Аз, Иванушка Глупака, с удоволствие отказах

16 юни 2009 в 7:03 | Публикувано в И&Л, Наброски, Разни, Споделям | 3 коментара
Етикети:

Да откажа да свърша работа е едно от нещата, които наистина мразя, т. е. никак не обичам да отказвам работа, която мога да свърша. Никога не съм го правила досега, независимо от факта дали съм се уговорила за възнаграждение, което ме устройва или не. За мене работата е по-важна от парите, които ще ми платят за нея.  Има и други такива като мене, но не са много. Добре познавам също така и хората, които надушвайки подобна слабост, умеят добре да се възползват от нея. Този недостатък се корени в някогашните взаимоотношения в работата през епохата на социализма – все трябваше да им доказваме на горепоставените, че сме способни. А горепоставените никога нямаха нужда, на никого нищо да доказват, щом веднъж са се уредили (нямам идея как?!) да бъдат на по-високопоставено място (и съответно на по-висока заплата) – тогава нямаше (свободна) конкуренция, имаше социалистическо съревнование („честно и почтено“!)…

Та, по този начин, като редови човек от соц-епохата, не веднъж и дваж съм се оказвала в ролята на Иванушка Глупака. Писах преди време за една такава унизителна ситуация, в която се озовах, извършвайки услуга срещу доста скромно възнаграждение на някакви си хитреци, организационно подвизаващи се в по-горестоящо положение (от една жена, която сама се опитва да си изкарва хляба).

Звъни ми вчера същият онзи Представляващ, комуто се посвидяха седем лева да ми плати таксито, защото на крака му занесох тежките пакети, въпреки че подписахме договор, според който той трябваше да дойде да си ги вземе.

Пак иска услуга от мене  – сякаш съм забравила!? Без грам неудобство, без никакво извинение и без дори да спомене, че ми е длъжник фактически (и не за седем-тях-то лева, естествено), нахално ми заявява да отида в офиса му, за да ми връчи поръчката си. Как ли, пък, не?  Ни най-малко не завися от него – ама, по никакъв начин!

Просто му отказах: „не желая да работя с Вас!“.

3 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Прочетох „преживяванията“ ти от предните контакти с въпросния клиент и смело мога да заявя, че отговорът на Иванушка Глупака по-скоро би бил „да“, отколкото “не желая да работя с Вас!” при дадените обстоятелства. То именно „социалистическото съревнование“ ги е родило „контрагентите“ с такъв манталитет и, щом отказват да се развиват, мястото им е изцяло в миналото…

  2. Ами, аз в зората на демокрацията наивно вярвах, че соц-манталитетът по естествен начин ще отмре и ще остане в историята, ама не би! После осъзнах, че трябва да му помогнем, за да се озове на \“бунището на историята\“, ама няма кой да стори това, а тъкмо напротив – той непрекъснато се самовъзпроизвежда, забелязвам аз, при това в условията на консенсус. Мисля, че шепата хора, които що годе мислят другояче са много по-малко от останалите, които вярват, че ще си съхранят рахатеца и нека други да му мислят…

  3. PS: Много хора наивно им се \“връзват\“ на такива (като моя \“клиент\“) и им слугуват доброволно; аз съм свободна (при това осъзнавам този факт), но подобно явление се среща много често и в частни/държавни компании/организации, където взаимоотношенията са трудово-правни; титуловани кретени държат в подчинение интелигентни (ужким) хора, които им слугуват…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: