Политиците

Политиците.

Да бъдем или да не бъдем . . .ЗАЕДНО? – 11.11.2011

Да бъдем или да не бъдем . . .ЗАЕДНО? – 11.11.2011.

Смърт в кухнята

„Смърт в кухнята“ е една брошура, която преди повече от 10 години ми подари една моя позната, адвентистка. Неотдавна, докато се ровех в старите си книги и списания, случайно я намерих и отново изчетох с интерес…

Смърт в кухнята
Автор: Дж. Крюс

Преди няколко години в Съединените щати бе направено изследване, при което всеки трябваше да отговори на 156 въпроса, включени в анкетния лист.
Резултатът показа, че хората в зряла възраст се интересуват най-много от здравето; не от политика, история или от времето, колкото от собственото си здраве и здравето на своите близки. В какъв парадоксален век живеем! Никога не е имало време, когато човечеството да е притежавало повече лекари, болници, лекарства, медицински познания, хапчета, капсули, витамини и т.н. И въпреки това никога не е имало време, когато толкова много болести да са нападали човешкото тяло.
Милиони хора страдат поради неправилен начин на живот и лоши навици в яденето и пиенето. Живеем в агонизиращ от болка свят. Стенанията на болните и страдащите са част от живота на съвременното общество. Въпреки невероятните постижения в областта на медицината, здравето и продължителността на живота са най-тежките проблеми, пред които е изправено то.
Библията дава ясен и кратък отговор на въпроса за преждевременните болести и смъртта. Милиони хора щяха да бъдат живи сега, ако се бяха вслушали в Божието предупреждение, записано в Изход 15:26: „Ако прилежно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз Съм Господ, Който те изцелява“.
Тези думи показват пределно ясно, че всеки може да отложи собственото си погребение. Спазвайки Божиите здравни закони, човек може да облекчи или да избегне дадено заболяване. От този библейски текст личи, че не е Божията воля да има епидемии, които да повалят в гроба милиони човешки същества. Бог желае да благоуспяваме и да бъдем здрави в тяло, дух и душа.
Защо тогава виждаме толкова много страдания и болести? Отговорът е: Повечето хора нарушават законите на тялото. Има не само природни, но и телесни закони, които са твърдо установени. „Каквото посее човек, това и ще да пожъне“. Ако някой падне от покрива, законът за гравитацията веднага се проявява. Без разлика на възраст, пол и финансови възможности, падащото тяло ще пострада жестоко. По същия начин, ако нарушаваме законите на тялото, можем да очакваме неизбежните последици – болест и смърт.
Всяко явление си има причина. Няма нищо изненадващо за тези, които са изучавали сериозно Божиите съвети и съвременните тенденции в здравната наука. Експертите са озадачени от увеличаването на раковите заболявания. Макар че много болести са силно ограничени, а някои са напълно изчезнали, броят на болните нараства. Въпреки увеличаването на фондовете за научни изследвания, твърде малко е постигнато за намаляване на броя на злокачествените тумори.
Лесно можем да разберем защо се увеличават случаите на белодробен рак, като имаме предвид непрекъснато нарастващия брой пушачи. Тази тенденция несъмнено ще продължава, докато хората не съберат достатъчно кураж да кажат „не“ на тази отрова. Малцина знаят, че една трета от всички ракови заболявания са в областта на стомаха. А половината са в органите, свързани с храносмилането – черен дроб, панкреас, дебело черво.
Причината за такова съсредоточаване на раковите атаки е очевидна за всички нас. С изключение на белите дробове, които биват бомбардирани с горещи тютюневи отрови, стомахът е най-претоварваният орган на човешкото тяло. Д-р Джеймс Юинг, един от основателите на Американското дружество против рака, направи следното изявление в брошура, озаглавена „Профилактика на рака“: „Продължителната злоупотреба със стомаха често води до рак. Изключително слабият стомах може да бъде сполетян от същата участ. И в двата случая злоупотребата и пренатоварването могат да се считат за фактори, предизвикващи рака. Стомахът не е облицован с метал, а само с един слой от деликатни епителни клетки. Единственото заключение, до което можем да стигнем след прочитането на тези данни, е следното: Ако искаме да намалим смъртността от раковите заболявания, трябва да избягваме всякаква форма на злоупотреба със стомаха“.
Косите ни ще се изправят и кръвта ни ще се смръзне, ако можем да видим какво яде обикновеният човек. Изглежда, че единственият критерий е дали храната е вкусна и колко голямо е удоволствието от нейното поглъщане. Никак не е чудно, че 50 % от населението страда от затлъстяване и около 300 милиона долара се харчат всяка година (в САЩ – б.ред.) за книги с диети и различни приспособления за отслабване.
Учудващо е, че средният американец консумира по 1488 паунда (eдин паунд е равен на 0.454 кг) храна на година. Няма съмнение, че това е един от факторите, в резултат на който всеки ден около 1.5 милиона души пълнят американските болници.
Пол Браг пише в своята известна книга за храненето: „Средният човек се трови ден след ден с храната, която поема. Повечето хората „ядат“ чрез очите си. Ако храната изглежда добре, те не задават въпроса дали е вредна и дори смъртоносна. Малцина знаят каква храна да приемат, за да бъдат здрави и силни, а дори да знаят, не си правят труда да я подбират. От рождение до старост обикновеният човек никога не опитва вкуса на естествената жива храна. Нашето сетиво за вкус от векове насам е така притъпено от изкуствени, подправени и стимулиращи храни, че повечето от нас са неспособни да оценят деликатния вкус на естествените храни. Те биват нарязани, мачкани, пасирани, варени, задушени, панирани, печени, консервирани, осолени, омазнени, изсушени, пържени, опушени, ферментирали, подсладени, обелени, оцветени, подправени, за да се харесат на съвременния човек. Днешните хора не се задоволяват с храната, дадена от Твореца, и затова искат да направят нещо с нея, преди да решат, че е подходяща за приемане“.
Нищо чудно, че всеки ден в Съединените щати се поглъщат 25 тона аспирин. Според сп. „Нешенъл обзървър“ това прави по 2.25 таблетки на глава от населението, бъдете сигурни, че ако днес вие не вземете две таблетки, някой друг ще вземе четири.
Един от най-големите парадокси на съвременния живот е в областта на здравето. Макар че хората се страхуват от болестите повече, отколкото от най-големия си враг, те не правят нищо за здравето си, докато не ги порази болестта. От всеки долар, похарчен от американците за медицински нужди, 95 цента се дават за лечение и само 5 цента за профилактика. Това изглежда глупаво, но като че ли не са много хората, които по здравните въпроси „пращят“ от интелект.
Спомням си за група туристи в Испания, които бяха тръгнали да разглеждат исторически забележителности. На висока скала имаше древен манастир. Единственият начин да се стигне дотам бе да се качат в кошница, която биваше изтегляна от няколко монаси. След като разгледаха манастира, те решиха да се връщат. Качвайки се в кошницата, туристите забелязаха, че въжето е доста протъркано. Попитаха дежурния монах: „На колко време сменяте въжето? “ Отговорът беше: „Сменяме го всеки път, щом се скъса, разбира се“. Това съвсем не беше утеха за хората, които трябваше да се спуснат в кошницата.
Все по-често учените откриват, че нашето здраве е в пряка зависимост от храната. Машината, наречена „човешко тяло“ всъщност се състои от горивото, с което я пълним. Качеството на нервите, костите, кръвта и клетките зависи от храненето и правилната диета. Съвсем точна е старата поговорка, която казва, че човекът копае своя гроб със зъбите си.
Телата ни не са наша собственост
Сега вече сигурно някои се чудят какво общо има всичко това с религията. Защо е необходимо Бог да се интересува от моите навици за хранене? Не е ли моя лична работа как се грижа за собственото си тяло? Уместни въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати. За щастие Творецът не ни е оставил без отговор. „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“ (1Коринт. 10:31). Не е ли вълнуващо това? Бог е загрижен дори за такива маловажни неща – как поддържам своя организъм. Библията ни разкрива, че Бог е сътворил фината човешка машина и не я е оставил да действа сама. Той никога не се е отказал от извършеното чрез Своя творчески процес.
Апостол Павел пише: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии“ (1Коринт. 6:19,20). Тези думи показват, че добрата грижа за нашите тела е не само духовно задължение, но и морално изискване. Макар че владеем телата си, всъщност те не ни принадлежат. Ние сме само настойници на една чужда собственост. Никой няма право да заявява: „Ще правя каквото поискам със собственото си тяло; това си е лично моя работа“. Ограбваме Бога, като нарушаваме Неговата воля тялото да бъде храм и място, където да обитава Светият Дух.
Павел има предвид и църквата, и отделния църковен член, когато казва: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие“ (1Коринт. 3:16,17).
Доколко човекът има информация за собственото си тяло и необходимите за него грижи?
Не е ли странно, че понякога родителите знаят повече за физическите нужди на кокошките в курника или на кучето, пазещо къщата, отколкото за нуждите на децата си? В повечето случаи хората знаят повече за поддръжката на автомобила, отколкото за физическите нужди на семействата си. Защо съществува такова невежество по отношение на грижите за святия Божи храм? Бог ни уверява, че човешкото тяло трябва да бъде поддържано според принципите, изложени в Библията. Проблемът е в това, че когато става въпрос за ядене или пиене, повечето от нас просто следват своя апетит.
Какви са указанията в Библията, свързани с грижите за тялото? Бог задава следния въпрос:
„Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и труда си за това, което не насища… яжте това, което е добро“ (Исая 55:2 – превод „Кинг Джеймс“; „Защо харчите пари за онова, което не е хляб, и труда си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто“). Как да разберем кое е добро? Естествено не по вкуса или по шарените рекламни етикети. Повечето американци, следвайки закона на апетита, бързат да напълнят чантите си с тези продукти, които са били най-успешно рекламирани от телевизионните „ястреби“. Без да ги е грижа за съдържанието, те купуват това, което е най-приятното за вкуса или за окото. Както малките птичета, лакомо отварят човките си и поглъщат храната, донесена от тяхната майка, така някои лековерни потребители сляпо се доверяват на казаното от рекламните агенти.
Наръчник за поддръжка на тялото
Има само един начин да разберем какво е добро за тази сложна система, наречена „тяло“ – като се консултираме с нейния Творец. Обикновено производителят създава най-добрите наръчници за своите продукти. Производителите на коли винаги предлагат наръчници с указания как да се поддържа превозното средство във възможно най-добро състояние.
Когато Бог създал тялото Той дал и точни указания, включително за „горивото“ и поддръжката му. Чуйте този съвет, записан в Битие 1:29:
„Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна“. Никой не е успял да подобри тази диета. Ядковите и зърнените храни, плодовете и зеленчуците все още се признават и от най-известните диетолози за възможно най-добрата храна.
Защо хората с такава неохота възприемат идеалната вегетарианска диета, създадена в началото на човешката история от един съвършен Бог за Неговите съвършени творения. Днес, макар че поради проклятието на греха тези тела са дегенерирали по сила и ръст, никакви доказателства или научни факти не могат да оспорят Божията мъдрост.
Забележете обаче как съвременните хора са се отклонили от простота на първоначалната диета. Днес чиниите ни са пълни с животински протеини, въглехидрати и тлъсти пасти. В началото Бог не разрешавал употребата на месо. Очевидно месото – и то само от определени животни – било позволено за храна след потопа, когато целият растителен свят бил унищожен. Бог дал следните указания на Ной: „Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им“ (Битие 7:2).
Не пропускайте този многозначителен факт – законът за чистите и нечистите животни е даден още в самото начало на човешката история. Някои предполагат, че само на евреите е било забранено да ядат нечисти животни. Съвсем не е така. По времето на Ной изобщо не е имало евреи и въпреки това е направено ясно разграничение. Защо в Ноевия ковчег били взети много повече чисти животни? Защото цялата растителност щяла да бъде унищожена от потопа и Бог за първи път щял да позволи на човека да яде месо. Но само чисто месо! Ако Ной и семейството му бяха яли от нечистите животни, тези видове биха изчезнали, защото имало само по едно мъжко и по едно женско, които да продължат рода. В Ноевия ковчег имало по седем двойки от чистите животни. Само те биха могли да бъдат използвани за храна, без видът да бъде заплашен от изчезване.
След като е съвсем очевидно, че според библейската книга „Битие“ животните са разделени на чисти и нечисти, как можем да ги разпознаваме? Бог не ни е оставил в неведение по този важен въпрос. В Левит 11:3-11 е определен точният критерий: „Измежду животните всяко, що има раздвоени копита и е с разцепени копита и преживя, него да ядете. Обаче от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас; питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас; и свинята, защото има раздвоени копита и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас… Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете. А измежду всичко, което се движи във водите и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас… от месото им да не ядете“.
Свинското е нечисто
Колко сме щастливи, че Този, Който ни е създал, е определил съвсем точно каква храна можем и каква не бива да ядем. Дори не винаги да сме в състояние да обясним защо някои са чисти, а други – нечисти, трябва да имаме доверие в нашия Творец, Който знае разликата и в голямата Си любов към нас ни е дал възможно най-доброто. Всички животни, които нямат раздвоено копито и не преживят, не трябва да бъдат използвани за храна.
Нима е чудно, че Сатана ни е дал влечение към храните, забранени от Бога? Нима е чудно, че има толкова много епидемии, когато се нарушават Божиите здравни закони? Свинското месо е пример за това, как апетитът е надделял над Божиите разумни ограничения. За разлика от недостатъчната информация, която имаме за някои други нечисти видове, можем да представим множество научни доказателства за огромната вреда от свинското месо.
Свинското съдържа микроскопични паразити, наречени трихинела, които проникват в храносмилателната система и причиняват трихинелоза. Правителствена комисия ни предупреди, че няма санитарен контрол, който да открива трихинелата, а според сп. „Рийдърсдайджест“ не е открито лекарство за тази болест.
В книгата „Опасността от свинското месо“ се представят следните факти за трихинелозата:
„Само едно блюдо, дори една-единствена хапка заразено месо може да убие, осакати или да причини доживотни болки на потърпевшия. Не съществува лек за тази ужасна болест. Без да съществува лекарство, което да ги спре, паразитите, подобни на червейчета, могат да проникнат в цялата мускулатура. Има само една алтернатива в зависимост от силата на инфекцията. Или настъпва смърт, или природата събира сили да обвие всеки отделен паразит, който макар и в латентно състояние, остава жив години наред. Не обвинявайте своя лекар. Най-доброто, което може да направи, е да подсили организма и да облекчи локалните симптоми“.
Трихинелозата може да симулира почти всяка друга болест. Болката в ръката или крака може да се дължи на артрит или ревматизъм, но също и на трихинелоза. Болката в гърба може да е свързана с жлъчния мехур, но е възможно да е и трихинелоза.
Д-р Самюъл Гулд, служител в здравната служба във Вашингтон, който направил обширни изследвания върху това заболяване, твърди, че средният американски потребител изяжда в живота си около 200 ястия от заразено свинско месо. Печатът „Държавна санитарна инспекция“ съвсем не означава, че месото е проверено за трихинелоза. Всяко парченце би трябвало да бъде изследвано с микроскоп, за да бъдем съвсем сигурни.
Здравната служба съветва потребителите да приготвят свинското месо на висока температура, за да убият червейчетата. Известно е обаче, че и умрелите червеи не са възможно най-добрата храна. Истината е, че Бог нарича свинското месо „нечисто“ и „отвратително“. Защо е толкова трудно за християните да повярват на Божията преценка, вместо на собствения си апетит?
Някои задават въпроса защо Бог е създал прасето, след като не трябва да се използва за храна? Отговорът е повече от ясен. Прасетата, както и лешоядите и хиените, се хранят с отпадъци и почистват земята от боклуците и мършата. Всички животни са създадени с някаква цел, но не всички могат да бъдат приети от човешкото тяло като храна. Може би не сме в състояние да разберем това с нашия разум, но едва ли можем да се усъмним в Божиите съвети.
Често се представя „доказателството“, че днес има много по-добра хигиена от времето, когато Бог е дал тези старозаветни закони, и сега свинското е подходящо за храна. Трудно е да повярваме, че през последните векове морските и земните животни са станали по-малко нечисти. В наше време има такова химическо замърсяване, че непрестанно се издават закони за екологията.
И ако не можем да се убедим с разума си, че нечистите животни са все още нечисти, имаме обясненията на Божието слово по този въпрос. Пророк Исая пише: „Защото, ето, Господ, ще дойде с огън и колесниците Му ще бъдат като вихрушка, за да излее гнева си с ярост и изобличението Си с огнени пламъци. Защото с огън и с ножа Си ще се съди Господ с всяка твар; и убитите от Господа ще бъдат много. Ония, които се освещават и очистват, за да отиват в градините след една ашера в средата, като ядат свинско месо и гнусотии, и мишки, те всички ще загинат, казва Господ“ (Исая 66:15-17).
В този текст се говори за второто идване на Исус. Очевидно е, че естеството на нечистите животни няма да се промени и те никога няма да станат годни за храна – чак до времето на Второто пришествие. Свинята е поставена в същата категория с мишките и „гнусотиите“ и Бог заявява, че хората, които ядат свинско „всички ще загинат“. Никой не може да се оправдае, че предупреждението е прекалено неясно, двусмислено и неразбираемо за хората.
Морски животни, неподходящи за храна
Трябва да запомним, че само рибите, които имат перки и люспи, се считат за „чисти“ според Левит 11 гл. Всички други са мерзост за Бога. Това изключва от трапезата ни всички стриди, скариди, раци, миди, змиорки, морски котки, омари и пр. И тук са забранени като храна животните, които се хранят с отпадъци и нечистотии.
Има ли някакво разумно научно обяснение, подкрепящо Божията преценка за този вид храна? Известно е, че животните с черупки, както и други водни твари, се хранят предимно с мърша и замърсители на морската вода. В сп. „Привеншън“ от септември 1972 г. бе публикувана интересна статия, озаглавена „Животните с черупки са мръсни и опасни“. Авторът нямаше желание да взема нечия страна, но все пак бе решен да каже истината по въпроса. Той писа следното:
„Те са сочни, вкусни и дори хранителни, но поради естеството на молюските и мръсотията на естествената им среда с чиста съвест можем да ви дадем съвет да избягвате животните с черупки, без значение колко примамливи и вкусни ви се струват.
Защо молюските са толкова опасни? Защото са десетки пъти по-нечисти от замърсените води, в които живеят. За съжаление те живеят и се размножават в широките устия на реките близо до морските брегове. Чрез тези устия се изхвърлят отпадъците от градовете, от сметищата и от селскостопанските замърсители. Животът им в замърсена среда е само единият аспект на опасността, фактът, че се хранят чрез филтрация, ги прави още по-опасни. Стридите, например, поради начина на приемане на храната, съдържат вируса на полиомелита в концентрация от 20 до 60 пъти по-голяма от тази в околната среда.
Никоя друга животинска храна, която се слага на вашата трапеза, не се сервира заедно с изпражненията. Точно такъв обаче е случаят с повечето морски животни. Те се сервират цели – заедно с цялата си отделителна система.“
Можете ли да си представите, че някои хора считат това за деликатес? Многократно е било регистрирано, че епидемиите от хепатит са причинени от консумация на морски животни. След като са се хранели с отпадъци, тези твари са били уловени и продадени за храна. Болестта се предава от човека на молюските и после отново се връща към него.
Още веднъж трябва да признаем любящата загриженост на един всесилен Бог за здравето и щастието на Неговото творение. Тези, които съзнателно нарушават Божествените закони, накрая ще понесат трагичните последици, причинени от непослушанието.
Проклятието на алкохола
Сега нека размислим как прославяме Бога чрез това, което пием или вдишваме в тялото. В Библията е казано: „Ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“ (1Коринт. 10:31). Между любимите отрови, поглъщани от съвременния човек, никоя друга не е така унищожителна, както алкохола. Издиган като символ на добрия живот, алкохолът всъщност е най-тежката социална болест на цивилизацията. Нищо чудно, че Библията предупреждава ясно, че никой пияница няма да влезе в Божието царство.
В тези времена на компромиси повечето големи религиозни организации са променили отношението си към алкохола. От придържане към пълно въздържание те са достигнали до разбирането, че е допустимо умерено пиене. Можем ли да бъдем сигурни, че това е най-правилното отношение? Статистиките разкриват, че един от всеки десетима, които започват да пият, става алкохолик или има сериозни проблеми с алкохола.
Мнозина твърдят, че Библията подкрепя умереното пиене. Това твърдение се основава предимно на употребата на думата „вино“ в Свещеното писание. Препоръчваното от Библията вино обаче съвсем не е алкохолно. „Думата“ вино се използва не само за ферментирало, но и за неферментирало питие. Бог заявява: „Както думат, когато има мъст (В гръцкия оригинал и в английския превод на Библията с използвам изразът „ново вино“ – б.ред) в грозда: Не го повреждай, защото има благословия в него, така ще направя и Аз заради слугите Си“ (Исая 65:8).
„Новото вино“ в грозда е сокът на зърната. Това е единственият вид „вино“, за който се казва, че е одобрен от Бога. Няма никакво благословение в бутилката с ферментирала опияняваща отрова. Свещеното писание заявява: „Виното е присмивател и спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен“ (Притчи 20:1). „Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото после то хапе като змия и жили като ехидна“ (Притчи 23:31,32).
Дали Христос действа противно на старозаветните писания, като превръща водата в алкохолно вино? Едва ли би направил нещо подобно. Той е почитал Божието слово. Виното, направено от Него, е било неферментирало. В наше време е известен физиологичният ефект на алкохола върху тялото. Изследователи са доказали, че опиянението е резултат от липсата на кислород в мозъка. Тази липса на кислород унищожава мозъчните клетки и в края на краищата влияе върху способността на мозъка да мисли. Нима Исус, Творецът на нашите тела, може да оправдае нещо, което би отслабило моралните устои, би намалило способността за вземане на решение и накрая би унищожило тялото – храм на Светия Дух? Никога. А какво можем да кажем за употребата на тютюн?
Никотинът – една от най-смъртоносните отрови
Могат да бъдат написани цели томове за обширните изследвания по въпроса за смъртоносния ефект на никотина. От времето на първата публикация по въпроса всяко следващо проучване е давало все по-нова и интересна информация. Никотинът е една от най-смъртоносните отрови, познати на човека. Милиони хора са умрели в резултат на нейния ужасяващ ефект. Като стеснява артериите, никотинът принуждава сърцето да се преуморява. Белите дробове стават подобни на решето от карцинома. Зародишът в утробата на майката се уврежда непоправимо. Едва ли има орган в човешкото тяло, който да избегне разрушителното въздействие на смъртоносната никотинова отрова.
Грях ли е да се пуши? Няма смисъл да се скрива истината от пациента. Всяко нещо, което осквернява святия телесен храм, е грях. Бог казва, че ще унищожи тези, които вършат това. Безсмислено е да омаловажаваме проблема. Пушенето е грях и никой християнин не би трябвало да съкращава живота си, като въвежда никотин в своето тяло.
Малко са тези, които биха се решили да поемат нищожни, дори микроскопични дози арсен или стрихнин. И все пак те употребяват нещо не по-малко смъртоносно. Цигареният катран постепенно покрива нежната обвивка на белите дробове, докато накрая настъпи смъртта. Това се нарича самоубийство. Морално неприемливо е да отнемаме Божията собственост и да нарушаваме плана Му за нашия живот.
А какво да кажем за пилеенето на пари за тютюн? Повечето пушачи (в САЩ) харчат по 50 долара на месец за това „удоволствие“. Докато се пенсионират сумата достига около 25 000 долара – достатъчни, за да им се гарантира добър доход, дори да не съществуваше системата от социални грижи. Но въпреки това мнозина от тези, които харчат пари за тютюн, в края на живота си нямат нито пени и зависят от милостта на роднини. Трагично, нали? Защо трябва да се чудим на Божиите думи: „Людете Ми загинаха от нямане знание“ (Осия 4:6). Колко по-добре би било просто да направим една хубава купчинка от 25 000 долара и да драснем клечка кибрит. Поне няма да сме използвали парите, за да погубим живота си.
Сега със сигурност можем да разберем, че е сериозно нещо да оскверняваме телата и умовете си, създадени за една определена духовна цел. Принципът на нашата отговорност пред Бога за начина, по който се отнасяме към телата си, е дълбоко заложен в Библията, но милиони хора в наше време се грижат за телата си само, за да избегнат пагубния ефект от занемареното физическо състояние. Истина е, че дори само здравият разум може да даде достатъчно силна мотивация за приемане на балансирана програма за хранене и упражнения.
Понякога логиката и дори научните доказателства влизат в конфликт с апетита, социалните навици и пристрастяването. Случаят с кофеина е един убедителен пример. Увеличава се броят на научните изследвания; които доказват, че той е жесток враг на здравето, мощен наркотик, водещ до пристрастяване, който е сграбчил милиони хора в порока на наркоманията. Мнозина намират, че е толкова трудно да се откажат от напитките с кофеин, колкото и от цигарите и алкохола. Счита се, че има разрушителен ефект върху сърцето, стомаха, нервната система и дори върху зародиша на бременните жени.
Кафеени пияници
Индексът „Мерк“ за наркотици изброява много кофеинови симптоми и твърди, че седем зрънца от този наркотик са лекарствена доза. Повечето напитки „Кола“, силният чай и кафето съдържат 1, 1.5 до 3 зрънца. Мнозина вземат на всяко ядене далеч повече от лекарствената доза. Това стимулира клетките да работят с много по голяма активност, отколкото Бог е предвидил за тях. Известен лекар описа ситуацията по следния начин: „Ние в Америка се превръщаме в нация от чаени и кафеени пияници“.
Колкото и невероятно да изглежда, в САЩ се консумират 2 750 000 000 паунда за кафе на година. Това прави средно по около 17 паунда на всеки мъж, жена и дете. Лекарите предупреждават болните от сърце или язва да изоставят кафето заедно с цигарите. Напоследък бе установено, че то е един от факторите за заболяване от рак. Това е едно от най-сериозните обвинения срещу него, възникнали в резултат на научните изследвания.
Силният чай, за разлика от кафето, има още една вредна съставка – таниновата киселина. Този силен химикал се използва за боядисване на кожени изделия. Лошият ефект на захарта в напитките с кофеин е сериозно основание да ги отстраним от нашата диета. Убийственото въздействие на рафинираната захар заплашва здравето на всеки редовен консуматор на безалкохолни напитки.
Нещо съвсем обикновено е да видим секретарки с цигара в едната ръка, чаша кафе в другата и бутилка Кока-кола на бюрото. Кой не е чувал постоянния им аргумент: „Ако не си изпия кафето (или Кока-колата), започва да ме боли глава“. Те казват истината. Кофеинът премахва главоболието, но същото може да бъде постигнато и с една десета от зрънце морфин. Чрез временния успокоителен ефект се намалява болката, но ежедневното „дрогиране“ на деликатните нервни окончания ги „раздрънква“ и човек започва да изпитва нужда от все по-големи дози.
Най-ужасяващото доказателство за тази робска зависимост можем да срещнем при бременните жени. Въпреки огромната по количество медицинска информация, доказваща вредата на алкохола, никотина и кофеина върху плода, бъдещите майки продължават да тъпчат с отрова себе си и неродените бебета. Можем да разберем жена, която желае да рискува живота и здравето си, като поглъща отровни вещества, но не можем да разберем как е възможно преднамерено да заплашва живота на своето дете.
Големият въпрос, разбира се, е как да се откажем от вредния навик. След като волята е била отслабена от години лош живот, как може човек да намери сили да устои на подтика към тези наркотични вещества? Повечето хора могат да намерят избавление само с помощта на външна сила. Първо, трябва да има решение за спиране – желание да се откажем от физическото удоволствие, свързано с този навик. Всички човешки сили трябва да се впрегнат в борбата. След това идва молитвата. Уповавайте на библейските обещания за пълна победа.
Не се опитвайте да оправдавате употребата на нещо, което е неприемливо от морална и физическа гледна точка. Просто няма да постигнете нищо. Все едно да режем на части опашката на кучето, за да направим рязането по-малко болезнено. Всъщност това само усложнява нещата. Навикът си е навик.
Някой може да възрази, че се опитваме да отнемем прекалено много. Човек може да се престарае във всичко. Прекалено много картофи или боб също могат да навредят на някого. Затова можем да дадем следната дефиниция за истинското въздържание. Пълно въздържане от вредни неща и умерена, разумна употреба на неща, които са добри. Мисля, че има здрав разум в подобно становище. В него се съдържа и добър религиозен принцип.
…
Отново се изправяме пред истината, че всички ние можем да прибавим години към живота си, просто като спазваме практичните, неостаряващи принципи, разкрити от нашия Творец в Библията. Вместо да мислим, че сме ощетени, трябва да се радваме, че Бог ни обича толкова много, че ни е дал тайните на дълголетието и щастието. Апостол Йоан пише: „Възлюбени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист“ (1Йоаново 3:2,3).
Имате ли вярата и смелостта да приемете Божествените съвети, които могат да удължат живота ви и да ви донесат душевен мир? Приемете ги като начин на живеене, който ще ви подготви не само за този живот, но и за вечността.

Преведе от английски: Емануил Георгиев

По случай 3-ти март

Получих днес e-mail от п-р А. Грозев,  Първа евангелска баптистка църква – Варна със следното съдържание:

Г-жо Богдева,

Изпращам Ви статия по случай 3 ти март – Националния празник на България. Както ще видите ролята на българския протестантизъм в национално-освободителното движение е значително, но и същевременно малко позната от българската общественост. Вярвам че ще заслужи място във вашия блог, за да могат хората, които следят вашия блог да се се обогатят и разберат приноса на евангелските вярващи в осовобождението на България от Турско иго.

Желая ви хубав ден!

п-р А. Грозев

П.С. Аз не съм автора на тази статия! Просто я препращам.

Така е, съгласна съм с п-р А. Грозев – малко известните исторически  факти трябва да се популяризират. А ето и самата статия:

Ролята на българския протестантизъм в национално-освободителното движение (http://protestantstvo.com/read/791)

„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”
Посл. на св. ап. Яков 2:17

Раждането на първите български протестантски църкви съвпада по стечение на историческите обстоятелства с най-решителните моменти в борбата на българския народ за национално освобождение. Към 1870-те българският народ е постигнал забележително ниво на национална еманципация, изградил е мрежа от български просветни институциии е извоювал църковна независимост от Цариградската патриаршия. Във всички тези етапи на Възраждането основен противостоящ на българската кауза фактор се явяват религиозни и политически гръцки лидери. На преден план излиза необходимостта да се извоюва политическа свободаза българския народ от Османската империя.

За каузата на национално освобождение – куриери, командири, бойци
Изграждането на национална комитетска мрежа от Васил Левскиподготвя условията за избухването на общонационално българско въстание. Но залавянето и обесването на Васил Левски поставя начело на революционното движение личности със значително по-скромни качества от създателя на националната комитетска мрежа. След значителни организационни проблеми и множество провали българската национална революция избухва през април 1876 г. само в един от четирите революционни окръга. Тактиката на ръководството на въстанието е военните действия да продължат максимално дълго време и да предизвикат намесата на великите сили. Ръководителите на въстанието отлично си дават сметка за вълната от насилие, която ще предизвикат въстанието – погромът над българските селища от правителствените сили и башибозука са средството, което българските ръководители искат да използват за спечелването на Великите сили закаузата на българската политическа свобода.

В тези драматични събития българските евангелски християни се проявяват като общност, посветена да носи кръста на своя народ. Още при подготовката на въстанието книжарите, разнасящи протестантската книжнина в българските селища, са използвани от ръководството на революцията като куриери на комитетите. Като куриери на Вътрешната революционна организация служатбългарските евангелски проповедници Велико Петранов от Панагюрище, Н. Бояджиев и Н. Кочев от Пазарджишко, Благо Сарандов и Петър Мусевич от Македония и др. Иван Нейков е използван като личен куриер от Георги Бенковски, а В. Караиванов от Чирпан е дори арестуван по подозрение на турските власти, но е освободен след намесата на американските мисионери. Пазарджишкият евангелски християнин Стоян Ангелов отговаря за сигурната закрила при обиколките на лидерите на националното освободително движение Васил Левски и Георги Бенковски. Двамата се крият и нощуват редовно в гостилницата на Ангелов при обиколктие си из Южна България.

Хвърковатата чета и черешовите топове
Българските протестанти от въстаналите селища се включват във въстанието наравно с православните си сънародници. В селища със значимо евангелско присъствие като Церово и др. са съставени отделни клетвени листове за православните българи и за българите протестанти, бойци във въстаническите отряди. Българите протестанти от Церово съставят отделен взвод с войвода К. Телийски и помощник Никола Кочов. Основният боен отряд в Априлското въстание е т. нар. Хвърковата чета с командир Георги Бенковски. Командир-десетник на въстаническата кавалерия на Бенковски е Иван Чеширов, евангелски проповедник от църквата в Церово. Наред с Хвърковатата чета, друг символ на Априлското въстание е Черешовото топче. Проектът и изпълнението на това самобитно артилерийско изобретение е евангелският християнин от Панагюрище, майстор Стоил Финджиков. Самият той е високо ценен от ръководителите на революцията като патриот и стратег. На решителното историческо събрание на Оборище именно той е помолен да произнесе молитвата за благословение на делото за Освобождението на България. След Освобождението на България за своята революционна дейност Стоил Финджиков е награждаван с държавни ордени от българското правителство, а на мястото, където било разположено черешовото топче в Зли Дол е издигнат негов паметник.

Турция ще падне
Друг евангелски християнин – Петър Дойчев от Панагюрище активно участва в ръководството на бойните действия при Панагюрище и Стрелча. Като приближен на Панайот Волов и Георги Бенковски на него са възлагани важни разузнавателни мисии. След Освобождението Петър Дойчев завършва богословие в САЩ и е дългогодишен пастор на Евангелската църква в Чирпан. Любопитен факт е, че друг от символите на въстанието – цифровата формула “1876 – Туркия ке падне” е дело на евангелския християнин Петър Вежинов. Други двама протестанти от Панагюрище, Стефан Балабанов и Рад Манев, активно се включват в подпомагането на революцията. Първият обезпечава голямата част от въстаническите униформи, а Рад Манев като оръжеен майстор изработва оръжията за въстаниците.

Равнодушието на Великите сили
Въпреки отчаяната борба, въстанието в Панагюрския революционен окръг е задушено с ужасни кланета и опожарявания от правителствените сили и башибозушките отряди. Непосредствените ръководители на въстанието са елиминирани или се крият от непрестанните хайки за залавяне на оцелели въстаници. Официалните институции на Руската и Австро-Унгарската империислед първите ужасяващи сведения за въстанието дават инструкциина своите дипломатически представителства да не повдигат проблема за зверствата при потушаването на въстанието. Русия не желае ескалиране на напрежението с Османската империя и войната не влиза в плановете й на този етап. Съществува реална опасност ключовият момент от стратегията на водачите на българската революция – разгласяването на зверствата на турците из Европа да пропадне. Дългите години изнурителна и опасна подготовка, десетките хиляди избити, осакатени и изнасилени, десетките унищожени селища могат да се окажат напразни усилия и жертви, оставащи без последствия. В този драматичен момент решаваща роля изиграват верните приятели на българския народ – американските евангелски мисионери. В друга статия вече се изведе ролята на вестник “Зорница” за отразяване на Априлското въстание и работата на редакторите и мисионерите за българската кауза. Тук ще се спрем на другите събития довели до успешно постигане на целите на българската национална революция.

Въпреки обстоятелствата
Първите сведения до евангелския мисионер и съавтор на първия български превод на Библията д-р Алберт Лонг в Цариград са изпратени от православния свещеник в Пазарджик отец Тилев и от бъдещия министър- председател на България Иван Евстатиев Гешов от Пловдив. Последният използва за куриер основателя на Евангелското благотворително дружество Андрей Цанов. След като се консултира с директора на Робърт Колеж д-р Уошбърн, д-р Алберт Лонгпревежда писмата на английски език и ги предава с личен апел на британските и американските дипломатически лица в Цариград, с които е във връзка. Така се стига да първата публикация в британския “Дейли Нюз” на 23 юни 1876 г., изготвена от Едвин Пиърс, кореспондент на вестника в Цариград. Министър-председателят на Великобритания Дизраели омаловажава обаче новината и по всяка вероятност такива инструкции получава и британския посланик в Цариград Хенри Елиот. Консервативното правителство на Великобритания поддържа Турция.

Това обстоятелство не спира американците д-р Лонг и д-р Уошбърн – и те подготвятс воя, много по-подробна статия, която отново публикуват в “Дейли нюз”. Редакцията на друг британски вестник “Дейли мейл” изпраща своя кореспондент Джанюариъс Макгахан, американец по произход, на място да проучи случая. 32-годишният журналист има забележителен житейски и професионален път, той участва и в Руско-турската война по-късно – в боен отряд от доброволци се сражава за българската кауза, умира от тиф три месеца след подписването на Сан Стефанския договор. Разгласяването на зверствата спрямо българския народ на Острова от либералните среди и журналисти дава основание на либералната опозиция да принуди консервативния премиер Дизраели да назначи анкетна комисия от британското посолство. Но за неин ръководител Дизраели умишлено назначава най-младият и неопитен служител в посолството Уолтър Беринг, който същевременно има семейни и икономически връзки с турската държава.

Пробивът
Протестантските мисионери са наясно, че така сформираната комисия няма да даде обективна оценка на ситуацията и оказват натиск върху американския пълномощен министър в Цариград Мейнардда състави втора комисия, която да проучи нещата съвместно с Макгахан. Упоритото настояване на мисионерите пречупва колебанието на американския дипломат и генералният консул на САЩ Юджийн Скайлър се отправя на обиколка с Макгахан в опожарените територии. Групата е водена от секретаря на вестник “Зорница” и възпитаник на Робърт колеж Петър Димитров. Обиколката на Скайлър и Макгахан започва на 23 юли и продължава няколко седмици. Междувременно мисионерската станция в Пловдив изпраща Джеймс Кларк и пастор Никола Бояджиев в Батак, където те събират веществени доказателства, които представят на чуждестранните дипломати в Пловдив за клането извършено там. Джеймс Кларк е водач на Скайлър и Макгахан при посещението им в Батак. “Дейли мейл” започва да публикува разтърсващи репортажи на Макгахан и общественото мнение в Европа започва да оказва натиск върху правителствата на Великите сили за промяна на позицията спрямо Османската империя. Към групата на Скайлър и Макгахан се присъединява и руския консул в Одрин княз Цертелев. Османското правителство е принудено да издаде разрешително на групата за безпрепятствени анкети в териториите на въстаналите селища.Дописките на Макгахан печелят за българската кауза опозиционния лидер на Либералната партия Уилям Гладстоун, който оглавява натиска върху британското правителство за намеса в полза на страдащия български народ. На 6 септември 1876 г. той издава брошурата “Уроци по клане” във впечатляващия за времето си тираж от 40 000 броя. Либералът Уилям Гладстоун е авторът за идеята за конференция на Великите сили в Цариград, с която да наложат на Османското правителство освобождаването на българския народ.

Резултатът
Разгласяването на погрома над българския народ довежда до вълна от благотворителност сред английската общественост.За няколко седмици лейди Стандфорд успява да набере огромната за времето си сума от 29 000 ангийски лири, с които подпомага 59 пострадали селища. Впоследствие пастор Иван Тонджоров основава болница в Пловдив с нови средства, събрани за целта от лейди Стандфорд. За тази й дейност поетът Иван Вазов и посвещава стиховете:
Всички що от мраз треперят
Що гладуват, що търпят,
Ти направи да намерят
В тебе майка, твоя път

Значителни суми набира и мисионерът Джеймс Кларк, с които успява да подпомогне над 25 000 българи от пострадалите селища. Той обича силно и искрено България и българите, владее отлично български език, пише и проповядва на него – и завещава да бъде погребан в България след смъртта си.

В резултат натискът във всички европейски страни довежда до свикването на Цариградската посланическа конференция, която постановява създаването на две български автономни области, обхващащи почти всички територии, на които се е развила българската нация. Неизпълнението на решенията на конференцията довеждат само месеци по-късно до Руско-турската Освободителна война, в която конфликтите между европейските Велики сили за първи път не осуетяват настъплението на руската армия.

Априлското въстание представлява връхна точка в борбата на българския народ за национално освобождение. В тази борба българските протестанти се проявяват като безрезервно предани накаузата за политическа свобода на България. Ключов момент за успеха на стратегията на въстанието е разгласяването на събитията, свързани с положението на българския народ от въстаналите земи, което осъществяват протестантите. Правителствата на Великите сили постигат договорка, събитията около въстанието да не бъдат разгласявани, но именно тук действията на евангелските християни, посветени на българския народ, променят хода на историята. С делата си в онези драматични месеци, в една несигурна и трудна обстановка американските мисионери доказват, че не е възможно да бъде отделено изповядването на истината за вечното спасение в християнската вяра от защитата на истината за случващото се в живота на народи, общества и отделния човек.

Съобщение от Тончев – Радио Отзвук, Флорида, САЩ

Вицепремиерът Дянков ще има лично посещение на Радио Отзвук, на 3 Март – от където ще отговаря на въпроси на българи по света. –
http://www.otzvuk.com/OTZVUK.htm
Ако някой има въпрос, на линка по долу има информация как да се зададе. Моля изпратете съобщението до българи, с които имате връзка.
Това е единствен опит на правителсво да достига до българите по света (не като ескурзия)

Тончев, Радио Отзвук

Жената…

Жената на работа

***

***

***

Жената вкъщи

БОГ И БРЪСНАРЯТ

неподстриган

Един човек влязъл в бръснарницата, както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат. Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог. Бръснарят казал:
– Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.
– Защо? – попитал го клиентът.
– Та, нали това и така е ясно! Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, защо има толкова много болни хора? От къде са безпризорните деца? Ако Той наистина съществуваше, не би имало нито страдания, нито болка и войни. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата, той видял на улицата рошав и необръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
– Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари!
– Как така? – учудил се бръснарят. – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар!
– Не! – възкликнал клиентът. – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
– Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мен.

– Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има! Просто хората не Го търсят и не отиват при Него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания. (от бюлетина на I ЕБЦ: http://bulletin.ometeo.net/ebc/bulletin-I-ebc/e-BRO/B10-2009.pdf)

Едно предизвестие от 2002 г. за световната финансова криза

Стопански системи и фалитът на Енрон (фолклор)

Феодализъм:
Имате две крави. Феодалът взима част от млякото.
Фашизъм:
Имате две крави. Държавата взима и двете, наема ви да се грижите за тях и ви продава млякото.
Утопичен комунизъм:
Имате две крави. Съседите ви помагат да се грижите за кравите и си поделяте млякото.
Комунизъм на практика:
Имате две крави. Вие трябва да се грижите за тях, но държавата взима цялото мляко.
Тоталитаризъм:
Имате две крави. Държавата взима и двете и отрича, че те изобщо са съществували. Млякото е забранено със закон.
Южноамериканска демокрация:
Имате две крави. Държавата взима и двете, а вас праща в армията.
Европейска демокрация:
Имате две крави. Европейската комисия решава кои регламенти за хранене и доене трябва да се прилагат. Ако такива не съществуват, комисията създава нови. Плащат ви да не доите кравите. В някакъв момент правителството взима и двете крави, застрелва едната, издоява другата и излива млякото в канавката. След това изисква от вас да попълните отчет за липсващите крави.
Капитализъм /утопичен 🙂
Имате две крави. Продавате едната и купувате бик. Стадото се разраства и икономиката просперира. Продавате ги и се пенсионирате със спечеленото.
Рисковият капитализъм на Енрон:
Имате две крави. Продавате три от тях на вашата публично търгувана компания, като използвате акредитив, отворен от зет ви в банката, после правите замяна на дълг срещу собственост със свързана обща оферта и си връщате всички четири крави обратно, с данъчна преференция за пет крави. Правата върху млякото от шестте крави се прехвърлят с посредник на компания на Каймановите острови, притежавана тайно от мажоритарния акционер, който продава правата върху всичките седем крави обратно на вашата публично търгувана компания. Годишният доклад отчита, че компанията притежава осем крави, с опция върху още една.

Публикувано в електронен бюлетин „Преглед на стопанската политика“ – издание на Институт за пазарна икономика (И.П.И.)     http://www.ime-bg.org/

Колкото повече държавата „планира“, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек. (Фридрих фон Хайек)