Какво е “Джулай морнинг”?

1 юли 2009 в 22:00 | Публикувано в Разни, Споделям | 8 коментара
Етикети: , , ,

Днес, 1 юли (2009), може би е интересен въпросът: Какво е “Джулай морнинг”?

„Слънцето изгрява всеки ден. Но само днес слънцето се посреща с огън, китари и… бира. Защо?“ (Евгений Генчев*)

Аз намерих текст, озаглавен „Какво е хипи?“  (на http://xunap.hit.bg/hippie.htm) преди няколко години и съм си го съхранила, за да го споделя днес с всеки, който прояви интерес:

WrightStock, Wright State Universtiy, 1969 г.

WrightStock, Wright State Universtiy, 1969 г.

На снимката: Уудсток, 1969 г.

Хипи-движение на младежкия протест, възникнало през 60-те години в САЩ и др. страни. Хипитата не са организирани и не приемат насилието. В центъра на битието поставят любовта. Присъединяващите се към хипи-движението младежи са търсели общество, в което е възможно да обичаш и да бъдеш обичан. За свои кумири хипитата провъзгласяват Исус, Буда, Махатма Ганди и св. Франциск Азиски. Цветята, тяхната емблема, са символизирали красота и яркост, дивост и примитивизъм, откритост и естественост, стремеж към мекота, ненасилие, любов към цялата природа и, както утвърждават хипитата, към “райско-телесното”. Те са ги носили в косите, зад ушите, рисували са по цялото си тяло изображения на цветя. Това е бил символ на свободната човешка индивидуалност. Края на 60-те години се ознаменували с тържествуването на хипарската “етика на любовта”. По това време хипитата раздавали цветя на полицаите. Хипи-движението възниква като реакция срещу специфичните черти на съвременния бюрократизъм и тоталитаризъм, на стремежа да се поставят всички сфери на живота под бюрократичен контрол, противоречието между демократичната идеология и тоталитарна практика, на все по-нарастващото обезличаване на бюрократичните структури. Както и техните предтечи- бохемите-битници от 50-те, хипитата се отличавали с инфантилен неприязън към традиционния образ на живота. Инфантилността- това е една от чертите, която е довела до край мита за силата на цветята. Хипи-младежта е с изострено съзнание за “личните потребности” и се устремява към “етиката на изключването” (drop out- бел. моя-Х.П.). Младите хора на възраст между 16-26 години, обезпечени от средната класа (родителите им), навлизат в хипи-движението в търсене на “щастливото битие”. Всеки от тях има своя представа за “новият свят”, който искал да създаде. Затова списъкът с техните искания е безкраен- от ликвидацията на частната собственост и държавата до превръщането на Непал в 51-вия щат на САЩ, от прекратяването на войната във Виетнам до въвеждането на жените и децата в обща собственост. Но колкото и да са различни оценките им за социалната реалност, хипитата са единни в своя стремеж да се избяга от рационалистическата, бездушна система, въплътена в американския образ на живота. Опитите им да се избяга от реалността са имали различен характер: обръщане към мистичните учения на азиатските култури, привлекателни с отсъствие на научен рационализъм и възможността на интуицията да се потопи в дълбините на човешката душа, желание да противопоставят на традиционната ценностна система ирационалната концепция за битието. Лозунгът на хипитата е “Включи се, настрой се, оттегли се”.

“Включи се”-да отхвърлиш обществените правила и преобърнеш своя свят.

“Настрой се” – да се потопиш в себе си, да намериш вяра, смисъл и цел.

“Оттегли се” – термин, имащ най-сложният асоциативен смисъл, – да се излезе от света на бюрократичния институционализъм, от учебните чинове, да се избяга от щампите на окръжаващия живот, да стане част от поколението на отвърналите се, посветили се на културата на рока, наркотиците и любовта. Хипи-движението е проникнато от носталгия по староамериканския Запад, културата на индианците, дивата земя, простият живот. “Оттеглянето” приема форма на създаване на общи селища в селски местности, в покрайнините на градовете и на териториите на индианските резервати. Умишленият отказ от всякакъв комфорт, съгласието да се труди колкото е необходимо за обезпечаване на минимално жизнено равнище, те се застъпвали против усилията, насочени към постигане на материален успех. Комуните им се стрували като образи на вселенски колектив, в който никой не изпитва гнет от страна на “организираното общество”. Насред обществото на изобилието хипитата издигат знамето на бедността. Социологът Стюарт Хол справедливо отбелязва, че “заедно със символичната бедност на хипитата стои нищетата на много американци, а измислената бедност на децата на състоятелните родители е още едно унижение за Америка”. Практиката на комуните на хипитата свидетелства за безчислените опити на да се намерят желаните идилични отношения между хората, но дори и там ги преследва лицемерието на буржоазното общество. Целият арсена от символи, приети от новите бунтари, ги отделя от по-възрастното поколение. Новият стил на дрехите, външния вид, рок-музиката, рязката либерализация на сексуалните норми- всичко това привлича младите и  е предизвиквало гневен протест от страна на по-възрастните.

На снимката: Хипи от България, края на 90-те. Индивидът на снимката е познат под прякора Навахо, но според слуховете се казва Русален.

Един от идеолозите на “младежката култура” Т. Розак в работата си “Създаване на контракултурата” е писал: “Интересът на нашите студенти и подрастващи към психологията на отчуджението, източната мистична психеделия и комунния експеримент се явяват културно съзвездие, радикално различно от това, което е осветявало основния път на развитие на нашето общество от времето на научната революция през XVII в.” Ценностните позиции на хипитата- това е стремеж към даване на приоритет на чувствения опит, желание за близост с природата, възстановяване на култа към Майката-Земя, провъзгласяване на патоса на съобществото, отчуждение от миналото и бъдещето, безразличие към индустриалният и технически прогрес, вяра в мистиката и тайнствените елементи на природата, стремеж към невербално изказване на своя опит, т.е. жажда да се изпразни литературата и изкуството от традиционния смисъл на думите като неестествени явления и да се обърнат към възклицания, мълчания, вибрации и др. несловесни форми на общуване и самоизразяване.

Идеологията на хипитата не се явява като стройна теоретическа система, моралните максими са й лаконични: “занимавай се със своите работи”, “не се суети” и пр. Пътешествията на хипитата вътре в себе си е способствало употребата на наркотици, те са ритуализирали марихуаната като “социален наркотик”. Наркотиците, според хипитата, са им помагали да изчистят от паметта си контактите с традиционния образ на живота и са им облекчавали прехода към освободеният свят на свободните игри на човешките възможности. Но връщането от това “пътуване” е показало, че пребиваването на хипитата в “новият свят” е кратковременно, а светът както преди контролира поведението на върналия се в реалността. Това е водило до апатия и отказ от борба, интерес към мистичната философия и изкуство на Изтока и ги обричало на социална инертност. Духовните книги на азиатските култури, еротичните кодекси, източната музика, унесените и извиващите се танци, будистките песни на Алън Гинзбърг- всички тези елементи на еклектическата ориенталистика съставляват реалността на живота на хипи-общините. Отъждестяването с Изтока се тълкува както просто противопоставяне на Запада. Голям брой хипита- от САЩ, Англия, Швеция, ФРГ- изминали пътя между Запада и Непал през Турция, Иран, Пакистан през 60-те се изчислява на десетки хиляди. Търсенията на младите в сферата на социално-етичните ценности най-пълно се изразява на фестивала в местността Уудсток през 1969 г., представен като реализация на колективния мит на младежкия бунт срещу ценностния стил на битието, създаден от буржоазната цивилизация и, следователно-тази култура, вътре в която този стил е получил ценностно одобрение. Времето е показало, че разговорите относно любовта към ближния се изродили в напразно мотаене и сексуална невъздържаност, във въображаем и вреден за физическото и душевно здраве бягство от обществото към наркоманията. Вярата в живота без насилие се оказал мит. Хипи-движението започнало да се разслоява и разпада. Стилът и лозунгите на хипитата са получили достатъчно широко разпространение през 70-80-те години, оказвайки силно влияние на ценностната система на Запада, многото идели на контракултурата са станали съставна част от масовото съзнание. Поколението на хипитата е пуснало в оборот увлечението по рок-музиката, станала най-съществения елемент от традиционната култура.

Преведе и събра за вас:  Христо Панталеев

Въпрос: Каква е връзката между “Джулай морнинг”, посрещането на слънцето и слънцепоклонничеството (Петър Дънов), ритуалите на маите и т. н. ? Дали това не е молитва на всеки от нас: новият ден да бъде огрян от слънце (е, хубаво е да има и сянка, когато слънцето прежуря)? (въпросът зададе Евгений Генчев)

Още за „хипи“ – в Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BF%D0%B8

–––––

* Е. Генчев – мой приятел и бивш колега

8 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. прав си, разумно поднесено, рационално, изпипано, убедително… и все пак – FUCK YOU! :)))))))))))))))))))))))
    /нали твърдиш, че без злоба не се живеело…/

  2. Аз, нищо не твърдя, за да съм права или не. Хареса ми този текст, озаглавен „Какво е хипи?“ и без дори да съм го редактирала го предоставям на блога си за прочит🙂
    А за злобата? Май не си спомням… възможно е някога да съм считала, че без злоба не се живее, но днес не мисля така – дори ми е малко смешно подобно твърдение, по-скоро – глупаво…

  3. San Francesco d’Assisi = Св. Франциск АСиЗки

    Сори, нямам навика да се правя на коректор, но „АЗиСки“ ме навежда моментално на асоциации с една публична личност, от която получавам нервни тикове…🙂

    Освен че няма абсолютно нищо общо с хипи-културата, разбира се. Напротив, тази личност е символ на това, чийто разцвет хипитата като че ли интуитивно предвидиха и въстанаха срещу него предварително, още преди да знаят, че ще настъпи.

  4. @Зелен Бетон, наистина се получи забавно: Азис и хипи?!:)))) Отдавна не съм се смяла така! Някога ме изприщваше от яд и недоумение, но вече ми се вижда далеч по-безобиден – та той е ходил на училище само до VI клас – твърде интелигентен за необразован човек! а и не може да му се отрече – има глас и пее наистина – веднъж дори в една опера с един известен музикант! наскоро клюката донесе, че му омръзнало да се прави на обратен – аман, от прийомите на рекламаджиите, но… туй да са ни проблемите!

  5. да ти кажа интересувам се от хипария и от култа към слънцето.Така че мога да ти обясня малко
    Джулая е празник който не се наблюдава никъде другаде освен б България и е започвал през комунизма като зов за промяна.
    а култа към слънцето на другите народи е заради други причини то ни дава светлина живот и енергия.Петър Дънов е писал за слънцеядството това е култ към слънцето дошъл от индия но и в България и където и да е другаде се наблюдава

    Мир

  6. Между Джулай морнинг и учението на Дънов няма абсолютно,ама абсолютно нищо общо !!! Казва ти го един от първите Джулайци🙂

  7. тук има възможност да поспорим ти като един от първите джулайци имаш повече опит от мен на и двамата знаем че след наблюдаването на изгрева се чувстваш като нов с нови сили все едно си си презаредил батерриите при учението на Дънов също е така то това му е смисъла да се зареждаш с енергия
    в прочем дай някакви кординати от давна искам да разменям опит с един истински хипар

  8. http://www.facebook.com/group.php?gid=10150109931390381


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: