Изгаряне на книги

27 април 2009 в 10:17 | Публикувано в И пак разни..., Констатирам, Наброски, Разни, Разочарование, Реагирам, Споделям | 15 коментара

Стряскащо е да откриеш (сутрин, рано в понеделник) до контейнерите за боклук – купчина догарящи книги. Това ми се случи тази сутрин. В пепелта личаха следите от изгорени томове (книги). Една недогоряла обложка успях да взема, а на няколко метра встрани намерих една съвсем запазена книга – руска, 1963, с твърда корица, 526 страници, великолепно полиграфическо изделие (такива в наши дни вече не се произвеждат, въпреки технологичния напредък)…

Вероятно тези книги – изгорените, не са интересни, не са актуални… Но да бъдат изгорени едва ли заслужават!

Моментално се сетих за Александрийската библиотека, за средновековните клади и… за книжниците…

Хляб и книги! От моя гледна точка, голям грях е да се изгарят книги (каквито и да са те!), а също така и да се изхвърля (годна) храна (когато на света има толкова гладуващи!).

Аз съм привърженик на неограничената свобода (на човешкия дух), упорито се съпротивлявам на всякакви изкуствените рамки и ограничения, вярвам в необятността на пространствата, освободени от преценки и предубеждения, но…

Но моят собствен избор ми сочи предели, които НЕ ИСКАМ да прекрачвам никога – напр. „не посягай на хляба и книгите!“

В друг аспект, в друг контекст – имам и други предели, други граници, които НЕ ЖЕЛАЯ да прекрачвам (без от това да се чувствам ограничена или несвободна).

Никоя книга не заслужава да бъде изгорена!

Ето как изглежда обложката:

изгорената обложка

обгорената обложка

А ето я и книгата:

книгата

книгата (анфас)

цялата корица

цялата корица

На мене не ми трябват – нито книгата, нито обгорената обложка, но си ги прибрах – почти без да се замислям защо. За да напиша този post?

И да, и не! Защото почти се бях разколебала дали изобщо да споделям за това какво ме стряска – точно мене – кой ли се интерисува?

15 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. А аз наскоро си купих книга от пазара (но не нова), която след това се оказа, че е открадната от библиотеката. Върнах я, а ми трябваше много. Едни крадат, други горят, трети кой знае какво ги правят?!

  2. Тъжно, а тъжното е, че не само частни лица, а и библиотеки гледат да се отърват от част от книгите си, понеже… я нямат място, я няма кой да ги подреди, я нещо друго… У нас определено имаме нужда от нова библиотека, макар сегашната ни да заема цяла стена, защото сме извършвали две масови спасявания на книги дотук. Първото – преди доста години ни казаха, че личната библиотека на един починал професор е в окаяно състояние, наследниците му не се интересуват от нея и нямат нищо против който иска да вземе от нея каквото иска. Отидохме с мъжа ми, а там – счупени прозорци, книгите „нацвъкани от гълъби“. Имаше книги навсякъде, трудно се минаваше, но успяхме да спасим част от тях и така да се снабдим с някои много ценни книги. Втората акция – мъжът ми работи в Института по философия към БАН и там в библиотеката се правеше „разчистване“ на книги, че нямало място, та мъжът ми пак спаси, каквото можа, сега имаме много ценни поредици на списания, които се оказва, че… никой не иска!

  3. По-важно е да има място за хората.

  4. @Тото: Не, не е по-важно. Защото без книгите хората губят доста от човешкото в себе си. Но както и да е…

    Признавам, че немалка част от изхвърляните книги са откровени пропагандни глупости от соц-времената. И все пак понякога сред такива книги се откриват истински шедьоври. Примерно преди няколко дни си намерих издание на Емили Дикинсън от 1960 – много добре запазено, чудесно отпечатано и с невероятно добър превод.

    Това, което не проумявам, е изгарянето. Окей, на теб не ти трябват – ами остави ги до контейнера, може за някой да бъдат ценни. Но пък не сме в правото си да поучаваме другите какво да правят със своите вещи…

  5. @Светла, тези дето не са частни лица, обикновено са ‘длъжностни’ лица – тях ‘най ги обичам’ – те никога нямат мнение: само изпълняват нареждания, вечно се оплакват и с нетърпение чакат weekend-а…
    А това, че сте спасили ценни книги е просто разкошно, за което ви поздравявам. Но ценностите са спорни, нали и за това, дори, се казва – ‘смяна на ценностната система’. Мярка за ценностите са парите, а оценяването – на пазарен принцип: аз съм готова да плащам за това, което ценя…
    @Тото, изглежда, че не се шегуваш – такава теснотия ли е наоколо, та чак книги да горим?!

  6. @Аспарух, и аз подозирам, че измежду тези книги вероятно са били именно такива – с пропагандни глупости от соц-времената, които аз до болка познавам – и в соц-времената живееха и оцеляваха някак си хора. Аз, моите такива книги съм си ги прибрала по мазета и кашони (макар че не съм плюшкин – знам ли, някому могат да притрябват за някакво изследване например). Не съм ги аз изгорила, @Аспарух – намерих ги изгорели, домъчня ми! Ама последното ти изречение ме хвърля в недоумение: какво значи това „не сме в правото си да проучваме другите какво да правят със своите вещи“? Аз мисля, че всеки е в правото си да проучва каквото си иска, стига да не харчи за целта парите на другите за своите проучвания и да не нарушава човешките права. А в случая аз просто си споделям – не харесвам такива работи. Какво лошо има в това да разбера какво мислят и другите по въпроса, ако забележат posting-а ми. Изказвайки мнение, аз не го налагам – аз нямам такава власт, нито се нуждая от това. Но за мене е важно да зная какво мислят другите.

  7. Преди доста време, някъде между 1980-1985 година, когато работех в гимназията в Ихтиман, някой отгоре беше решил, че трябва да се прочистят училищните библиотеки от стари книги. Отивам аз и гледам на средата на библиотеката – един огромен книжен куп. Приготвен за предаване на вторични суровини. Поразрових се и веднага хукнах към къщи за раницата. Две раници книги пренесох. Все ценни неща, но най-ценни са ми 10 томчета събрани съчинения на Марк Твен на руски език, издадени през 1911 година, със здрава твърда подвързия, и „История на българите“ на Константин Иречек, издание от края на ХІХ в., също със солидна твърда подвързия. И това всичко щеше да отиде за претопяване! Хората с мераци да горят книги не са хапактерни само за Средновековието.

  8. @todorppavlov, затрудних се с отговора на твоя коментар, затова се забавих. И краденето, и горенето са все ‘от Сатаната’, както казваше навремето един мой приятел, и макар да съм от поколението на хората, възпитани в атеизъм, не ми е трудно да си направя заключение, че не обичам делата, продиктувани ‘от Сатаната’…

  9. @Павел, поздравления за така набавените ценни книги, но както отговорих на Светла по-горе – въпрос на ‘ценностна система’🙂 И аз съм си събирала ценни книжки, предназначени за вторични суровини, дори – една готварска книга, но вторичните суровини (докато стигнат до ‘претопяване’ минават през много човешки ръце) не са ме разтърсвали така както горенето на книги – това е зловещо!
    А това дето „някой отгоре беше решил“ е направо симптоматично (за съвременното ни средновековие)! „най обичам“ там отгоре да стои някой с мераци да гори книги!!!

  10. Явно трябва да се поясня, понеже съм останал неразбран – упрекът ми беше без конкретен адрес, най-вече към незнайния собственик на изгорените книги. После рещих, че не съм в правото си да съдя някого за това, че е решил по този начин за се отърве от тях. Това беше смисълът на „поучаваме“ в последното ми изречение – ако собственикът им е решил да ги гори, в крайна сметка последната дума какво да стане с тях е негова.

    Иначе горенето на книги винаги ме връща към „451° по Фаренхайт“…

  11. Във времена, когато има електронни книги, много хора си мислят, че хартиените ще станат отживелица.
    Опитвам аз да пиша нещо, сядам пред монитора. Посягам към клавишите и … Нишо. Никаква мисъл не идва в главата ми, а само преди минути съм имала вдъхновение.Не бях писала на ръка от години, но в момента в който взех молив и лист, мисълта започна да тече гладко и едва сварвах да записвам. Скоро отвикналите пръсти се умориха. А като чаткат по клавишите глупости – умора нямат.
    Не мисля, че моето е носталгия. Има някъква магичност в написаното слово. Когато плъзнеш поглед по лавиците, книгите сякаш шептят. После посягаш и чето вземат точно тази книга, която си търсил.
    Същото може да го има и в електронните библиотеки, но е някак си стерилно.
    Както един изкуствено създаден продукт, има същия вид вкус и аромат, като натуралния. Но не храни. Чувстваш го празен и ти оставаш някък си гладен. Едно невидимо нещо липсва в това което си поел. Това, което не може да се имитира е живата сила. Вибрация, която по-чувствителните могат да усетят.
    И тези изхвърлени и изгорени книги,дори да са били ненужни за бившия си стопанин, но може на друг да са били жизнено важни.
    заглавието на тази книга е доста символично.
    Съзряването. Нещо което липсва на много зрели на глед хора.
    Както и този, който е „драснал клечката“….

  12. 🙂 е, как да не вярваш в чудеса: @Аспарух, аз книгата „451 по Фаренхайт“ си я свих от една купчинка, предназначена за вторични суровини (бях гледала вече филма, много отдавна беше,…) и всъщност, аз те разбрах още първия път, но ми се щеше да те провокирам малко – без лоша умисъл, разбира се!
    да правят каквото искат с „вещите си“, щом за тях книгите не са нищо друго повече, както и за мнозина от печатарите (някои, от които и „издатели“ дори), за които отпечатването на книга не се различава особено от отпечатването на етикети за колбаси (само че е по-трудоемко)

  13. @iollita, радвам се да прочета написаното от тебе за магията на (саморъчно) писаното слово, и нещо повече – убедена съм че е така, защото същото съм го изпитвала и аз; да не говорим за това пък, как си пазя стари, овехтели, пожълтели оригинали (печатен текст) и въпреки, че съм ги „реставрирала“ перфектно (чини ми се), пак ми се приисква да се поровя в оригинала…
    прекрасен е виртуалният свят и много удобен, и бърз – ценя го! разочароват ме само „калъпите“🙂 на всеки template може да се вдъхне душа само с малко въображение и най-вече – желание…
    не знам каква беше тази сутрешна книжна клада, но ме жегна; може и собственикът на книгите да си е отишъл, а наследниците му да са решили така… всичко може… но не е хубаво!…

  14. Да си го кажем направо: садизъм е!
    Садизъм е да унищожиш нещо създадено от човешки ум и направено от човешки ръце.
    Какъв е „оценителят”, Бог ли?

    По повод мнението на iollita – напълно сте права, книгата не може да се сравнява с електронното ú копие. Причината има нещо общо с общуването на хората – дори с камери да си общуваме онлайн никога няма да има атмосферата на усмивката ми, когато Ви стисна ръката…

  15. @Графът, да, садизъм, светотатство… и предполагам, с невинността и простодушието на крайно ограничен интелект…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: