ТЕ

ТЕ.

Да гласуваме с краката си

Съобщение (e-mail) в пощенската ми кутия, тази сутрин, ми напомни да прегледам профила си в Netlog, където приятелят ми freeinf беше оставил в своя блог-раздел, озаглавен като „Режат политическите ни права“, следния призив:

Режат политическите ни права – какво друго ни остава освен да се вдигнем на масови демонстрации /без насилие/ – последно средство да изразим волята си – да гласуваме с краката си на улиците – за всички права на пряк контрол във всички власти – преди всякакви синдикати, партии и пр. „шапки“! Държавата е наша – ТЕ ни я отнемат с насилие – вж. бариерите в закона за изборите, за демонстрациите, за информацията, за референдумите – отстраняват ни от определяне на собствената ни съдба!
Да се свържем в групи за масови демонстрации при общи искания – повсеместно – за пряка гражданска власт – всеки може – http://edname4ta.blogspot.com
После ще си изберем „шапките“.

Коментирах:

Кратко, ясно, точно! Харесва ми. Ще го споделя в личния си блог, в MySpace, Facebook, hi5, DotBulgaria, twitter, svejo, pipe

И се залових с намерението си.

Аз отдавна знам от автора на това известие идеята за пряка гражданска власт, която обаче, така и не мога да схвана, но иначе до голяма степен съм съгласна с freeinf и го подкрепям всячески.

Впечатли ме призива: „да гласуваме с краката си на улицата“! и…

абсолютно вярната констатация за ПОСЕГАТЕЛСТВОТО ВЪРХУ ГРАЖДАНСКИТЕ НИ ПРАВА (която трябва да си повтаряме, повтаряме, повтаряме – докато се научим как да не позволяваме това да се случва против волята ни):

• бариери в закона за изборите (за да не се допуснат нови лица и нови идеи в политиката!, за да се затвърди убеждението, че политиката си остава мръсна работа и се върши все така – от никого необезпокоявана),
• ограничения на правата ни за демонстрации (да нямаш право на публичен протест, което означава – да си мърмориш само там, където никой няма да те чуе),
• мераци за следене и подслушване на личните ни комуникации (третиране на всеки гражданин като потенциален престъпник) и омаловажаване/неглижиране на комуникационните канали за информация, както и контролирането им (Паси, Пирински, Първанов*, С. Станишев),
• бариери (технически, финансови и др.) за свикване на референдуми и…
• още, и още, и още…

Всичко това, по същество е отстраняване на гражданите от правото им да определят собствената си съдба!

Така е!

Аз не съм съгласна политически кретени да определят съдбата ми под предлог, че го правят за мое добро (сякаш съм малоумен идиот, неспособен да оцени кое е добро и кое не е за собственото му битие)!…

–––-

* колко много „П“-та и две „С“-та!… 🙂

Момичето, което се опря на министър Гагаузов

„1 април – професионален празник на българските политици“ – така започна Шоуто на Слави на 1.4.2009, но не само с това определение предаването беше наистина много интересно. Гост на Шоуто снощи беше Валерия Петрова, уволнената служителка от Министерството на регионалното развитие, която се осмели да направи забележка на министър Гагаузов (за тютюнопушенето).

Но не за тютюнопушенето става дума, както самата тя казва, а за нарушаването на заповедта, подписана от самия министър.

Тя беше и в предаването „Здравей България“, и също така разказа историята за скандалното си уволнение, но ми се стори, че там я сподиряха съжалителни погледи (задето си е загубила службата/респ. заплатата), макар че тя съвсем ясно заяви, че изобщо не съжалява за тази работа (в такава нездравословна, но не поради цигарения дим, среда).

В Шоуто на Слави, обаче, й се възхитиха. Такава смелост – от едно толкова хубаво и лъчезарно младо момиче – с принципи и достойнство! Никоя партия или лидер няма да допринесе за истинска промяна в България, а именно хора, като нея (идващи от други европейски държави, в случая от Норвегия) – беше един от изводите на сценаристите.

Аз също й се възхитих. Зарадвах се да чуя как е постъпила точно според писаните правила (които никой не желае да спазва!), опровергавайки по този начин фалша на цяла една институция (респ. на държавата) – смело и честно, без страх да изрече истината, вместо да си трае (както мнозина). Не може да се разкаже по-добре, отколкото да се види Шоуто (на запис): http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=218 (от 1.4.2009), както и предаването „Здравей България“ от 31.3.2009 (напр. http://www.neterra.tv/bg/show.php?id=803&bm=2 при абонамент 2.40 лв, плащане с sms за един месец).

P.S.: от Шоуто и разказа на уволнената служителка става ясно (за онези, които имат спомени), че за 20 години нищичко не се е променило – соцнавиците в това министерство са точно такива, каквито бяха някога (през социализма) навсякъде – по предприятия и учреждения (напр. по БНТ напоследък често показват „безинтересни“ филми, разказващи за тези соцнавици – „Кит“, „Маневри на петия етаж“, „Адио Рио“, „Двойникът“ и др.)… всъщност, и аз напуснах дългогодишната си работа (съвсем доброволно, не чаках да ме уволнят или съкратят – няколко години преди да фалира предприятието) точно, защото не се спазваха правилата, включително и от онези, които ги спускаха…

Трети март

Moje bi nai-interesnia epizod izla4van dotuk

Избрах за заглавие на този post, коментара на посетител на страницата на bTV, видеозапис на предаването Другата България във Финландия (albatros2 (02.02.2009 г. / 13:09ч.  Moje bi nai-interesnia epizod izla4van dotuk), защото за мене този епизод е наистина най-интересен, тъй като лично познавам Юлиян, Сабина и Роберт.

Не само това, обаче, е причината да споделя публично впечатленията си от това предаване, а желанието ми и други да го гледат, за да осмислят начина си на живот и причините за това дали е добър или не, и защо?

Аз гледах предаването на живо и после го изгледах още два пъти на запис (http://btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=237&video_id=10844), защото ми бяха много интересни техните сравнения – на финландската с българската действителност – сдържани като финландци и темпераментни като истински българи.

PS: Знам, че някои хора изцяло отричат гледането на телевизия, включително и интересни предавания, под предлог, че ‘всичко е манипулация’, но не е така, според мене. Екипът на предаването наистина е направил един чудесен филм и всичко е истина, защото аз знам, че така – лично от тях, когато си идват в България, а през останалото време – от техните родители (днес обсъждахме епизода с майката на Сабина и с майката на Юлиян, която ми е приятелка).

Уста Явор Тревненски: за Юлиян