Аз не обичам тайните…

27 май 2009 в 9:46 | Публикувано в И пак разни..., Констатирам, Наброски, Разни, Споделям | Вашият коментар
Етикети: , ,

Аз не обичам тайните…

Тайната е магия, която приемам само като елемент в лични взаимоотношения, например: приятна изненада за личен празник – да запазя в тайна какъв подарък ще ти направя за рождения ден, а не – „кажи ми какво да ти купя за рождения ден“…

Всеки има право на съкровено лично пространство на духа, което може да си остане тайна… дори завинаги! Но и всеки има правото да сподели своята тайна, особено когато тя го мъчи… Въпрос на личен избор е дали да споделиш своята тайна и с кого.

Това, все пак, не е есе на тема „тайна“, а само няколко встъпителни разсъждения към една много по-широка тема, наречена „прозрачност“, която публично се дискутира вече доста време, но според мене, май не е много ясна за мнозина, т. е. тълкува се твърде произволно и се интерпретира… по собствен начин…

Така е и с много други модерни понятия, които се появиха през време на прехода, смяната на системата – от тоталитарно общество към демократичен модел – само преди 20 години! Страшно дълъг период, според мене, но очевидно твърде кратък за усвояване на ценностите на свободния избор.

„Накъде биеш?“ ще ме попита някой и аз ще се затрудня с отговора си, защото… не съм специалист (в тази област), но нали, все пак, забелязвам някои неща наоколо си, които, меко казано, не ме изпълват с възторг – по-точно, виждам как „се плъзгаме“ по повърхността на нещата и не правим почти никакви усилия, за да разберем същността на случващото се с нас самите в заобикалящия ни свят. Аз не мога да си служа иносказателно с ТАЙНИТЕ инструменти (за манипулация на обществено мнение) и не мога „да бия нанякъде“, защото аз не съм Фактор (от който зависи каквото и да е), но мога свободно да разсъждавам и да споделям мнението си и дори някои ‘тайни’ мисли, които не се боя да изкажа (в случая нямам такива или поне не се сещам).

Това малко отвлечено „встъпление“ е всъщност една подкана, едно предложение към някой, който може да напише нещо смислено, аргументирано и стойностно по въпросите, които позачеквам.

А това, което фактически искам да кажа, е една лична констатация. Забелязала съм колко много от хората, които познавам, предпочитат все още да се доверяват на мълви и слухове като източник на достоверна информация (отколкото на факти или на официални източници). Има си известни причини за това явление, наследено от  епохата на социализма. Фактите (новините, например) минават, заминават и… после се забравят (много е къса обществената памет!). Официалните източници пък, често не казват цялата истина, т. е. запазват в тайна някои елементи от нея или съдържат манипулативни такива…

Ето, затова не обичам тайните и си мечтая за прозрачност.

Споделяйки, се опитвам да дам своя скромен принос за осъществяване на тази мечта, защото прозрачността не е даденост, не се купува и не се налага със сила/закон, а е убеждение, до което трябва да достигне „критичната“ маса🙂

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: