Поемам щафетата (и по ICQ)

20 август 2008 в 17:43 | Публикувано в :), Репортажно | Вашият коментар

Поемам щафетата:

                                                  Посвещава се на родното Бетономорие

Бетонът е защитен вид! Размножава се чрез леене. В България има няколко известни в цяла Европа черноморски резервати за бетон. Там той се развива в естествени условия и е диворастящ. Бетонът почти няма естествени врагове, освен полудиво свлачище и полудиви еколози, но държавата води борба срещу двата вредителя!

                                                                      Кой ли е авторът? Браво!!!

До мен достигна от Нашите бетони са бетон! и Изтекло по ICQ: Бетонът

Advertisements

Страшно, 2008…

18 август 2008 в 22:27 | Публикувано в Репортажно | Вашият коментар
Етикети: , , , ,

Заглавието Интересен снимков матерял от войната в Южна Осетия води до ЖЖ (журналистически журнал, вероятно) на един руски журналист с фоторепортаж и кратко описание (на руски), с link-ове към журналистически материали на американски и европейски журналисти.

Страшно е това, което се случва там, сега – в наши дни, в XXI век, в цивилизован свят…

Тъй де, какво друго бихме могли да направим?

18 юли 2008 в 2:49 | Публикувано в Разни, Репортажно | има 1 коментар

 Неотдавна прочетох във ВеБ:лог Преживявания с местната “бюрокрация”
И понеже се впечатлих и искам да го споделя, ето и ЕДИН ЦИТАТ:

Рядко трябва да се разправям с местните власти на място – обикновено всичко върви по пощата. Поне кметството ми е на път за работа. Паркирах си колата през него в 9:28 – те май отварят в 9 – и попитах охранителя къде точно се подават молбите за Разрешително за строеж. Оказа се, че е на долния етаж – там, където е и клона на местния КАТ… Влязох в кабинета и се наредих на “опашката” пред секретарката – тя говореше с някакъв друг човек. Приготвих се да поизчакам, но тя прекъсна разговора си с човека (!!) и ме попита за какво съм там. Показах й молбата, обясних, че не съм строителен предприемач, а собственикът на къщата, и ми трябва разрешително. Тя ме упъти към шефа си – самият Building Inspector – който седеше зад компютъра си с явно зает вид. Подадох му молбата и му обясних, че съм разбрал от уеб-сайта, че ми трябва документ от тях. Той ме погледна и каза “Разрешително ти е необходимо само ако сменяш покрива на къщата. За гаражния покрив не ти трябва нищо – просто действай”, след което ми изхвърли молбата в кошчето. С намигане ми каза да съм викнел съседа (неговия колега) да ми помага и ми пожела приятен ден.

Общо време, изгубено в бюрокрация – 4 минути за попълване на молбата и 5 минути в кметството. А предградието, в което живея, не е съвсем миниатюрно – по данни от последното преброяване преди няколко години населението е малко над 16,000 жители. Точно така си представям винаги “държавните” служители – избрани са там, за да вършат работа на нас, хората. И няма значение, че аз съм само един от седемте хиляди собственици на къщи в предградието – достатъчно съм важен за тях, че инспекторът може да отдели няколко минутки да си поговори с мен, въпреки че е “още” 9:30 сутринта.

Харесва ми да живея при такива условия…

Ех, как си мечтая за такава „бюрокрация“!!! Ама ние си нямаме такива „бюрократи“… нашите са си съвсем истински…

Питам се, обаче, трябва ли да се заселим в Америка, за да живеем при такива условия? И условията даденост ли са? Не можем ли ние, българите, да си създадем такива условия? Аз мисля, че можем! „Ама то не е наша работа“, ще възрази почти всеки, нали? Работа е на политиците! Ами, да си я свършат!!! Ама не искат… Е, какво да правим?
Най-хубаво е да се заселим в Америка, ако не ние, то поне децата… Тъй де, какво друго бихме могли да направим?

Сиатъл (Seattle) стигна до Крапец

25 май 2008 в 13:52 | Публикувано в Репортажно | 3 Коментари
Етикети: , , , , , ,

JEREMY, Крапец, 24.5.2008

„Сиатъл стигна до Крапец!“ – чух снощи, около 19.30 на 24 май привечер, когато пристигнахме в с. Крапец, за да се полюбуваме на организирания от кмета рок-концерт послучай традиционния празник на селото. Неочаквано, необикновено и прекрасно събитие! Не е за вярване – истинска рок-музика на живо звучи насред село (до читалището)! По покана на кмета Александър Сурталов, в Крапец гостува рок-групата
JEREMY
, a кметът заявява: „Искам Крапец да стане малката рок-столица“…

Впечатлена съм! Истинско музикално събитие на малко повече от 20 км от Каварна, близо до северната граница и съвсем – до брега на морето…

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.