Мартин КАРБОВСКИ, Сбъркан електорат

3 юли 2009 в 1:41 | Публикувано в Наброски, Реагирам, Споделям | 27 коментара
Етикети: , , ,

Аз не бих могла така да го кажа, но Карбовски го е рекъл. Чух го вторник сутринта (30.6.2009) по радиото (в преглед на печата) и отидох да си купя вестник „Стандарт“. Вчера сканирах текста от вестника (с OCR) и го предоставям тук за всеки, който се интерисува и е пропуснал да го прочете:

Над западната част на страната вали, облаци и ниско атмосферно налягане. Над източната грее слънце, хората ходят на плаж. Напук на световното разделение у нас е обратното – изтокът е оптимист, западът е мрачен.

Живеем в две държави с два типа различни хора. Двете държави нямат нищо общо, дори географските посоки могат само да те объркат. Живеем там, където бедните са еуфорични за бъдещето си, а проспериращите сякаш знаят нещо повече за света и по този повод тъгуват.

В двете държави живеят два електората. Единият няма много-много на какво да се радва, но разполага с оръжието на масите – ентусиазъм.

Електорат, който обича вождовете си. Той така ги и нарича – любими вождове, а не лидери. Електорат като деца – имат бюлетина, имат образ, който ще ги спаси, имат лозунг, имат полуреволюционна организация, която ще сработи на 5 юли. Имат мотив – неразбираем мотив; но той ще ги закара на урните. Нямат други неща – бедни са, неуки са, търпеливи са. Нямат спомени какво е било на миналите избори. Нямат идея къде живеят – за тях Европа е неоткрит континент. Но при тях политическото послание е сработило – те са гласуващите с радост. Те са вярващи. Те притежават нещо, което модерният човек няма – имат нещо „за вярване“.

Те са цигани, пенсионери, мюсюлмани, хора, живеещи на село, хора, които имат визия за бъдещето, изразена в трибуквените им партии. Хора на традицията. Те знаят, че трябва да се гласува. Защо трябва?! Защото са дисциплинирани. Кой ги дисциплинира? Имагинерната вяра в нещо, което „така трябва“. Всички те приличат на българите от Възраждането. Или на днешни косовари.

Към тях може да добавим бившите военни. За тях още е останала идея за „родината“, за честта, за дълга – думи, които вече не се употребяват, немодерни са. Бившите военни са десетки хиляди – те са последните модерни хора, които все още имат нещо „за вярване“

Другата част от електората има пълни хладилници. В тях дълбоко е замразен един скепсис, който само умният човек може да събира упорито като отровни гъби, които са красиви, но не стават за нищо друго освен за събиране. Другата част от електората сигурно е повече, но се чувства фрустрирана по природа, защото живее, казва, в страната на селяните. А селяните винаги побеждавали. Другата част се нарича „модерна част от електората, градска част“. Някой е успял да й внуши, че нещата са непроменими, а ентусиазмът е за идиотите. Може и да е така, но ако ентусиазмът е за идиотите, то означава, че идиотите управляват. А това не отговаря на логиката. Идиотите ги управляват.

Другата част от електората е по-богата, но по-недоволна. Иска нещо, не вярва в нищо. Тя просперира и твърди, че просперира въпреки политическата ситуация. Но не знае как да я промени. Не вярва в нищо. Политическото безбожие я владее. Сакън, някой да каже, че трябва да се вярва в нещо – веднага тази част на електората се затваря в черупката си, която нарича фейсбук.

Би трябвало да е обратното – бедните да са недоволни и да искат да променят системата, а проспериращите да са доволни и да искат да я задържат. Но у нас е обратното на обратното, което не ни връща в нормална ситуация.

Бедните селяни, пенсионери, цигани и турци са доволни от лидерите си, а надутият гражданин използва това, че е на почивка в Барбадос, за да протестира срещу политическата класа у нас. Пиклив протест, и скъп. Долу политиците, горе Барбадос, викат богатите у нас (е, относително богатите). Не щем Барбадос, искаме си политиците, викат хората, за които Барбадос е анимационен филм от детството. Щура работа. И неясна.

Ненормално е статуквото да се подкрепя от най-прецаканите в държавата. Циганите, дето не са видели столевка, пенсионерите, дето не са срещали луканка на масата си, и турците, които не могат да си продадат тютюна.

Ненормално е в същото време хората с възможности и бизнес да са така отвратени от политиката и толкова недоволни от политкласата, че да си ритат Бентлито от ярост, щото нямало за кого да гласуват.

Електорат с обърната резба. Или с изхабена такава.

Над западната част от страната продължава да вали. В източната грее слънце.

Един пенсионер влязъл във фейсбук и не могъл да излезе. Сбъркана работа.

И аз така мисля – сбръкан електорат!

Схемата на Карбовски, обаче е твърде контрастна, за да е по-експресивен, предполагам. Защото себе си не мога да причисля нито към едната, нито към другата категория, а вероятно това е така и за мнозина други…

Но по повод на тази статия – сетих се и за Добри Жотев:

Препис върху принтерна хартия от 70-те

Препис върху принтерна хартия от средата на 70-те год. на XX век

*Бележка: Ако кликнете върху изображенията на ръкописа ще се озовете на сайт за сатиричната поезия на Добри Жотев и ще може да прочетете биографията му (възможно е да се наложи и encoding в зависимост от браузъра, за да се чете правилно кирилицата:).

Моят православен молитвеник

2 юли 2009 в 9:57 | Публикувано в Наброски, Разни, Споделям | 2 коментара
Етикети: , , , , ,

Преди много години (непосредствено след падането на режима на Тодор Живков, респ. на Берлинската стена) бях много любопитна за промените, идещи от свободния свят (най-вече Западна Европа и Северна Америка), от който години наред  бяхме изолирани (през епохата на социализма). От „другарки и другари“ се превръщахме в „госпожици, госпожи и господа“. Държавните, социалистически предприятия се превръщаха (приватизираха) в частни компании. От заклети атеисти се превръщахме в, ужким, вярващи, а не суеверни хора (не минаваше без водосвет нито една новосъздаваща се търговска компания, например)…

Тогава синът ми, ученик все още, подари на мен, на сестра ми и на майка ми по един Православен молитвеник за Коледа*. С недоверие и лека насмешка разтворих малката книжка, подтикната от безграничното си любопитство, при все, че съм порастнала като типичен представител на атеистичното поколение, възпитано в духа на антирелигиозна пропаганда под лозунга „Религията е опиум за народите“ (Енгелс).**

Още тогава много силно впечатление ми направи уводната част на Православния молитвеник – малка книжка с твърди корици, джобен формат. Хареса ми и я пъхнах в дамската си чанта, и оттогава редовно я нося със себе си, макар и да забравям често за нея.

Преди няколко години, когато „Тайната“ и „Великата тайна на водата“ достигнаха и до мене, неволно направих паралел, абстрахирайки се от конкретните думи (на изказа), с които е описано едно и също, по същество, послание (да го нарека така, защото за друга подходяща дума не се сещам).

Цитирам дословно увода на моя православен молитвеник:

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА МОЛИТВАТА
Биват минути, когато в душата на човека е мрачно и тежко, когато страстите растат, когато съдбата ни угнетява и сме готови да изречем най-горчиви проклятия върху всичкия си минал живот… Тогава трябва да се молим!
Биват минути, когато жива радост закипява неочаквано и в миг овладява нашето същество. Когато земният свят ни се вижда като небесен рай и ни се иска всичко да прегърнем, всичко да обикнем… Тогава трябва да се молим.
И човекът се моли в тези изключителни моменти през живота, моли се искрено, горещо, макар понякога и без думи.
Свята, вдъхновена е такава молитва: това е близка беседа, разговор с Бога. Така се е молил Христос.
Силата на молитвата е в нейната естественост и истинност! Нека погледнем наоколо си.
Животът на природата си върви по своя път. Природата изглежда да не се интересува от човешките радости и скърби. Тя негласно страда, негласно се радва и живее в хармония и хубости.
Нека ние, царете на природата, се вгледаме по-внимателно в живота, що кипи в нея.
Едва се съмва и първите лъчи на слънцето проблясват над хоризонта, росните капки, като живи брилянти, блестят в тревите и полските цветя. Тихо шумят листата в гората и се любуват на себе си в огледалните води на събудената река… Започва животът на деня.
И тревите, и цветята, и гората светло, радостно се усмихват към небето! Това е молитвата на растенията. Тя е безмълвна, чиста и безгрешна.
Минават часовете. Звуковете на въздушния живот се събуждат в храсталаците и полетата. Зачуруликват птиците. Пъргавата рибка несмело изскача от водните дълбочини и като оставя вълнисти кръгове върху речната повърхност, пак се устремява в родната стихия: изплува, като че ли само за да погледне към небето и да приветствува утрото.
Събудила се е живата твар. Първата песен и първият вик са към Бога! Първият поглед е към небето! Това е молитвата на животните.
Най-късно от всички се събужда човекът. Той благославя утрото с обръщение към Твореца на света и Го проси с молитва да освети предстоящия му труд през настъпилия ден.
Човекът съзнава защо се моли. Разумът и сърцето му раждат неговата молитва. Вярата и любовта звучат в нея. Благодарността и надеждата я сгряват. Така се моли човекът.
Приятелю християнин! Живееш ли ти без молитва? Ставаш ли заран и се залавяш с работата си, без да коленичиш и да просиш Божието благословение за през деня? Лягаш ли си вечер, без да благодариш на Бога за благодеянията Му, които си приел през деня? Ако живееш така, ти не си готов за ненадейния час. Ако живееш без молитва, ти си без вяра – нямаш религия, нито даже като езичник. Не ти трябва много време, за да разбереш, че не си християнин, че не си на път към небето.
Но може би ти не оставаш без молитва. Може би понякога се молиш, когато си позамислен или си в нещастие, или в страх, а друг път не се молиш. Или може би се молиш всеки ден, но повтаряш молитвените думи без да се молиш от сърце или без да имаш искрено желание за нещата, за които се молиш.
Ако е това твоето състояние, то ти не си много по-добре от човека, който живее съвсем без молитва.
И ако в душата и сърцето ти не стане голямо изменение чрез благодатта и силата на Светия Дух, ти никога няма да стигнеш до онова блажено място, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат!
Но какво нещо е молитвата изобщо?
Да речем, че ти си баща или майка, и твоето чедо иска нещо от тебе. То дохожда при тебе и изказва желанието си и ти се моли да му дадеш това, що иска. Молитва е да се молиш на Бога, твоя небесен Отец, както чедото ти се моли на тебе, земния му баща или майка. Молитва е да изкажем на Бога нуждите си и да Му се молим да ги удовлетвори.
Още нека речем, че ти си беден и имаш съсед богат, който може да ти помогне. Отиваш при този свой съсед и му изказваш всичката си нужда и му се молиш за помощ. Така също трябва да се молиш на Бога. всесилния Цар на небето и на земята, както на богатия си съсед. Молитва ще рече да изкажем на Бога всичките си душевни и телесни грижи и скърби и да Му се молим за помощ и избавление. Молитвата е искрен и свят разговор с Бога.
Нужно ли ти е нещо, моли се Богу и Той ще ти даде всичко. Не ти ли стига нещо, проси от Него и Той няма да ти откаже. Грехове ли те безпокоят, кажи Му: „Господи, аз съм грешник!“ и грехът няма да те безпокои. Тъга ли те измъчва, обърни се към Бога: „Господи, тъга ме измъчва!“ и ще ти стане по-леко. Някой път не знаеш какво и що да правиш. Издигни ума си към Него и Той ще ти каже какво и що да правиш.
Изобщо за всичко се моли на Бога, всичко искай, каквото не ти достига, каквото ти е нужно, което силно желаеш, макар дори и да ти се вижда, че е невъзможно Бог да изпълни желанието ти. За Бога няма нищо невъзможно! И по-добре е да се молим на всеблагия и всемогъщ Бог, отколкото без полза да се измъчваме, да се безпокоим, да се ядосваме и да роптаем.
Без молитва не могат да бъдат дълготрайни никакъв съюз, никаква любов, колкото гореща и искрена да е тя в началото. Обичаят за обща семейна молитва утвърждава и закрепва християнския дом.
Руши ли се благополучието на някой дом, изчезва ли в него единомислието и дружелюбието, това е знак, че там е занемарена домашната молитва – обединителната сила за човешките души и сърца.
Всекидневната молитва значи всекидневно присьствие на високия Гост, Защитника и Покровителя на дома. Това присъствие на високия Гост може би няма да премахне всички изпитания и нещастия от човешката злоба, ала то, при всички удари на нещастието, ще предпазва дома от падение.
Който иска да се моли, както трябва, и молитвата му да е богоугодна, благотворна, полезна и спасителна, той трябва преди всичко да се приготви с несъмнена, силна вяра да си създаде такова настроение, което може да противостои на всякакви вътрешни и външни изпитания, пречки и смущения, съмнение и безверие през време на самата молитва.
Помни, че Бог през време на твоята молитва очаква утвърдителен отговор на въпроса, който Той вътрешно ти задава въпроса: „Чедо мое, вярваш ли, че Аз мога да направя това, за което Ме молиш?“ И ти трябва да отговориш от дълбочината на сърцето си: „Вярвам, Господи!“ И тогава ще бъде според вярата ти, стига тя да е жива с несъмнена надежда в Бога.
Изобщо, когато се молиш, казвай в себе си твърдо и уверено: „Господ е всичко за мене – сам аз нищо не мога да сторя. Той е моята сила!“
За да събудиш в себе си бодрост по време на молитва и особено когато те налегне духовна и телесна слабост и дрямка, бързай да се запиташ вьтрешно: „С кого разговаряш, душа моя?“ И като си представиш подир това пред себе си Господа, започвай да се молиш по-усърдно. Тогава притъпеното ти внимание ще се изостри, умът и сърцето ти ще се просветлят и ти цял ще се съживиш.
Това ще рече живо да си представиш пред себе си Господа и да живееш в Негово присъствие!
Благий, щедрий многомилостивий и човеколюбивий Господи! Сподоби ни с божествения дар на светата молитва, която се излива от дълбочината на сърцето ни! Събери разсеяния ни ум, та всякога той да се стреми към Тебе, нашия Създател и Спасител. Съкруши разпалените стрели на лукавия, които ни откъсват от Тебе. Изгаси пламъка на помислите, който по-силно от огъня ни поглъща по време на молитва. Осени ни с благодатта на Твоя Пресвят Дух, та до свършека на нашия греховен живот Тебе, едничкия, да обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа и мисъл, и с цялата си сила. А в часа, когато се разлъчва душата от тялото, о, Пресладкий Иисусе, приеми в Твоите ръце духа ни и помени нас в Твоето царство. Амин!

А ето и цитат от „Тайната“:

… творческият процес се състои от три стъпки:
ПЪРВАТА СТЪПКА Е ДА ПОИСКАТЕ КАКВОТО ЖЕЛАЕТЕ. Няма нужда да използвате думи. Всъщност, Вселената не слуша вашите думи. Вселената реагира на вашата МИСЪЛ. Какво е вашето истинско желание? Седнете и го напишете на лист хартия. Напишете го в сегашно време. Можете да започнете като напишете: „Толкова съм щастлив и благодарен…” И тогава обяснете какъв бихте искали да бъде животът ви. Във всяка област. Това е много забавно. Все едно Вселената е каталог, а вие прелиствате страниците му и решавате: „Бих искал да преживея това, искам този продукт, а също искам да бъда с ето такъв човек.” Просто отправяте поръчката си към Вселената. Наистина, толкова е лесно!
ВТОРАТА СТЪПКА Е ОТГОВОРЪТ. Отговор на това, което искате. И това не е ваша работа във физическия смисъл. Вселената ще извърши тази стъпка вместо вас. Всички природни сили отговарят на мислите, които задействате. „Желанието ви е заповед за мен.” И Вселената ще започне да се пренарежда, за да го осъществи за вас. Повечето от нас не смеят да си позволят да си поискат това, което наистина желаят, защото не могат да видят как точно може да стане това.
Ако направите кратко проучване, ще ви стане ясно, че всеки, който е постигал нещо, не е знаел как точно ще го направи. Той само е знаел, че ще го направи! Не ви трябва да знаете как ще се осъществи вашето желание. Не е необходимо да знаете как ще се пренареди Вселената. Не знаете как, но ще си покаже. Вие ще намерите начин, вие ще привлечете събитието. Тогава нашите приятели казват: „Нещо е объркано и не върви, защото знам, че си искам нещата, а те не се появяват.” А ние казваме: „Вие искате, изпълнявате първата стъпка, няма как да не го правите. И Вселената ви отговаря всеки път, без изключение. Но има и още една трета стъпка, която трябва да разберете.”
ТРЕТАТА СТЪПКА Е ПРИЕМАНЕТО! Това значи да се настроите да приемете това, което сте поискали. Когато сте настроени да приемете това, което искате, вие се чувствате прекрасно. Това е ентусиазъм. Това е радост, това е признателност, това е страст. Но, когато чувствате отчаяние, или страх, или гняв, това са силни показатели, че не сте в хармония с това, което искате. И така, когато започнете да осъзнавате, че вашето вътрешно чувство е всичко, и започнете да насочвате мислите си според това, как се чувствате от тях, малко по малко ще можете да откриете чувството, свързано с това, което искате! Тогава ще бъдете в хармония с това, което искате, ще заживеете с него и то ще трябва да се появи в живота ви. И когато превърнете тази фантазия в реалност, вие ще сте в състояние да проявявате все по-добри фантазии… И това, приятели, се нарича ТВОРЧЕСТВО.

Приличат си! Не е случайно.

–––––––-

*Коледа беше възобновеният от стари времена празник, който през социализма само се споменаваше като народни традиции и обичаи от миналото, но и дума не ставаше за официално празнуване – ние вярвахме (бяхме манипулирани да вярваме), че сме модерни, прогресивни, съвременни хора, устремени към светло бъдеще, а не да вярваме в някакви си там попски или бабешки суеверия.

**При все това, обаче, ми беше известно (защото не беше тайна!), че велики учени като Алберт Айнщайн и Исак Нютон са били вярващи хора!… което винаги ме е респектирало и ме е карало да се съмнявам в атеистичната догма (досущ като религиозните такива!)

IMAGINE – 60%

18 юни 2009 в 13:52 | Публикувано в И&Л, Наброски, Подкрепям, Реагирам, Споделям | 2 коментара
Етикети: , , , ,

Представете си, че ако онези 60% от българските гласоподаватели (ако не бяха толкова самодоволни и/или безразлични към собствената си съдба), нямайки реална алтернатива на предстоящите парламентарни избори, отвратени от все също случващото се (в нашата държава), внезапно решат да посегнат към бюлетина номер 12, като наказателен вот например, какво би се получило?

Нереалистична е моята представа, ама дали надеждите да се случи нещо ново (на политическата сцена), ако пак гласуваме за старите (добре познати лица), дали са по-реалистични?

Резултатите от евровота ясно сочат, че около 60% от имащите право на глас не желаят да го упражняват. Те или са доволни (от статуквото), или са безнадеждно примирени.

Доволни, според мене, са ония, които винаги намират начин (хора, връзки, пари, благинки) да се справят със всяка (по-скоро битова) ситуация, без оглед на каквито и да било скрупули – неведомо невинни! и задоволяващи се само с „онез трите работи“. Много са! Така ми изглежда.

Безнадеждно примирени, според мене, също са много на брой от гласоподавателите. Нямам представа защо, но повечето от личните ми познати са точно такива. Не искат и да чуят за гласуване, на което гледат като на вероломна намеса в личното им неприкосновено пространство. На какво всъщност се уповават, нямам идея. Може би има смисъл, до който аз с ограничения си ум не мога да достигна.

И в двата случая, според мене, става дума за доброволен избор на непълноценен човешки живот в зловредна заобикаляща среда (не само природна, а и социална). Защо, защо, защо?!

Аз, след като не мога да разбера логиката на безнадеждно примирените, приемам най-новото, най-свежо предложение с воля за промяна – зелените човечета, както ги нарече една симпатизантка, която все пак предпочете да подкрепи с гласа си по-печеливша партия.

Аз съм математичка по образование и знам да смятам. Не ме учете какво е процент, какво е изборна бариера и пр. Не ме манипулирайте, не ми обяснявайте, както БСП-то обяснява: „Ако гласуваш за Бойко, избираш Костов“ (и Сергей Станишев се гордее с тази реклама!). Мразете ме, щом искате!

Аз ще гласувам за ПП Зелените, защото сърцето и разумът ми това ме съветват. Ще се уповавам на себе си (и на Бог!), а не на която и да е партия или чудодейна сила.

Аз, Иванушка Глупака, с удоволствие отказах

16 юни 2009 в 7:03 | Публикувано в И&Л, Наброски, Разни, Споделям | 3 коментара
Етикети:

Да откажа да свърша работа е едно от нещата, които наистина мразя, т. е. никак не обичам да отказвам работа, която мога да свърша. Никога не съм го правила досега, независимо от факта дали съм се уговорила за възнаграждение, което ме устройва или не. За мене работата е по-важна от парите, които ще ми платят за нея.  Има и други такива като мене, но не са много. Добре познавам също така и хората, които надушвайки подобна слабост, умеят добре да се възползват от нея. Този недостатък се корени в някогашните взаимоотношения в работата през епохата на социализма – все трябваше да им доказваме на горепоставените, че сме способни. А горепоставените никога нямаха нужда, на никого нищо да доказват, щом веднъж са се уредили (нямам идея как?!) да бъдат на по-високопоставено място (и съответно на по-висока заплата) – тогава нямаше (свободна) конкуренция, имаше социалистическо съревнование („честно и почтено“!)…

Та, по този начин, като редови човек от соц-епохата, не веднъж и дваж съм се оказвала в ролята на Иванушка Глупака. Писах преди време за една такава унизителна ситуация, в която се озовах, извършвайки услуга срещу доста скромно възнаграждение на някакви си хитреци, организационно подвизаващи се в по-горестоящо положение (от една жена, която сама се опитва да си изкарва хляба).

Звъни ми вчера същият онзи Представляващ, комуто се посвидяха седем лева да ми плати таксито, защото на крака му занесох тежките пакети, въпреки че подписахме договор, според който той трябваше да дойде да си ги вземе.

Пак иска услуга от мене  – сякаш съм забравила!? Без грам неудобство, без никакво извинение и без дори да спомене, че ми е длъжник фактически (и не за седем-тях-то лева, естествено), нахално ми заявява да отида в офиса му, за да ми връчи поръчката си. Как ли, пък, не?  Ни най-малко не завися от него – ама, по никакъв начин!

Просто му отказах: „не желая да работя с Вас!“.

Само за жени

30 май 2009 в 5:10 | Публикувано в И&Л, Наброски, Разни, Споделям | 2 коментара
Етикети: , , ,

Хубаво е и е полезно, според мене, затова – директно от моята електронна пощенска кутия:

Аз не си падам твърде по модела „предай нататък“, поне – не по суеверен начин, но все пак има смисъл да се споделят хубави неща, да си напомняме (в забързаното ежедневие) за простичките и красиви малки радости, затова поемам щафетата.
Моят съвет: За да не попадне списък с емаил-адреси случайно у недобросъвестни, spam-ери, ако решиш да го препратиш, изпращай го поединично – последователно 12 пъти (или по-малко, или повече), но не наведнъж, макар че отнема малко повече време…
Аз получих следното:
Здравей. Трябва да избера 12 жени, които са присъствали в живота ми и които мисля, че биха искали да участват. Мисля, че ако тези жени се съберат в една стая, няма да има невъзможни неща. Сякаш си струва специално да се опита. Надявам се, че съм избрала правилните 12 жени.
Моля ви, изпратете това обратно до мен (ще разберете защо).
Ако някой не знае, Св.Тереза е позната като светицата на малките неща, т.е. тя вярвала в това че малките неща в живота трябва да се правят добре и с голяма любов. Тя е също така покровителка на градинарите и цветарите. Тя се представлява от рози.
Помнете да си намислите желание преди да кажете молитвата.
Това е всичко, което трябва да направите.
Няма нищо прикрепено.
Просто го изпратете на 12 души и ме уведомете какво се е случило на четвъртия ден.
Съжалявам, но трябва да препратите това съобщение, но се опитайте да не го прекъсвате. Намислихте ли си вече желание? Ако не си намислите желание, то няма какво да се сбъдне.

Молитва на Св.Тереза:


„Да бъде мир. Вярвай, че си точно, където трябва да бъдеш. Не забравяй изначалните възможности, родени от вярата в себе си и другите.
Използвай подаръците, които получаваш и предавай любовта, която получаваш.
Бъди доволна от себе си такава, каквато си.
Нека тези познания станат част от тебе и позволят на душата ти свободата да пееш, танцуваш, молиш и обичаш.
Тя е до всеки и всички нас.“

А сега изпрати това на 12 жени през следващите 5 минути. И запомни да ми го изпратиш обратно. Аз се броя за 1 … ще видиш защо.
Един съвет: по-добре копирай и постави текста вместо да го препращаш.

На мене ми хареса, препратих го на мои приятелки, точно както съм го цитирала.

Притча на индианците чероки

29 май 2009 в 13:35 | Публикувано в Възхищавам се, И&Л, Наброски | 7 коментара
Етикети: , , , , ,

За първи път чух тази притча, разказана като анекдот от Слави Трифонов в неговото шоу по време на Великденските празници, а текста тук сканирах от едно издание на една евангелска църква („Братска любов“ – списание за християнска просвета).

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл. Той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмьт.
Другият е добър. Той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.

Тази притча е много мъдра (както са мъдри всички притчи) и е актуално четиво за бъдещи мъдри политици, които, дано сме мъдри, да си изберем.

Аз не обичам тайните…

27 май 2009 в 9:46 | Публикувано в И пак разни..., Констатирам, Наброски, Разни, Споделям | Вашият коментар
Етикети: , ,

Аз не обичам тайните…

Тайната е магия, която приемам само като елемент в лични взаимоотношения, например: приятна изненада за личен празник – да запазя в тайна какъв подарък ще ти направя за рождения ден, а не – „кажи ми какво да ти купя за рождения ден“…

Всеки има право на съкровено лично пространство на духа, което може да си остане тайна… дори завинаги! Но и всеки има правото да сподели своята тайна, особено когато тя го мъчи… Въпрос на личен избор е дали да споделиш своята тайна и с кого.

Това, все пак, не е есе на тема „тайна“, а само няколко встъпителни разсъждения към една много по-широка тема, наречена „прозрачност“, която публично се дискутира вече доста време, но според мене, май не е много ясна за мнозина, т. е. тълкува се твърде произволно и се интерпретира… по собствен начин…

Така е и с много други модерни понятия, които се появиха през време на прехода, смяната на системата – от тоталитарно общество към демократичен модел – само преди 20 години! Страшно дълъг период, според мене, но очевидно твърде кратък за усвояване на ценностите на свободния избор.

„Накъде биеш?“ ще ме попита някой и аз ще се затрудня с отговора си, защото… не съм специалист (в тази област), но нали, все пак, забелязвам някои неща наоколо си, които, меко казано, не ме изпълват с възторг – по-точно, виждам как „се плъзгаме“ по повърхността на нещата и не правим почти никакви усилия, за да разберем същността на случващото се с нас самите в заобикалящия ни свят. Аз не мога да си служа иносказателно с ТАЙНИТЕ инструменти (за манипулация на обществено мнение) и не мога „да бия нанякъде“, защото аз не съм Фактор (от който зависи каквото и да е), но мога свободно да разсъждавам и да споделям мнението си и дори някои ‘тайни’ мисли, които не се боя да изкажа (в случая нямам такива или поне не се сещам).

Това малко отвлечено „встъпление“ е всъщност една подкана, едно предложение към някой, който може да напише нещо смислено, аргументирано и стойностно по въпросите, които позачеквам.

А това, което фактически искам да кажа, е една лична констатация. Забелязала съм колко много от хората, които познавам, предпочитат все още да се доверяват на мълви и слухове като източник на достоверна информация (отколкото на факти или на официални източници). Има си известни причини за това явление, наследено от  епохата на социализма. Фактите (новините, например) минават, заминават и… после се забравят (много е къса обществената памет!). Официалните източници пък, често не казват цялата истина, т. е. запазват в тайна някои елементи от нея или съдържат манипулативни такива…

Ето, затова не обичам тайните и си мечтая за прозрачност.

Споделяйки, се опитвам да дам своя скромен принос за осъществяване на тази мечта, защото прозрачността не е даденост, не се купува и не се налага със сила/закон, а е убеждение, до което трябва да достигне „критичната“ маса 🙂

Рубрика „Развлечения“

18 май 2009 в 13:13 | Публикувано в Констатирам, Наброски, Разни, Реагирам, Споделям | 3 коментара
Етикети: , , , , , ,

Стартирам компютъра си през 4-5 дни и заедно със стартирането на системата стартира и моето ICQ, което пък ми предоставя новините от VESTI.bg в ICQ Zones.

Недоумение предизвика у мен тази сутрин рубриката „Развлечения“, където бе поместена новината „Отиде си Петър Слабаков“.

Това развлечение ли е?

Развлечение ли?

Развлечение ли?

Кой ли редактира нескопосано преименуваното netinfo.bg?

„Не е позволено!“ vs „Забранено е!“

29 април 2009 в 18:35 | Публикувано в Наброски, Споделям | 5 коментара

Много често си мисля, че за да се разбираме трябва да се изразяваме вярно и точно, а освен това и с уважение, и с такт.

Неотдавна в един доста голям търговски обект споделих с касиерката, че не ми харесват надписи, които гласят: „Забранено е!“ и че би могло да се постави такъв предупредителен надпис (щом трябва), но да пише, например: „Не е позволено!“.

Преди два дена забелязах, че „забраненото“ е сменено на „не е позволено“.

Този незначителен детайл на общуването (в магазина), приложен в по-меката си и значително по-учтива форма ме зарадва.

Изгаряне на книги

27 април 2009 в 10:17 | Публикувано в И пак разни..., Констатирам, Наброски, Разни, Разочарование, Реагирам, Споделям | 15 коментара

Стряскащо е да откриеш (сутрин, рано в понеделник) до контейнерите за боклук – купчина догарящи книги. Това ми се случи тази сутрин. В пепелта личаха следите от изгорени томове (книги). Една недогоряла обложка успях да взема, а на няколко метра встрани намерих една съвсем запазена книга – руска, 1963, с твърда корица, 526 страници, великолепно полиграфическо изделие (такива в наши дни вече не се произвеждат, въпреки технологичния напредък)…

Вероятно тези книги – изгорените, не са интересни, не са актуални… Но да бъдат изгорени едва ли заслужават!

Моментално се сетих за Александрийската библиотека, за средновековните клади и… за книжниците…

Хляб и книги! От моя гледна точка, голям грях е да се изгарят книги (каквито и да са те!), а също така и да се изхвърля (годна) храна (когато на света има толкова гладуващи!).

Аз съм привърженик на неограничената свобода (на човешкия дух), упорито се съпротивлявам на всякакви изкуствените рамки и ограничения, вярвам в необятността на пространствата, освободени от преценки и предубеждения, но…

Но моят собствен избор ми сочи предели, които НЕ ИСКАМ да прекрачвам никога – напр. „не посягай на хляба и книгите!“

В друг аспект, в друг контекст – имам и други предели, други граници, които НЕ ЖЕЛАЯ да прекрачвам (без от това да се чувствам ограничена или несвободна).

Никоя книга не заслужава да бъде изгорена!

Ето как изглежда обложката:

изгорената обложка

обгорената обложка

А ето я и книгата:

книгата

книгата (анфас)

цялата корица

цялата корица

На мене не ми трябват – нито книгата, нито обгорената обложка, но си ги прибрах – почти без да се замислям защо. За да напиша този post?

И да, и не! Защото почти се бях разколебала дали изобщо да споделям за това какво ме стряска – точно мене – кой ли се интерисува?

В подкрепа на моето мнение

21 април 2009 в 10:07 | Публикувано в И пак разни..., Наброски, Разни, Споделям | 20 коментара

Писах преди около 2 седмици Едно мнение по въпрос, който не ме касае съвсем пряко, но имам гледна точка, различна от всеобщите схващания. Става дума за крещящия проблем на младите хора с малки деца – липсата на места в детските градини. Опитах се да подскажа, че всеки може да потърси алтернатива, вместо да се надява на масово разрешение на проблема от страна на властите, което пък ми изглежда съвсем нереалистично.
Едно забележително мнение в подкрепа на моите разсъждения се появи снощи като коментар от Поли Козарoва към моята малка статийка (Едно мнение):

Здравейте, за първи път коментирам в този чудесен блог!
Малко късно се присъединявам, но съм провокирана от толкова актуалната и съвременна тема, макар и от… дистанция, както се казва, понеже синът ми е вече голям.
Аз имам син, който бабите не можеха да гледат, защото бяха млади и работеха. Моят син по дружно решение на семейството ни не е ходил на детска градина. Как решихме проблема? Аз си стоях в къщи 3 години и се гледахме сами, а мъжът ми работеше двойно, за да имаме средства. Сега, от дистанцията на годините, смело мога да кажа, че това бяха трите най-хубави години в живота ми.
След това направихме опит да го заведем в детска градина и да му покажем колко е хубаво там. Ние винаги сме го уважавали като възрастен човек и сме се съобразявали с неговото мнение. Той кимаше с разбиране и гледаше ужасено, а когато излязохме, просто каза “Хубаво е, но нали няма да ме оставяш тук?” и това реши нещата. По-нататък, аз разбира се, работех и наехме жена да го гледа. Половината си заплата давах на тази жена години наред, но не съжалявам. Тя беше страхотен човек – фина, образована, с чувство за хумор и обичаше децата… Може би сме имали късмет, но детето ми не изживя социален стрес, когато тръгна на училище. Беше общително и ходеше с удоволствие в първи клас.
Ако човек иска да отгледа детето си в къщи, винаги може да намери начин.

Краткият извод, който мога да направя, е „ето, че може“ и по-важното е, че „любовта и грижата за собствените ни деца не е ангажимент на държавата, на кмета, на обществото!“

За мен, човек с достатъчно дълга биография, детските градини се асоциират със социалистическия начин на мислене. Хората, които днес имат този проблем, в повечето случаи са пораснали именно в детски градини и затова трудно си представят друга алтернатива. А аз си мисля, че не стоят точно така нещата в страните, където никога не е имало социализъм (и мегаломания). Идеята за масови протести срещу властите с искания за строителство на детски градини ми прилича на лозунгите от моето детство за грандиозно, „модерно“ (социалистическо) строителство – на фабрики и заводи, агрокомплекси и трудово-производителни „кооперации“, болници, балнеосанаториуми и курорти, училища и детски градини, заведения за обществено хранене и пр.

Днес животът е съвсем друг, нали? На мен ми харесва много повече, макар че не ми е никак лесно и то, главно поради убийствения консенсус на бившите соцграждани – любители на масови решения от „високо“ ниво.

Трети март

2 март 2009 в 20:52 | Публикувано в Възхищавам се, Наброски, Подкрепям, Реагирам, Споделям | Вашият коментар

През епохата на социализма у нас Трети март не беше празник, а присъствен, работен ден… Не мога да коментирам този факт – той сам по себе си е красноречив.

Послучай празника искам да споделя с онези, които изцяло отричат гледането на телевизия, че в bTV върви едно чудесно предаване – Операция СЛАВА, с водещ Росен Петров (http://btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=310&video_id=11888), което няма за цел да промива мозъци и да манипулира българите, а тъкмо напротив.

Мисля, че си струва човек да отдели малко време, за да изгледа записа на предаването от 28.2.2009, Епопеята на Шипка, което като минимум опровергава един зловреден/злонамерен мит, че сме народ с робска психика. Ето какви са оставените коментари за предаването:

dhadjiev (02.03.2009 г. / 22:05ч.)
Поздравления за добрата идея и реализацията на това предаване. Добър водещ, добри събеседници и консултанти, много факти. Възражда позабравеното Българско самосъзнание и гордост от делата на предците ни! След предаване номер 12 >>> трябва да продължи – историята ни е дълга и пълна с поуки за всички съвременни българи. Поздравления!!!

Maria_Carolina (02.03.2009 г. / 17:42ч.)
Поздравления за невероятното предаване! Възхитена съм и го гледам с огромен интерес. Щастлива съм, че тук има го има на запис. Най-после нещо истинско, нещо хубаво, нещо интересно! Благодаря на водещия, на създателите, на участвуващите в него! Това е предаване, което ме кара да се гордея, че съм българка!

ko6uta133 (02.03.2009 г. / 16:55ч.)
Сайта ви ви е много добър защото предлага записи от предавания като това а телевизията нищо не струва.Шоуто на Слави ,Операция Слава,btv репортерите, документите и евентуално някой хубав филм да излъчите и това е което българина гледа,другото е само сапун

krum24 (01.03.2009 г. / 19:42ч.)
Епизодите стават все по-стойностни, водещия все по -добър. Но няма как БТВ да го обявява от 22.30 и да го пусне от 23.10?????????Що за нелепица?Нима няма кой да намести програмата, да се свият малко , и без това пустите, съботни новини???? Нима опълченците при Шипка трябва да чакат Уилоу?????Филм пускан за 15 път!!!!!!!!!!Позор!

Още в първото предаване от тази поредица  (7.2.2009, Битката при Сливница, или Завръщането на българите) аз се поразих от факта, че само 7 години (от 1878 до 1885 година), след 500-годишно иго България успява да спечели уважението на Европа и света с победата си при Сливница (в Сръбско-българската война), а вече 20 години след падането на комунистическия режим не е в състояние да заеме достойно място в ЕС.

Следваща страница »

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.
Entries и коментари feeds.