Коментар about

27 февруари 2009 в 18:13 | Публикувано в Разни | 2 коментара

Нещо не ми сработи OpenID-то (или аз не го ползвам както трябва) като реших да оставя коментар след статията Домоуправителят – приятел на човека? на Павел Николов, та реших да напиша мнението си тук, след като прочетох коментарите и на другите преди мене.

Това, което ме накара да се замисля, всъщност беше коментарът на Gnevota: „…не помня точно домоуправителите, но в блока, в който живея, има нужда от домоуправител или нещо подобно, щото в момента всеки си прави каквото поиска и никой не си плаща сметките, тавана тече, от мазето тече (няма да казвам какво) и все има някой, който се държи все едно това не го засяга…“

От написаното става ясно че, за един млад човек алтернативата  „домоуправител“ (предлагана от БСП) изглежда все пак приемлива, защото нещо трябва да се направи.

Но нима може доминиращата в управляващата коалиция партия БСП (100-годишната наследница на БКП*) да предложи някаква „свежа“ идея, освен да възроди някоя мухлясала такава от времето, когато се е родил лидерът на тази партия, сегашният премиер, който толкова ми напомня детските години, когато съм била пионерче с червена връзка на врата; точно на такова пионерче ми прилича той сега, когато се гневи на ЕС или на някои други от „лошите“… Сякаш сме през 60-те години на 20-ти век! А като се позаслушах преди два дена в бодряшкото изказване на министър Петър Димитров по време на дежурния 7-ми вот на недоверие към правителството, имах чувството, че слушам реч на Тодор Живков – пак от ония времена…

Но макар и калпава, партията все пак предлага „алтернатива“ (при това приемлива, както се вижда – макар, че е ясно: „това знае баба, това си бае“) – „домоуправител“ като в съветските комуналки от епохата на социализма. Нима 20 години след падането на комунистическия режим у нас няма по-добри идеи от връщането ни десетилетия назад?

Някой трябва да се грижи за стопанисването на жилищните сгради, в които живеем! Кой е този някой? Домоуправителят ли? С вменена от държавата функция и безвъзмездно поемащ отговорността да се грижи за сградата, вместо нейните стопани, които лекомислено се доверяват се на „мъдрото държавническо“ решение?

Сякаш апартаментите ни висят във въздуха! Нима сме стопани само на 40-50-60-…-120 кв.м жилищна площ, заключена зад вратата на апартамента, а за останалото, общото (идеалните части, предмет на сделка при покупко-продажби) трябва „да си назначим домоуправител“, за да има кой да „отговаря“?

Не могат ли стопаните, вместо да се мразят помежду си и да си завиждат един-другиму, да се самоорганизират (без намеса на държавата), за да вземат разумни решения за стопанисване на общия си дом – сградата? Дали пък не може да се направи един по-обобщен паралел на тази ситуация, а?

Нека не забравяме, че собствениците на апартаменти в една сграда не са търговци на пазара, които се конкурират помежду си! Те нямат противоположни, а имат общи интереси, за които обаче,… е необходимо да се полагат общи грижи (важни и приемливи за всички решения, съвместни разходи, обща каса – например регистрация на банкова сметка, гласуване на доверие някому за разпореждане със сметката, отчетност и пр. други „сложнотии“).

Странно е наистина, но това мнозина не искат да го разберат, с тайната надежда, че може да се мине без разходи?! – държавата да се погрижи за общия интерес на собствениците като назначи (безвъзмездно?!) отговорник – домоуправител.

–––-

* Аз съм членувала в БКП точно до 10.11.1989, но тъй като не ме бива в „приспособяването“ не смогнах „да извлека дивиденти“ от партийното си членство, останах си само с негативите – загуба на пари във вид на членски внос, задължителен абонамент за „Работническо дело“, пропиляно безценно лично време по партийни събрания, ОФ-мероприятия и други „обществено-полезни“ дейности…

2 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. В целия нормален свят хората спазват правилата, само в България – не. У нас се циганят за 4 лв./месечно за асансьор („аз живея на 2-рия етаж, не го ползвам, значи няма и да плащам“), докато в САЩ или в Западна Европа едно неплащане на месечните разноски (примерно $ 1000 в Ню Йорк) и те изгонват от собственото ти жилище. Да си плащал, ако си искал да живееш там.

  2. Да, така е, в България хората не желаят да спазват правила, не желаят да плащат сметки – това е почти ‘консенсусно’ положение, защото всеки се надява някой друг (например Държавата или някой будала/някой балама) да му поеме разноските.
    В добре уредените държави (заслугата, за което е на народите и на техните мъдри водачи) хората са наясно какво могат и какво не могат да си позволят – не всеки може да си позволи да живее в „квартала на богатите“…
    У нас обаче, много често богати са хора, които не са създали богатството си, а са го придобили по нечестен път (включително от неплащане на дължимите сметки) и те са „силните на деня“, които налагат беззаконието, неспазването на правилата и са „пример за подражание“…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: