Едно мнение

8 април 2009 в 6:47 | Публикувано в Разни, Споделям | 11 коментара

От много време един голям проблем стои пред родителите на малки деца в големите градове – не достигат места в детските градини. Така е. В момента предстои организиран протест в София (вж. Нека го направим за нашите деца!). Неотдавна кметът на Варна заяви – местата са 785, а желаещите да запишат децата си в детски градини във Варна са над 3000. Аз съчувствам на родителите, но проблемът не ме касае пряко, затова мога да погледна на него от… дистанция.

Мисля си, че масовите детски градини не са истинското решение за децата и техните родители. Мисля си, че в България хората, израстнали в детски градини, не могат да си представят алтернатива на социалистическата организация на обществото и затова упорито си я изискват.

Аз гледах веднъж един американски филм, в който се показва как една млада майка, в процес на развод, се чуди как да настани детето си в детска градина, а родителите й реагират остро: „Ти да не си от работническо семейство, че да си даваш детето в градина? Намери си бавачка, ние ще ти помогнем!“. Тя живее отделно от родителите си, независима е, но все пак те я подкрепят. И т. н. Човешка история. Само че в Америка.

Това ме подсеща колко много са жените от Източна Европа, които емигрираха „на запад“ след падането на Берлинската стена и придобиха нова професия – станаха бавачки на децата в семейства, които се нуждаят (от такава услуга). Познавам лично няколко жени, които са бавачки в Гърция и Израел, познавам и няколко млади момичета, които учеха в САЩ и Канада, но за да посрещат разходите си, работеха именно като бавачки. И тук във Варна имам познати, които се грижат за деца срещу скромно възнаграждение, но отношенията между „работник“ (бавачката) и „работодател“ (родителите) са много топли и сърдечни, почти приятелски, а грижата за децата – истинска.

Не съм чувала никъде по света хората да протестират за детски градини.

Грижата за децата трябва да е по-отговорна, по-лична.

Да си дадеш детето в детска градина означава една-две жени (учителката и лелката) да се грижат за около 30 деца едновременно. А дали да имате доверие на целия персонал от „детското заведение“? Дали лелките, готвачките, учителките и пр. не „подяждат“ децата Ви? Виждала съм някога как жени, работещи в детски градини се прибират в къщи с пълни торби (носят „благинки“ за собствените си деца и внуци, буквално откраднати от родителите, които плащат такси).

Знам, някои ще кажат: „Да, ама ние сме в България!“. Да, именно! Защо в България трябва да е по-различно, отколкото в широкия свят?

11 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. ндам, мнение с което съм съгласна, НО нещата са много по-дълбоки и проблемите са много по-мащабни.

    в частните детски градини, където децата са по десетина в група, нещата стоят по същия начин – места няма, късмет и връзки и МНОГО пари. от 8 до 10 пъти е по-скъпо това удоволствие, детето ти да го гледат в частна детска градина, ако се вредиш.

    другото – именно едно от исканията е, да не се „уплътняват“ групите, за да се приемат повече деца, а да се строят нови детски градини.

    детските забавачки – ми, тяхната цена е като в частните детски градини, минимум 400-500 лева на месец!

    едно е детето ти да расте с другарчета, друго е с лелка или какичка вкъщи.

    разлика има, повярвай ми, казвам го от опит.

    а и как ти звучи – съвсем грубо – 8000 (осем хиляди деца ще останат извън градините!!!). какво точно да направят техните родители, да живеят с една заплата, за да може единия родител да работи, другия да си гледа детето.
    или да живее семейството на „помощи“, ако имаме самотен родител.
    или единия родител да работи за заплатата на забавачката или частната градина (ако въобще този вариант важи).
    или…

    тази година са 8000 деца, другата година със сигурност няма да са по-малко.

    тези от които нещата зависят, само замазват очите на родителите.

  2. Всъщност, да. Проблемите са много по-дълбоки, вярно е. На мене ми се искаше просто да насоча вниманието към алтернативи…
    Мисля, че домашното възпитание е най-важно и добре би било майките да са в състояние да се грижат лично за децата си (ако бащите можеха да осигуряват необходимия доход). Може би звучи старомодно, но след толкова години, това ми изглежда най-разумно.
    Не знам точно как, но трябва да си изберем ХОРА, които да вземат важните решения в държавата, а не да ‘замазват’…

  3. понеже защото съм баща, та да ви кажа – детските градини социализират въпросното диване, то се учи на комуникация. да – разболяват диването и това е защото има мърляви родители, които си затварят очите, когато си видят диването болно. на това му се вика мързел, мърлящина и … айде да не продължавам.

    има хора, които могат да си позволят бавачка. само дето това не е по нашите географски ширини. но и дори да мога да си позволя такъва бавачка – няма социален контакт. детето на мои приятели, които могат да си позволят, общо-взето всичко – и то иска при дечицата. нищо че си има всичко, според нас.

    нямам време да пиша повече, но то е това, в общи линии

  4. Мила, личи си, че проблемът не те касае лично (извинявай за покровителственото обръщение:))…

  5. Майко, ти мен не ме ли пращаше на Детска градина, като бях малък…
    Вярно, времената са други. Врякащите мами не ми харесват, ама вярно ли мислиш, че аз и Валерия, макар и с нелоши доходи, ще можем да отделяме и за бавачка. А мнооого хора живеят с много по-малко. Социализирането на „диването“, както бе коментирано по-горе, също ми се види важно. Майката – в къщи да си гледа детето, а бащата да носи пари – това пък като те познавам, хич не ми звучи, като да е от тебе казано.
    От приятелите ми по света, знам че децата им ходят на детски градини, вярно и условията там са други и май нямат много общо с нашите, ама…
    Американските филми също не ти ги препоръчвам, за да си градиш мнение. Сценарии за филми там правят и изключително прости хора. Самата реплика, която цитираш за „работническото семейство“, ме прави леко подозрителен към филма, който си гледала.
    Алтернативи, казваш да се търсят, ама трябва да има достатъчно Детски гадини, за да може да се търсят алтернативи, а те повечето ги порутиха, за да вдинат молове и паянтови кооперацийки(да не дава Господ земетръс).
    Иначе и аз не ги харесвам БГМамите, и по-скоро изразните им средства

  6. @batpep, другата страна на медала, другото име на такава (особено – убеждаваща) комуникация е… (масова) манипулация (от най-крехка възраст!). А какво сочат фактите когато „социализираните“ дечица отидат в училище? Разбирам, знам как е. Все пак, не мога да не се опитам да „провокирам“ друг тип мислене… по нашите географски ширини.

    @Меми, мила🙂, наистина не ме касае лично темата, но имам спомени, просто изказвам едно различно мнение. (имаш много хубаво и неочаквано галено име🙂

  7. За тебе си мислех, Сашо, защото най-хубавото беше когато идвах да те прибирам от градината… А иначе, „провокатор“ съм си, би трябвало да знаеш🙂

  8. Здравейте, за първи път коментирам в този чудесен блог!

    Малко късно се присъединявам, но съм провокирана от толкова актуалната и съвременна тема, макар и от … дистанция, както се казва, понеже синът ми е вече голям.

    Аз имам син, който бабите не можеха да гледат, защото бяха млади и работеха. Моят син по дружно рещение на семейството ни не е ходил на детска градина. Как решихме проблема? Аз си стоях в къщи 3 години и се гледахме сами, а мъжът ни работеше двойно, за да имаме средства. Сега, от дистанцията на годините, смело мога да кажа, че това бяха трите най-хубави години в живота ми.

    След това направихме опит да го заведем в детска градина и да му покажем колко е хубаво там. Ние винаги сме го уважавали като възрастен човек и сме се съобразявали с неговото мнение. Той кимаше с разбиране и гледаше ужасено, а когато излязохме, просто каза „Хубаво е, но нали няма да ме оставяш тук?“ и това реши нещата. По-нататък, аз разбира се, работех и наехме жена да го гледа. Половината си заплата давах на тази жена години наред, но не съжалявам. Тя беше страхотен човек – фина, образована, с чувство за хумор и обичаше децата… Може би сме имали късмет, но детето ми не изживя социален стрес, когато тръгна на училище. Беше общително и ходеше с удоволствие в първи клас.

    Ако човек иска да отгледа детето си в къщи, винаги може да намери начин.

  9. Очарована съм, @Поли, възхитена съм и съм ти много благодарна – твоят коментар ми топли сърцето и ми вдъхва надежда в момент, когато съм на ръба на нервна криза от стената на убийствен консенсус, който зачерква цялата ми биография, обезличава всичките ми усилия в позитивна насока и разколебава вярата ми…
    Ще разрешиш ли да напиша нов posting, като цитирам твоето мнение, за да се забележи „по-осезателно“, да го споделя с повече хора, за да предизвикам повече размисъл (вместо „здрав“ разум!). Благодаря ти и за оценката, която даваш на скромния ми блог.

  10. […] Разни, Споделям | No Comments Писах преди около 2 седмици Едно мнение по въпрос, който не ме касае съвсем пряко, но имам […]

  11. Един логичен отговор: Икономикс на забавачниците


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: