Аз, човекът от простолюдието

7 ноември 2008 в 13:52 | Публикувано в И&Л, Констатирам, Реагирам, Споделям | 2 Коментари

Аз, човекът от простолюдието, днес 7.XI.2008 г. (забележителна дата, нали?! :)), ОТКАЗАХ да ‘напазарувам’ удостоверителните услуги на един български доставчик на такива: с една дума, изтече ми срока на Удостоверението за електронен подпис (УЕП) и, естествено, отидох да си го подновя. Но тъй като беше настъпила т. нар. ‘промяна в  обстоятелствата’ (просто си смених адреса), което е съвсем естествено за съвременното динамично ежедневие, доставчикът надменно отказа да ми поднови УЕП-а. Единствената алтернатива, която ми предложи в замяна на подновяването се оказа съвсем нова регистрация, съответно на по-висока цена, отколкото за подновяване. Това за мене, всъщност е най-малкият проблем. И макар, че ми е обидно да бъда третирана като угоената патка, длъжна да пуска мас в канчето на търговеца – доставчик на удостоверителни услуги, бих го преглътнала някак си (така както съм преглъщала и множество други обиди, респ. разходи, от всевъзможни институции – държавни и частни, предимно поради липса на избор, но този път имах избор – да се откажа!), ако не беше свързано и с множество допълнителни неудобства, касаещи начина на използване на УЕП. По всяка вероятност, такова съображение едва ли е минало в главите на онези ‘иновативни умници’, взели  ‘печелившото’ решение – с един куршум два заека. Хем ‘ламарина на задника’ – нов УЕП е по-удобно, защото няма да има нужда да се главоболят с промяна на обстоятелствата (съмнявам се, че имат действително квалифициран персонал за поддръжка на удостоверителни услуги?!), хем е ‘на далавера’ – по-висока цена, по-добра печалба! А клиента – кучета го яли: ‘да се оправя както намери за добре, бе, нали е компютърно грамотен!; за нас е важно само: той да си плати – всичко останало си е негова грижа – ние не ги разбираме ‘теа работи’, знаем си само парички да прибираме и да сме извънредно важни!’.
Това е поредният ми сблъсък с НЕВЕЖЕСТВОТО, НЕКАДЪРНОСТТА и АЛЧНОСТТА на един друг вид  българи, които, за разлика от мене, не са част от простолюдието, населяващо територията на Република България.
Преди няколко дена, в разговор с един мой стар приятел, се наложи да поспорим  на тема ‘простолюдие’ и отворихме Тълковния речник. Там пише:

простолюдие ср. събир. Съсловие на бедните и необразовани хора в класовото общество. Човек от простолюдието. (Български Тълковен Речник, изд. Наука и изкуство, 2002).

Откакто се помня съм човек от простолюдието – ‘фактите’ сочат това, по-точно ФАКТОРИТЕ! Аз действително винаги съм била и съм от съсловието на бедните. Но не съм необразована! И не защото притежавам диплома за завършено висше образование, а защото не съм престанала да се образовам от най-крехка детска възраст до ден днешен. Рядко, обаче, това ми помага – в повечето случаи това ‘предимство’ ми пречи. В криворазбраното ни пазарно общество, в наши дни, в България, аз фактически не притежавам конкурентно предимство дори пред една неграмотна ромка, която ‘умее да продава’. Житейският ми опит сочи, че ‘за да се приспособи’ човек в съвременните условия на пазарната действителност у нас е необходимо едно-единствено качество – да умее да продава (с всички видове средства и, най-вече, с най-непочтените – те са най-печеливши)! А т. нар. ‘класовото общество’ днес, у нас не е онова от учебниците ни по политикономия, но така се схваща от мнозинството – бившите соцграждани, манипулирани години наред… Днес господстваща е класата на полуграмотните или слабообразовани простаци, докопали се без проблем до власт и пари, налагащи вопиюща посредственост във всички сфери на живота в обществото, а низшестояща е класата на нормалните ‘обикновени’ хора…
Та, моят приятел никак не искаше да се съгласи с ФАКТА, че за ФАКТОРИТЕ, и той е ФАКТИЧЕСКИ човек от простолюдието. И с основание! И аз не искам!
Ама за ФАКТОРИТЕ мнението на простолюдието е без значение. И на ‘ер голям’ да се превърна от ‘ер малък’ – все едно, никой няма за забележи!
А що се отнася до ФАКТОРИТЕ – те са вездесъщи и диктуват правилата на играта. С тях ежедневно се срещаме навсякъде: в институциите, администрациите, агенциите, канторите, в корпоративния и не чак толкова корпоративен бизнес (като се почне от банките, огромните МОЛ-ове, международните и национални/регионални търговски вериги, та дори и до кварталните бакалии понякога), в университетите и училищата, в полицията, в областните и общински управи и пр., и пр. ВСЕКИ ДЕН ГЛАСУВАМЕ ЗА ТЯХ с паричките от портмонето си, но малцина си дават сметка за това и все си търсят някой виновен (за самоуспокоение?!) или вездесъщ ‘благодетел’ (да помогне!), а после се чудят – откъде, за бога, се взе тая корупция?!
А за да е такава установената практика в страната ни, естествено, основната ‘заслуга’ е на онези, които си избираме да управляват държавата – политиците – най-изтъкнатите представители на политическите партии, които без свян публично афишират отношението си към електората, именно, като към простолюдие, вземайки се съвсем насериозно за богоизбрани, поради простата причина, че никой-никой не реагира… негативно – следователно всички са съгласни!
И моят извод е, че за властимащите – ние (другите) ще си останем простолюдие, докато не си научим урока за гражданското общество, вместо да се опитваме да им подражаваме в ‘кофтите’ им номера, разединявайки се, мразейки се, ненавиждайки се един друг…
П.П.

1) За уточнение, моят приятел, с когото спорихме на тема ‘простолюдие’ е инженер, който едва през 2007-ма успя да си намери работа като такъв, тъй като за първи път през миналата година ‘в страната остро се почувства нужда’ от инженери (не с тапия, а с истински опит и познания в инженерните науки), защото години наред, по стар социалистически обичай, в приватизираните бивши държавни и новообразуваните частни предприятия, масово се назначаваха на заплата близки и познати (по роднинска и шуробаджанашка линия) да заемат бройките на съответните длъжности… пък тя, работата, си върви от самосебе си…

2) Още едно уточнение: ‘разхождайки се’ по всички видове институции във връзка с ‘промяната на обстоятелствата’ се натъкнах на много неудобства и пречки от всякакъв характер, но преди всичко – на безумно пилеене на най-ценния, според мен, ресурс – времето! Разбира се, освен груби и недружелюбни (длъжностни) лица, срещнах също така и много сърдечни, разумни и свестни хора, с готовност да ми помогнат в съответствие със служебните си задължения, но впечатлението ми е, че това е всъщност въпрос на добра воля от тяхна страна, за което съм им благодарна, че са такива и че ги има все пак, но според мене, проблемът е в обществения (преди всичко държавен!) мениджмънт, а не в личния избор на поведение на длъжностните лица, щото институциите да работят така, както се полага…

Advertisements

2 Коментари »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Според Закона за електронния документ и електронния подпис не би трябвало доставчикът да има основания да не поднови удостоверението. В договора за предоставяне на услугата има ли подобна изрична клауза?
    Може би трябва да се сезира Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на потребителя.
    Понякога се изискват усилия, за да си защитим правата. Въпрос на личен избор дали да се борим или да не си губим времето. Впрочем, доставчиците на всякакви услуги точно на това разчитат – че няма да си губим времето.

  2. @illa, определено ще избера ‘да положа гигантски усилия’, за да ползвам техните услуги! как пък ли не! аз лично се отказах, дано и други да проумеят, че не е нужно да се натискат да им ползват ‘превъзходните’ услуги! да фалират! и те, и всички други ‘измислени’ като тях! всички да фалират! вкл. топлофикациите и тем подобните…
    подозирам, че това, обаче няма да се случи…
    аз, моят личен избор го направих – с никакви комисии нямам намерение да се занимавам; който иска да им плаща – аз не искам да плащам на такива некадърници; ще си търся друго (европейско или световно) решение на моя ‘личен’ проблем; никого нямам намерение ‘да сезирам’… просто ще си потърся друг доставчик на услугата – толкова е просто (привърженик съм на свободния пазар, на свободната търговия, на свободната воля и хич не ми пука, че на пазара са се пръкнали такива тарикати… да мрат!)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: