Аз, Иванушка Глупака

20 декември 2008 в 5:39 | Публикувано в И пак разни..., Наброски, Разни, Споделям | 9 коментара

Аз, Иванушка Глупака съм една съвсем обикновена жена – 155 см, 55 кг, на 55 години. Каква по-лесна жертва?

Вчера, 19.XII.2008 за пореден път (от хиляди други такива) не можах да преглътна унижението и ‘станах жертва’ на ината си.

Издадох две малки книжки в услуга на клиент, комуто вече бях вършила подобна услуга точно преди три години (тогава – само една книжка + джобно календарче + безплатни* коледни картички).

Потърсиха ме към края на ноември. Предоставиха ми текстовете, за да ги въведа в цифров формат и да ги подготвя за печат, а така също – и идеята си за корици, които да проектирам (и подготвя за печат). Работата не беше много и сравнително бързичко подготвих двете книжки, заедно с кориците.

Финансирането – от тях! Отпуснали им някакви парици – по… линия на културата. И следователно – парите трябва да се усвоят – но не произволно, а именно за културни цели. Когато се срещнах с инициаторите на културната идея, които споделиха с мене този факт, аз се пошегувах:

– Аха, значи сте в ситуация, подобна на усвояването на европейските фондове!

– Да! – отговориха ми – иначе ще ни ги отнемат.

Определено може да се направи такъв паралел, макар че става дума за съвсем микроскопичен обем (сравним с около две минимални работни заплати).

Позовавайки се на този факт и на желанието си да извърша услугата (защото мога!) представям на клиента си една много (смешно) скромна калкулация за предпечата на двете книжки (по левче за готова страница и по 20 – за корица). За скромната ми персона изглежда логично това съвсем скромно възнаграждение. Освен това – те хората си нямат особена представа що е това предпечат. Как да ги убедиш, че тази работа може да има някаква по-съществена стойност? Услуга, която се предлага от най-обикновена жена (въпреки, че имам данъчна регистрация, издавам фактури и плащам данъци).

– Ако искате, организирайте тиражирането на книгите, Вие – казвам им. – Ако ли – не, бих могла да Ви предоставя и тази услуга – на цена 10% от офертата на печатницата. Да потърся ли оферти?

– Да, да! Ти потърси оферти, но и ние ще търсим – имаме впредвид личните си познанства с известни в града издатели.

– Е, добре – казвам и си мисля, че вероятно на мене ще се падне тази задача, макар и много да не ми се иска, защото знам колко много са натоварени печатниците срещу Коледа и Нова година – печатат календари, картички и пр. и се чудя как ли ще успея.

Аз рядко тиражирам (проекти), затова и не поддържам гореща връзка с печатници, но все пак имам впредвид три-четири такива, от които мога да взема оферти. За късмет, още на първото ми позвъняване по телефона, моят отколе познат печатар откликва положително – има готовност да извърши услугата. Още на другия ден ми връща e-mail с възможно най-благоприятна оферта, при което веднага се отказвам да търся алтернативи – достатъчно добре съм запозната с цените.

Обаждам се на клиента, съобщавам му добрата новина. Той ‘се прави на интересен’ – щял да се пообади тук и там. На мен ми е пределно ясно, че цената, която ще му кажат е минимум двойна спрямо тази, която аз му предлагам, но го оставям лично да се убеди в това. И естествено, на следващия ден клиентът ми се обажда:

– Действай!

Едва ли е звънял на купища познати – още първият го е порязъл! Затова опира до мен – такава евтиния къде ще намери!

Подготвям черновата на Издателския договор и я представям на клиента си, както и проформа-фактура. Между другото му споменавам, че ако иска може и да печели от издаването на книгите,  след като той финансира проекта (съгласно договора имуществените права изцяло му се предоставят). Но този неясен за него бизнес не го блазни, а за мене – е невъзможен (няма да обяснявам защо). Затова се споразумяваме за един много скромен тираж – по 250 книжки.

Организацията, която той представлява се оказва не просто една организация, а всъщност няколко (такива). Важното в случая е, че той ги оглавява. И вероятно на всяка от организациите са отпуснати по едни пари за културни цели.

Аз си нямам такива организации, на които някой ‘да отпуска’ пари. От моята организация само Данъчното (т. е. НАП-а) се интересува и иска пари. Никой не ми ‘отпуска’ за каквото и да било, каквито и да било пари. За всяка спечелена стотинка полагам усилия – не физически, разбира се, но не и толкова елементарни, колкото ‘елементарна’ съм аз…

Както и да е! Подписваме два договора, поотделно за всяка една от книгите, съответно с един и същ Представляващ, но с две различни юридически лица. Съответно издавам две фактури. Плащат ми ги. Мога да дам поръчката за печат – вече имам пари за капарото.

Свързвам се с Националната ISBN агенция да взема международен стандартен книжен номер (ISBN) за всяка от двете книжки. Оттам винаги откликват незабавно – още същия ден книгите вече имат и ISBN. Напълно готови са за печат. Създавам PS-файловете и ги изпращам в печатницата с e-mail, след което се срещам с печатаря лично, за да му дам парички за предварителните разходи (във връзка с мойта поръчка).

Той е експедитивен. Сравнително бързо и без каквито и да е въпроси извършва тиража на вътрешното тяло; обажда се само веднъж за уточнение на една малка подробност, свързана с печата на кориците.

Клиентът ми се обажда да пита какво става, кога ще излязат книгите от печат. Информирам го, че в най-скоро време ще ги има. Те са предназначени за подаръци, затова му се иска да станат готови колкото се може по-бързо – за да може да подарява. Според подписаните договори, книгите са обещани за 23 декември, както и начинът на получаване – с приемо-предавателен протокол в офиса на Издателя, т. е. в моя офис на 23 декември.

Но организациите почват да стават нетърпеливи, настойчиво звънят – най-напред спешно им трябват три книжки. Най-сетне съобщавам новината:

– Печатарят току-що ми донесе тиража  ‘на крака’ – в моя офис.

Това става на 17 декември – доста преди уговорения срок. Молят ме:

– Донеси ни ги! Поне едната, но целия тираж. Ако трябва вземи такси.

– Добре, идвам. Но имам и друга работа. Да ме чака някой, защото продължавам с таксито на друг адрес.

Пакетът с 250 книги за една жена (с моите габарити) е трудничък за носене, но аз успявам – смъквам го с асансьора, изчаквам таксито, отвежда ме на адреса. Грабвам пакета и се чудя къде точно да предам ‘спешните’ книги, а таксито ме чака. Те  (организациите), там си имат доста голяма сграда – с клубове, механа, кафе, барче, кабинети, библиотека и пр. Чакаха ме в един клуб. Зарадваха ми се,  но аз трябваше да продължа с наетата кола…

На другия ден се обаждам на Представляващия да дойде да си вземе останалите книги.

– Много съм зает, много съм зает! Ето, сега трябва да пътувам за друг град.

– Е, добре, когато имам възможност, аз ще Ви ги донеса – отговарям му с най-добро чувство и желание да помогна, но не забравям, че в крайна сметка последният ми срок е 23 декември. И през ум не ми минава да се държа тежкарски и да напомням, че съгласно договора, който сме подписали, те трябва да дойдат да си ги вземат (на 23-ти).

В крайна сметка – не аз имам зор да се натискам да им нося на крака книгите. Не стига, че предсрочно си изпълних задължението по договора, ами и техния ангажимент – на мой гръб. Ама нали съм си Иванушка Глупака – съгласявам се!

Добре де, казвам си, какво толкова – ще им занеса книжките, щом са толкова заети. Защо? Нямам отговор. Но все пак имам предвид това да стане, когато на мен ми е удобно. Но не би!

Пак спешно им затрябва и другата книга. Пак взимам такси. Нося книгите, нося и договорите с приемо-предавателните протоколи.

Отивам при Представляващия, с когото подписах издателските договори. Подписва ми протоколите, но устно ми отправя забележка относно едно авторско произведение**, което ми пробута в последния момент, а аз – будалата се съгласих да го включа в сборника.

Вбесих се, защото му направих компромис,  а сега ме упреква. Вярно е, сама съм си виновна! А той – изпечен хитрец! Добре ме е преценил. Колко му е да се възползва от наивността и благия ми характер?

Представям му касововото бонче от таксито и искам да ми го осребри, в двоен размер, защото два пъти ходих с такси до техния адрес и мъкнах тежките книги. Каква нелепост! Как мога да си помисля такова нещо? Откъде-накъде ще ми осребрява ‘таксито’? Да не съм била проста да им нося на крака книгите! Каква наглост от моя страна, чета в погледа на счетоводителката, която бива повикана, за да потвърди, че няма как да ми се плати.

– Тя от джоба си ли да ти ги плати? – ми казва Представляващият.

Сякаш аз не от джоба си съм го платила? И съм платила, естествено, за да си направя кефа, а не техния?

Този път наистина ме обзема безсилен гняв, а и гордостта ми – много наранена! Издумвам някакви нелепи приказки и затръшвам вратата, сподирена от ироничните им погледи.

Те са победителите! А аз – Иванушка Глупака!

Забележка:

* през 2005 заедно с книгата, отпечатах и календарче, а освен това и им приготвих красиво оформени, цветно разпечатани вложки с надписи за коледните им картички; обещаха да платят, но не платиха („изтъках си платното, ритнах ти кросното“)

** авторското произведение, за което става дума беше една поема, ръкописно написана много грозно с молив, като на половината от стиховете беше добавено едно също така ръкописно „не“; очевидно Представляващият, в качеството си на шеф, през главата на редколегията (където вероятно е имало спорове – установявам сега постфактум) си е позволил да ми пробута тази поема, която той лично е редактирал; това, естествено ми създаде допълнителна работа (въвеждане на текст от ръкопис и наново оформление на книгата), но Представляващият и дума не обели, че ще плати допълнително…

Двете книжки, за които става дума в този разказ, могат да се прочетат на web-сайта ми:  Авторски произведения и по-точно: Що ми е мило и драго и Обич свята

9 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Ех, госпожо, ами те така в същия стил си ръководят и поверените организации, а когато наемат външни изпълнители смятат, че и върху тях могат да прилагат всевластните си „мениджърски“ права. Много тъжно, наистина – стабилни дози селска хитрина, вкарани в чисто бизнес отношения. Само не казвайте, че догодина пак ще им приемете поръчката, чак на мен ми стана обедно заради вас. Поздрави.

  2. Ами, ще им се връзвам! На тия повече никога, разбира се! Аз и без друго имах лош спомен от тях, ама беше малко поизбледнял, та пак им се вързах, но трети път няма да се случи!
    Лошото е, че това е твърде широко явление. Повсеместно се шири! И все едни такива тарикати с докторски титли, пък и разни други кухи, титуловани хрантутници са се намърдали къде ли не… Много хубаво се вижда това от моята камбанария, ама малцина са тези, които гледат от същия ъгъл, за съжаление! Щото другите също като тях се надяват нещичко да понамажат, вместо да си поразмърдат пипето…
    „Поверените“, казвате… Какви поверени? Кой им ги ПОВЕРЯВА тия организации? Те направо са си ги обсебили, ТЕ – от класата на УПРАВЛЯВАЩИТЕ!!! Ние другите сме си от простичките хорица, а ония са баш умниците – сигурно и името си дори не могат да напишат без правописна грешка, ама ще ме УПРАВЛЯВАТ! Как ли пък не! Ех, как не ми се иска да е така, ама все на такива се натъквам…

  3. Е, нова година – нов късмет. Тъкмо време за коледни пожелания:) Желая ви само сериозни и стабилни клиенти, а пък на такива като описаните от вас трябва да им се завишават цените по презумпция. Ако им правиш голяма отстъпка, явно те смятат за балък.

  4. И аз побеснях!!!

  5. О, историята има още малко продължение… Тия същите, на които им предоставих услугата са ме обвинили, че съм задигнала книжките! И че съм редактирала произволно (по мое осмотрение) авторските произведения!
    И най-нелепото в цялата история е, че наивниците (ужким мои приятели) се уповават на Могъщата организация от организацийки… А аз съм там, някаква си женица, която си прави каквото си иска без никакъв респект от Многоуважаваните… Сякаш не те са наглите, а едва ли не аз съм Главният виновник, крадец, престъпник и пр. …

  6. И аз имам подобни случаи и все си мисля, че няма повече да позволя да ме правят на глупак. Обаче заради собствената си добронамереност и стремеж да помогна, все го допускам – през (не)определен период от време.

    Въпреки това – честита Нова година! И нека белите зърна да са повече от черните в бобената чорба на живота!

  7. Хубаво пожелание, много ми харесва. Почти неизбежно е, когато си добронамерен, да не се опита някой да те прави на глупак. Нека си пожелаем да сме си все добронамерени, но да не им се даваме на хитреците/тарикатите да ни се качват на главите, че ни писна от такива!

  8. Да, така е! Дано си отстояваме интересите подобаващо!

  9. […] и дваж съм се оказвала в ролята на Иванушка Глупака. Писах преди време за една такава унизителна ситуация, в […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: