Непреодолима сила

20 февруари 2009 в 21:06 | Публикувано в Споделям | Вашият коментар

„Непреодолима“ сила попречи на плановете ми за деня. За пореден път „авария прекъсна електрозахранването“ в една от централните части („широк център“, както се изразяват агентите по недвижими имоти) на Варна по обедно време. Така аз и другите, които живеят и работят наоколо, останахме без ток чак докато започна да се смрачава, а миналия петък (и събота също) – останахме без вода. Но мобилните комуникации работеха. Така успях да се информирам, че в 150 селища на страната има „проблеми в снабдяването с електричество“. Но докато в другите райони на страната, действително времето е много лошо, тук във Варна, освен силен вятър и дъжд, няма друго по-сериозно влошаване на времето – в никакъв случай не може да се нарече „стихийно бедствие“.

Така беше някога – ту водата спира, ту – токът, но беше в навечерието на преврата от 10.11.1989. Комунални неуредици – предвестник на съдбоносни събития – падане на режима. Той, режимът падна тогава, но последиците му не отпадат „автоматично“ вече близо 20 години и е много чудно – защо?

Кога ще дойде тока, кога ще светне в главите ни?

По-надолу следва онова, което исках да споделя (пак в същия дух) преди да спре тока:

Сутринта  SVEJO.NET ми „отказа“ да добави link към статията „Хладнокръвно“ на Калин Донков във вестник Сега, петък, 20.2.2009, online, рубрика Наблюдател, поради многото заявки за добавяне на линкове към вестник „Сега“ и затова реших да цитирам онова, което най-много ме впечатли.

То, цялата подрубрика „Нерви и утехи“ си заслужава четенето и особено тази статия, която „говори“ красноречиво и за пореден път се опитва „да отвори очи и уши“.

Цитати от статията:

Може би си спомняте: „Бъдете европейци! Не давайте пари на тази държава, защото ще бъдат откраднати.“ Неизвестният подател намекваше, че не само Европейският съюз, но и всеки от нас трябва да спре кранчето на грабежа.

*

скандалът в данъчната администрация пряко доказа

колко лекомислено е да се плащат налози

в момент, когато разбойници тъпчат чували с банкноти от НАП и първата им работа е (както сочно се изрази един господин по телевизията) да си купят майбах, ако вече си нямат.

Разкритията съвпадат с данъчната кампания, която трябва да прибере нашите годишни данъчни вноски, и това, ако не друго, тласка към размисъл.

*

А ти, все така подтикнат към размисъл от потока на разкритията и недомлъвките, за първи път осъзнаваш, че като дъвчеш своя сандвич, като палиш цигара или преглътваш таблетка аспирин, внасяш онова мистериозно ДДС, което впоследствие изтича към тези юнаци в астрономическото количество милиард, а някои казват – два. И никакво кранче не можеш да затвориш: ако искаш да останеш в живота, то е единствено като данъкоплатец.

*

Но в нашия случай скромният данъкоплатец само научава, че парите му са директно откраднати – все още само Господ знае от кого. Това е неговото единствено реално право – да му обявят, че парите ги няма. И това го кара да се чувства късметлия – до вчера и това не му съобщаваха. Все пак – гласност и демокрация…

*

Когато върховното данъчно началство участва в източването на милиард (два, три, четири?), то е същото,

ако шефовете на разузнаването например

работят за някоя чужда държава.

Тук прилягат и други аналогии, но тази е предостатъчна – и едното, и другото крепят националната сигурност. Дори данъците повече от разузнаването. Но какво да се прави: това са единствените сигурни пари в държавата и всеки се стреми към тях. Само те постъпват гарантирано. (Е, когато постъпват, разбира се: моите и вашите без проблем, големите играчи дават трудно, те предпочитат някак да ги грабнат.)

*

Заговорът е твърде фрапиращ, но забелязахте ли: правителството се държи, сякаш нищо извънредно не се е случило в държавата. Нито е скандализирано, нито е паникьосано. Сякаш не става дума за дръзка конспирация срещу държавата. Оставаме с впечатлението, че този път събитията не ги сварват неподготвени. Всички се изказват обтекаемо, но и овладяно. Вероятно това, което става, не е нещо ново – поне за тях. Само дето този път се разчува.

*

Но и този път събитията не клатят властта. Те клатят данъкоплатеца. А той не реагира. Затова и градусът на скандала не скача. В друга държава

обществото щеше да се самозапали от гняв и унижение

Тук всичко протича някак сиво, хладнокръвно. (В България честността става хладнокръвна, както е хладнокръвно престъплението. Губи температурата си честността, колко жалко!) Без емоции тече скандалът и дори медиите го опипват предпазливо, макар да има всякакви основания за гняв и дори за бяс народен. Но тук и днес безропотният данъкоплатец просто запазва спокойствие. Той няма да ги разбута, да ги срита, да бие през ръцете.

Той ще им плати, разбира се,

И коментарите към статията са интересни, особено на БирникЪ и Yantar.

Аз, обаче не мисля, че са герои длъжниците, публикувани на сайта на НАП: http://www.nap.bg/ospage?id=137 (бутонът „пълен списък“ и в двете групи ми показва наименованията на фирми, на някои от които познавам собствениците, за които знам, че си живеят по-добре живота, отколкото ние, другите, които сме си платили данъците).

Advertisements

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: