В подкрепа на моето мнение

21 април 2009 в 10:07 | Публикувано в И пак разни..., Наброски, Разни, Споделям | 20 коментара

Писах преди около 2 седмици Едно мнение по въпрос, който не ме касае съвсем пряко, но имам гледна точка, различна от всеобщите схващания. Става дума за крещящия проблем на младите хора с малки деца – липсата на места в детските градини. Опитах се да подскажа, че всеки може да потърси алтернатива, вместо да се надява на масово разрешение на проблема от страна на властите, което пък ми изглежда съвсем нереалистично.
Едно забележително мнение в подкрепа на моите разсъждения се появи снощи като коментар от Поли Козарoва към моята малка статийка (Едно мнение):

Здравейте, за първи път коментирам в този чудесен блог!
Малко късно се присъединявам, но съм провокирана от толкова актуалната и съвременна тема, макар и от… дистанция, както се казва, понеже синът ми е вече голям.
Аз имам син, който бабите не можеха да гледат, защото бяха млади и работеха. Моят син по дружно решение на семейството ни не е ходил на детска градина. Как решихме проблема? Аз си стоях в къщи 3 години и се гледахме сами, а мъжът ми работеше двойно, за да имаме средства. Сега, от дистанцията на годините, смело мога да кажа, че това бяха трите най-хубави години в живота ми.
След това направихме опит да го заведем в детска градина и да му покажем колко е хубаво там. Ние винаги сме го уважавали като възрастен човек и сме се съобразявали с неговото мнение. Той кимаше с разбиране и гледаше ужасено, а когато излязохме, просто каза “Хубаво е, но нали няма да ме оставяш тук?” и това реши нещата. По-нататък, аз разбира се, работех и наехме жена да го гледа. Половината си заплата давах на тази жена години наред, но не съжалявам. Тя беше страхотен човек – фина, образована, с чувство за хумор и обичаше децата… Може би сме имали късмет, но детето ми не изживя социален стрес, когато тръгна на училище. Беше общително и ходеше с удоволствие в първи клас.
Ако човек иска да отгледа детето си в къщи, винаги може да намери начин.

Краткият извод, който мога да направя, е „ето, че може“ и по-важното е, че „любовта и грижата за собствените ни деца не е ангажимент на държавата, на кмета, на обществото!“

За мен, човек с достатъчно дълга биография, детските градини се асоциират със социалистическия начин на мислене. Хората, които днес имат този проблем, в повечето случаи са пораснали именно в детски градини и затова трудно си представят друга алтернатива. А аз си мисля, че не стоят точно така нещата в страните, където никога не е имало социализъм (и мегаломания). Идеята за масови протести срещу властите с искания за строителство на детски градини ми прилича на лозунгите от моето детство за грандиозно, „модерно“ (социалистическо) строителство – на фабрики и заводи, агрокомплекси и трудово-производителни „кооперации“, болници, балнеосанаториуми и курорти, училища и детски градини, заведения за обществено хранене и пр.

Днес животът е съвсем друг, нали? На мен ми харесва много повече, макар че не ми е никак лесно и то, главно поради убийствения консенсус на бившите соцграждани – любители на масови решения от „високо“ ниво.

20 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Не съм съгласен, че примерът е много показателен и подходящ. Чудя се защо го е дала това дете на училище, след като е можело да учи вкъщи?! Но това няма общо с всички останали хора, които не могат да си позволят детегледачки. А иначе харесвам еманципацията на жените (а смятам, че примерът по-скоро идва от това). Не виждам чак толкова социализъм в желанието на хората да има повече места в ясли и детски градини. Това е услуга, която ни се предлага за да може ние (родителите) да изкарваме повече пари (по-скоро капиталистически подтекст). Имам дъщеря на 2 години, която посещава яслаот вече почти година. Не мога да си представя, че алтернативата може да е някоя жена да я гледа вкъщи и да се суети около нея по цял ден – най-малкото ще я разглези. А да я разходажда само в паркове където да се среща с други вманиачени до умопобъркване майки и техните разглезени, чак до дразнене деца, не считам за вид социализиране.
    Но това си е моята гледна точка.

  2. Моите 2 деца минаха през детска градина и това беше съзнателно наше решение (имахме някаква възможност за плащане на детегледачки). С второто ни дете имахме известен проблем (по-скоро заради голямото ни дете), но след 1-1.5 година свикна. В момента в училище нямат проблеми (да чукам на дърво).

    В детската градина децата попадат в много активна среда – чужди хора, нова храна, боеве и борби с други деца, вируси и т.н. Добре е всичко това да им се случи на ранна възраст.

  3. Вярно, че днешните детски градини са доста изостанали по отношение на днешните деца. Имат много да наваксват, не са мръднали много от нивото по време на социализма. Но по никакъв начин не бих ги асоциирала със социалистически начин на мислене. Те са като осигурителните, данъчните и кметските институции – част от социума, част от обществения ред (главно в градовете.
    А от цитата мога да коментирам следните моменти:
    „мъжът ми работеше двойно, за да имаме средства“ – недостатъчно днес, не и в масовия случай;
    „Половината си заплата давах на тази жена“ – недостатъчно днес, не и в масовия случай.
    Масови решения? Да, ние сме масови животни. Както в училищата, университетите и работните места. Детските градини са малка част от това. Правото ми да ходя там се нарушава, както би се нарушавало, ако искам да уча (а да няма къде), да спестявам (а да няма къде), да се лекувам (а да няма къде), дори да пусна писмо (а да няма къде) и т.н. – примери много.
    Ти защо се захвана само с този?;)

  4. Сега е възможно родителите да си изкарват доходи и като работят у дома, по-близо до децата си. Това може да стане с помощта на компютрите, на виртуални работни места, без харчове за лъскави офиси, оборудване, отопление, климатик и пр. Ама липсват такива предприемачи, способни да организират такъв вид бизнес. Масовият бизнес е предимно търговийка, далаверка, размяна на стоки (вещи, материални предмети), а не на високотехнологични решения и идеи за ефективно оползотворяване на ресурси (такава разсипия е наоколо, вкл. прословутите боклуци – в пряк и преносен смисъл).
    Не е нужно човек всеки ден ‘да ходи на работа’, но е длъжен да се труди всеки ден (6 дни в седмицата, а на седмия – да си почине). Отдавайки усилията си за просперитета на една частна или държавна компания, човек се отдалечава от най-важното – добруването, благото на собственото си семейство. Родителите са способни най-добре да се погрижат за децата си, да ги защитят от лоши влияния, въздействия и негативни примери. В масовата социализация най-добре вирее масовата манипулация, за разлика от свободния избор (базиран на познание, а не повърхностно осведомяване) и неограничени възможности за комуникация.
    Преди 5-6 години гледах телевизионни предавания за Ирландия (хората, мъже и жени си работят от дома и са близо до децата си) – една вековно изостанала страна, която се съвзе от разрухата (като птицата феникс от пепелта) само за около 20 години.

  5. абе, каке, ти на коя планета /в кой град/ живееш?

  6. @Марин, не ти липсва чувство за хумор, но от коментара ти освен ведра усмивка на пръв поглед, навява тъга и обреченост: така е било, така е и така ще бъде, безсилен съм да променя каквото и да е, нека и децата ми са подготвени за безнадеждната битка с живота… Не бива така, @Марине, животът е ценност, радост и изобилие – на това да научиш децата си, за да са щастливи и да си щастлив и ти!

    @Меми, темата беше поотминала, пък и аз, все пак, съм встрани от нея, затова я бях поприключила, но точно снощи дойде коментарът от Поли, който ме накара да я подновя.
    Детските градини не са институции, те са реализираните мечти на социалистите от 19-ти век, обещаващи на своите последователи – ще имаме общи казани с храна (и никой няма да гладува), ще имаме общи забавачници за деца (и на никого няма да досаждат малчуганите), жените (респ. мъжете) ще са общи и т. н.
    Не сме животни, @Меми, не сме безлична тълпа, назовавана ‘масите’ (пак е соцнауките, които ни мъчеха на изпитите по политически дисциплини). Ние сме хора, човеци – човешки същества, уникални индивиди, всеки със своята неповторимост и значимост за всички останали, с основно предназначение да се обичаме и да си помагаме…

  7. 🙂 Мама живее във виртуална Варна.
    А за детските градини тя не знае, макар че й се иска да каже нещо интересно, антисоц и различно от масовото мнение. Как да й обясня, че детски градини трябва да има достатъчно, за да можеш да НЕ си пратиш там детето ако искаш и да му намериш чаровна детегледачка…

  8. @batpep-и, и ти като @маринчо по-горе, и като сина ми, който ‘взе отношение’ по въпроса в предишния ми post(ing)…
    аз съм си на камбанарията и виждам, че по земята ходят и други хора, освен примирени българи

  9. а, здрасти, sashu, да ми изключиш ICQ-то от твоя компютър, защото моя ми казва, че съм включена другаде (в софия🙂

  10. Целта на настоящия posting, все пак, не е друга, а да споделя мнението и опита на Поли Козарoва

  11. Ама ти хич не чуваш друго освен гласовете в главата ти🙂
    Хайде вземи да пишеш неща по-близки до тебе и не гледай снизходително от твоята камбанрия

  12. Коментарите са интересни и много показателни – 7:2 е резултатът, май?

    Ние всички (да се надяваме) плащаме данъци на държавата и имаме право да протестираме, така че защо да не е за липсата на детски градини?

    Проблемът обаче според мен не е само в броя на градините, а в атмосферата там, нивото на персонала и качеството на отглеждането на децата там – поне за мен това беше проблем… Но очевидно това не е актуално за всички. А може и нещата да са се променили.

    Между другото, преди години, една гледачка излизаше като месечно заплащане = бензина, алкохола и цигарите за същия този период на едно средно-статическо младо БГ семейство:) Сега има и възможност бабите на детето да ползват отпуск по майчинство, така че има различни решения…

    Всеки прави своя избор за първите 7 години от живота на детето си сам.

  13. @Поли, резултатът 7:2 със сигурност не е „сблъсък на поколенията“🙂, но едно е ясно – носталгия по „доброто старо време“ в неясните детски спомени на съвременните млади хора.
    Безусловно имаш право, че „Всеки прави своя избор за първите 7 години от живота на детето си сам“.
    А що се отнася за цените на услугите (вкл. на детегледачки) в условията на свободен пазар и договарянето е свободно. Очевидно, ясната фиксирана държавна такса (и ниското заплащане на персонала в детските градини) се явява по-добра алтернатива, отколкото да се договаряш с частни лица, които могат „да ти одерат кожата“ (една моя позната гледа две деца срещу 15 лв на ден, средно за 5-6 часа).

  14. гепи, бат сашУ!

    видно е, че майка ти въпреки всичко е отгледала качествен плод🙂

  15. @batpep-и, качественият плод се дължи на социализацията на ‘диването’ още от най-крехка възраст (от детските ясли се почна); то ако оставаше на мен, как щях да се справя – една съвсем обикновена, незначителна женица от улицата какво би могла да направи, освен да се прави на интересна🙂

  16. бегай, че кака ви блу се е ядосала!

    http://mikiblue.com/2009/04/22/problems-kindergarten-6/

  17. да, @batpep-и, вярно е, че кака блу има за какво да се ядосва, но проблемът с детските градини е само един от хилядите проблеми на ‘болното’ ни общество…
    аз исках само да кажа: хора, търсете си алтернативи, ето някои са намерили своето частно решение, но не го натрапвам – само изказвам мнение; а то е, че не харесвам детските градини, мъчно ми е, че нямах друг избор някога…
    аз не вярвам, че тия, на които българският народ поверява власт са способни да решават проблемите на хората – ТЕ не само не искат, но и не могат и въобще не им пука, камо ли пък да се почувстват длъжни – съвестта ли ще ги загризе или чувството за дълг? детински наивно е да вярваш, че „знатните“ (от управленското съсловие) са длъжни на „простолюдието“ (обикновените хора)?… май трябва да пиша нещо друго, ако ми се удаде…

  18. yoalbo, темата наистина е пространна или темите, които засягаш (както и протестиращите) са повече от една.
    Накратко ще споделя, че по-скоро съм на твоята камбанария.🙂

  19. Да, @astilar, благодаря ти. Темите наистина са много и се преплитат. Добре би било да се научим да сме последователни, не толкова гневни и… по-креативни – особено по-младите.

  20. Един логичен отговор: Икономикс на забавачниците


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: