, че просто няма нищо – нищо лошо не се случи (но можеше!). „Моля Ви, не ми карайте!“ – успях да кажа, извадих 2 лева да си платя билетчето, а той продължи да мърмори, да ме упреква, да ме унижава, при което му казах: „Добре, невинен сте като ангел!“, хвърлих му парите и слязох на спирката, а понеже го бях ядосала твърде много той и не понечи да ми върне рестото – очевидно полагаше му се допълнително възнаграждение – как се издържат такива невъзпитани пътници като мене. От спирката вече изкрещях: „Простак!“, но едва ли ме е чул. Погледнах часовника си – сочеше 16.00 (днес, 5 ноември 2008 г.)
П.П. Част от шофьорите от линия #120 ме познават по лице, а и аз – тях; нямам никакви оплаквания, а и те ме знаят, защото предпочитам маршрутка пред автобус – понякога разменям думи с някой от шофьорите. Но този днес не е от познатите ми шофьори, а е някакъв нов – много груб и нахален.

И малко контрасти:

А в София, където бях за откриването на „Реклама Експо“ (6-7 октомври) ми направи впечатление, чакайки на трамвайната спирка, че хората ме гледаха с недобро око, когато попитах за маршрутно такси, сякаш искаха да ми кажат: „я, па тая, някаква богата провинциалистка иска да се вози на маршрутка!?“

Също така се учудих и в един друг момент: на стоянка на таксита (където се пресичат „Евлоги Георгиев“ и „Черни връх“) бяха наредени много коли, а шофьорите си приказваха. Когато приближих към тях, никой не прояви интерес дали не се нуждая от услугите им (очевидно не изглеждах достатъчно платежоспособна!). Тия вечно оплакващи се шофьори не искаха да работят ‘залудо’ – откъде ли знаеха?! Да не съм луда, та да взема да им се моля! Добре, че наблизо имаше будка, от която си купих билетче за трамвай…

Advertisements

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: