6 ноември 2011 в 15:38 | Публикувано в Подкрепям, Реагирам, Споделям | Вашият коментар
Advertisements

ПАРИТЕ

6 ноември 2011 в 15:37 | Публикувано в Реагирам, Споделям | има 1 коментар

ПАРИТЕ.

ТЕ

6 ноември 2011 в 15:30 | Публикувано в Подкрепям, Реагирам, Споделям | Вашият коментар

ТЕ.

6 ноември 2011 в 15:21 | Публикувано в Подкрепям, Разни, Реагирам, Споделям | Вашият коментар

Мартин КАРБОВСКИ, Сбъркан електорат

3 юли 2009 в 1:41 | Публикувано в Наброски, Реагирам, Споделям | 27 Коментари
Етикети: , , ,

Аз не бих могла така да го кажа, но Карбовски го е рекъл. Чух го вторник сутринта (30.6.2009) по радиото (в преглед на печата) и отидох да си купя вестник „Стандарт“. Вчера сканирах текста от вестника (с OCR) и го предоставям тук за всеки, който се интерисува и е пропуснал да го прочете:

Над западната част на страната вали, облаци и ниско атмосферно налягане. Над източната грее слънце, хората ходят на плаж. Напук на световното разделение у нас е обратното – изтокът е оптимист, западът е мрачен.

Живеем в две държави с два типа различни хора. Двете държави нямат нищо общо, дори географските посоки могат само да те объркат. Живеем там, където бедните са еуфорични за бъдещето си, а проспериращите сякаш знаят нещо повече за света и по този повод тъгуват.

В двете държави живеят два електората. Единият няма много-много на какво да се радва, но разполага с оръжието на масите – ентусиазъм.

Електорат, който обича вождовете си. Той така ги и нарича – любими вождове, а не лидери. Електорат като деца – имат бюлетина, имат образ, който ще ги спаси, имат лозунг, имат полуреволюционна организация, която ще сработи на 5 юли. Имат мотив – неразбираем мотив; но той ще ги закара на урните. Нямат други неща – бедни са, неуки са, търпеливи са. Нямат спомени какво е било на миналите избори. Нямат идея къде живеят – за тях Европа е неоткрит континент. Но при тях политическото послание е сработило – те са гласуващите с радост. Те са вярващи. Те притежават нещо, което модерният човек няма – имат нещо „за вярване“.

Те са цигани, пенсионери, мюсюлмани, хора, живеещи на село, хора, които имат визия за бъдещето, изразена в трибуквените им партии. Хора на традицията. Те знаят, че трябва да се гласува. Защо трябва?! Защото са дисциплинирани. Кой ги дисциплинира? Имагинерната вяра в нещо, което „така трябва“. Всички те приличат на българите от Възраждането. Или на днешни косовари.

Към тях може да добавим бившите военни. За тях още е останала идея за „родината“, за честта, за дълга – думи, които вече не се употребяват, немодерни са. Бившите военни са десетки хиляди – те са последните модерни хора, които все още имат нещо „за вярване“

Другата част от електората има пълни хладилници. В тях дълбоко е замразен един скепсис, който само умният човек може да събира упорито като отровни гъби, които са красиви, но не стават за нищо друго освен за събиране. Другата част от електората сигурно е повече, но се чувства фрустрирана по природа, защото живее, казва, в страната на селяните. А селяните винаги побеждавали. Другата част се нарича „модерна част от електората, градска част“. Някой е успял да й внуши, че нещата са непроменими, а ентусиазмът е за идиотите. Може и да е така, но ако ентусиазмът е за идиотите, то означава, че идиотите управляват. А това не отговаря на логиката. Идиотите ги управляват.

Другата част от електората е по-богата, но по-недоволна. Иска нещо, не вярва в нищо. Тя просперира и твърди, че просперира въпреки политическата ситуация. Но не знае как да я промени. Не вярва в нищо. Политическото безбожие я владее. Сакън, някой да каже, че трябва да се вярва в нещо – веднага тази част на електората се затваря в черупката си, която нарича фейсбук.

Би трябвало да е обратното – бедните да са недоволни и да искат да променят системата, а проспериращите да са доволни и да искат да я задържат. Но у нас е обратното на обратното, което не ни връща в нормална ситуация.

Бедните селяни, пенсионери, цигани и турци са доволни от лидерите си, а надутият гражданин използва това, че е на почивка в Барбадос, за да протестира срещу политическата класа у нас. Пиклив протест, и скъп. Долу политиците, горе Барбадос, викат богатите у нас (е, относително богатите). Не щем Барбадос, искаме си политиците, викат хората, за които Барбадос е анимационен филм от детството. Щура работа. И неясна.

Ненормално е статуквото да се подкрепя от най-прецаканите в държавата. Циганите, дето не са видели столевка, пенсионерите, дето не са срещали луканка на масата си, и турците, които не могат да си продадат тютюна.

Ненормално е в същото време хората с възможности и бизнес да са така отвратени от политиката и толкова недоволни от политкласата, че да си ритат Бентлито от ярост, щото нямало за кого да гласуват.

Електорат с обърната резба. Или с изхабена такава.

Над западната част от страната продължава да вали. В източната грее слънце.

Един пенсионер влязъл във фейсбук и не могъл да излезе. Сбъркана работа.

И аз така мисля – сбръкан електорат!

Схемата на Карбовски, обаче е твърде контрастна, за да е по-експресивен, предполагам. Защото себе си не мога да причисля нито към едната, нито към другата категория, а вероятно това е така и за мнозина други…

Но по повод на тази статия – сетих се и за Добри Жотев:

Препис върху принтерна хартия от 70-те

Препис върху принтерна хартия от средата на 70-те год. на XX век

*Бележка: Ако кликнете върху изображенията на ръкописа ще се озовете на сайт за сатиричната поезия на Добри Жотев и ще може да прочетете биографията му (възможно е да се наложи и encoding в зависимост от браузъра, за да се чете правилно кирилицата:).

IMAGINE – 60%

18 юни 2009 в 13:52 | Публикувано в И&Л, Наброски, Подкрепям, Реагирам, Споделям | 2 Коментари
Етикети: , , , ,

Представете си, че ако онези 60% от българските гласоподаватели (ако не бяха толкова самодоволни и/или безразлични към собствената си съдба), нямайки реална алтернатива на предстоящите парламентарни избори, отвратени от все също случващото се (в нашата държава), внезапно решат да посегнат към бюлетина номер 12, като наказателен вот например, какво би се получило?

Нереалистична е моята представа, ама дали надеждите да се случи нещо ново (на политическата сцена), ако пак гласуваме за старите (добре познати лица), дали са по-реалистични?

Резултатите от евровота ясно сочат, че около 60% от имащите право на глас не желаят да го упражняват. Те или са доволни (от статуквото), или са безнадеждно примирени.

Доволни, според мене, са ония, които винаги намират начин (хора, връзки, пари, благинки) да се справят със всяка (по-скоро битова) ситуация, без оглед на каквито и да било скрупули – неведомо невинни! и задоволяващи се само с „онез трите работи“. Много са! Така ми изглежда.

Безнадеждно примирени, според мене, също са много на брой от гласоподавателите. Нямам представа защо, но повечето от личните ми познати са точно такива. Не искат и да чуят за гласуване, на което гледат като на вероломна намеса в личното им неприкосновено пространство. На какво всъщност се уповават, нямам идея. Може би има смисъл, до който аз с ограничения си ум не мога да достигна.

И в двата случая, според мене, става дума за доброволен избор на непълноценен човешки живот в зловредна заобикаляща среда (не само природна, а и социална). Защо, защо, защо?!

Аз, след като не мога да разбера логиката на безнадеждно примирените, приемам най-новото, най-свежо предложение с воля за промяна – зелените човечета, както ги нарече една симпатизантка, която все пак предпочете да подкрепи с гласа си по-печеливша партия.

Аз съм математичка по образование и знам да смятам. Не ме учете какво е процент, какво е изборна бариера и пр. Не ме манипулирайте, не ми обяснявайте, както БСП-то обяснява: „Ако гласуваш за Бойко, избираш Костов“ (и Сергей Станишев се гордее с тази реклама!). Мразете ме, щом искате!

Аз ще гласувам за ПП Зелените, защото сърцето и разумът ми това ме съветват. Ще се уповавам на себе си (и на Бог!), а не на която и да е партия или чудодейна сила.

Нали не сме забравили!

1 юни 2009 в 11:36 | Публикувано в Алармирам, Подкрепям, Разни, Реагирам, Споделям | Вашият коментар
Етикети:

Чета последната публикация (от 31 май 2009) Политика и аполитичност в блога на Григор Гачев и с удоволствие установявам, че великолепната му аргументация в полза на гласуването завършва с припомняне на гениалния македонски клип „Izbori 2008: Posle ebenje nema kaenje!“ от предизборните вълнения на нашите съседи – македонците от миналата година – така актуален сега и у нас!

Преди месец anrejp номинира същия клип в SVEJO.NET под заглавие „Македонците любезно ни предупреждават, внимавайте как гласувате“, където рейтингът му към момента е 81.

Нека го припомня и аз – на принципа „колкото повече, толкова повече“ 🙂

Izbori 2008: Posle ebenje nema kaenje!

Рубрика „Развлечения“

18 май 2009 в 13:13 | Публикувано в Констатирам, Наброски, Разни, Реагирам, Споделям | 3 Коментари
Етикети: , , , , , ,

Стартирам компютъра си през 4-5 дни и заедно със стартирането на системата стартира и моето ICQ, което пък ми предоставя новините от VESTI.bg в ICQ Zones.

Недоумение предизвика у мен тази сутрин рубриката „Развлечения“, където бе поместена новината „Отиде си Петър Слабаков“.

Това развлечение ли е?

Развлечение ли?

Развлечение ли?

Кой ли редактира нескопосано преименуваното netinfo.bg?

ЗАЩО, БЕ-Е-Е?

15 май 2009 в 18:14 | Публикувано в Алармирам, Констатирам, Реагирам, Споделям | 5 Коментари
Етикети: , , , , , , ,

ЗАЩО, БЕ-Е-Е! е заглавието на статия от Пламен Асенов, публикувана в неговия блог на 14.04.2009 г., която ми направи впечатление (както и почти всички други негови публикации, които смогвам да прочета) и затова добавих линк към нея в SVEJO.NET още на другия ден (15.4.2009). Моето предложение не доби популярност, събра само 9 гласа.

Днес в седмичния бюлетин „Най-популярни публикации“ на SVEJO.NET, който получавам в електронната си поща, намирам същата статия на първо място по популярност за седмицата, добавена от друг потребител на SVEJO.NET (keres)  и от друг източник (zenofmen.com) без да се споменава името на автора, подписана от ide.li

„Защо, бе-е-е“ е всъщност и моят въпрос.

Да гласуваме с краката си

29 април 2009 в 8:07 | Публикувано в Алармирам, Констатирам, Подкрепям, Реагирам, Споделям | 2 Коментари

Съобщение (e-mail) в пощенската ми кутия, тази сутрин, ми напомни да прегледам профила си в Netlog, където приятелят ми freeinf беше оставил в своя блог-раздел, озаглавен като „Режат политическите ни права“, следния призив:

Режат политическите ни права – какво друго ни остава освен да се вдигнем на масови демонстрации /без насилие/ – последно средство да изразим волята си – да гласуваме с краката си на улиците – за всички права на пряк контрол във всички власти – преди всякакви синдикати, партии и пр. „шапки“! Държавата е наша – ТЕ ни я отнемат с насилие – вж. бариерите в закона за изборите, за демонстрациите, за информацията, за референдумите – отстраняват ни от определяне на собствената ни съдба!
Да се свържем в групи за масови демонстрации при общи искания – повсеместно – за пряка гражданска власт – всеки може – http://edname4ta.blogspot.com
После ще си изберем „шапките“.

Коментирах:

Кратко, ясно, точно! Харесва ми. Ще го споделя в личния си блог, в MySpace, Facebook, hi5, DotBulgaria, twitter, svejo, pipe

И се залових с намерението си.

Аз отдавна знам от автора на това известие идеята за пряка гражданска власт, която обаче, така и не мога да схвана, но иначе до голяма степен съм съгласна с freeinf и го подкрепям всячески.

Впечатли ме призива: „да гласуваме с краката си на улицата“! и…

абсолютно вярната констатация за ПОСЕГАТЕЛСТВОТО ВЪРХУ ГРАЖДАНСКИТЕ НИ ПРАВА (която трябва да си повтаряме, повтаряме, повтаряме – докато се научим как да не позволяваме това да се случва против волята ни):

  • бариери в закона за изборите (за да не се допуснат нови лица и нови идеи в политиката!, за да се затвърди убеждението, че политиката си остава мръсна работа и се върши все така – от никого необезпокоявана),
  • ограничения на правата ни за демонстрации (да нямаш право на публичен протест, което означава – да си мърмориш само там, където никой няма да те чуе),
  • мераци за следене и подслушване на личните ни комуникации (третиране на всеки гражданин като потенциален престъпник) и омаловажаване/неглижиране на комуникационните канали за информация, както и контролирането им (Паси, Пирински, Първанов*, С. Станишев),
  • бариери (технически, финансови и др.) за свикване на референдуми и…
  • още, и още, и още…

Всичко това, по същество е отстраняване на гражданите от правото им да определят собствената си съдба!

Така е!

Аз не съм съгласна политически кретени да определят съдбата ми под предлог, че го правят за мое добро (сякаш съм малоумен идиот, неспособен да оцени кое е добро и кое не е за собственото му битие)!…

–––-

* колко много „П“-та и две „С“-та!… 🙂

Изгаряне на книги

27 април 2009 в 10:17 | Публикувано в И пак разни..., Констатирам, Наброски, Разни, Разочарование, Реагирам, Споделям | 15 Коментари

Стряскащо е да откриеш (сутрин, рано в понеделник) до контейнерите за боклук – купчина догарящи книги. Това ми се случи тази сутрин. В пепелта личаха следите от изгорени томове (книги). Една недогоряла обложка успях да взема, а на няколко метра встрани намерих една съвсем запазена книга – руска, 1963, с твърда корица, 526 страници, великолепно полиграфическо изделие (такива в наши дни вече не се произвеждат, въпреки технологичния напредък)…

Вероятно тези книги – изгорените, не са интересни, не са актуални… Но да бъдат изгорени едва ли заслужават!

Моментално се сетих за Александрийската библиотека, за средновековните клади и… за книжниците…

Хляб и книги! От моя гледна точка, голям грях е да се изгарят книги (каквито и да са те!), а също така и да се изхвърля (годна) храна (когато на света има толкова гладуващи!).

Аз съм привърженик на неограничената свобода (на човешкия дух), упорито се съпротивлявам на всякакви изкуствените рамки и ограничения, вярвам в необятността на пространствата, освободени от преценки и предубеждения, но…

Но моят собствен избор ми сочи предели, които НЕ ИСКАМ да прекрачвам никога – напр. „не посягай на хляба и книгите!“

В друг аспект, в друг контекст – имам и други предели, други граници, които НЕ ЖЕЛАЯ да прекрачвам (без от това да се чувствам ограничена или несвободна).

Никоя книга не заслужава да бъде изгорена!

Ето как изглежда обложката:

изгорената обложка

обгорената обложка

А ето я и книгата:

книгата

книгата (анфас)

цялата корица

цялата корица

На мене не ми трябват – нито книгата, нито обгорената обложка, но си ги прибрах – почти без да се замислям защо. За да напиша този post?

И да, и не! Защото почти се бях разколебала дали изобщо да споделям за това какво ме стряска – точно мене – кой ли се интерисува?

SEO предизвикателство

14 април 2009 в 17:50 | Публикувано в Алармирам, Подкрепям, Реагирам, Споделям | Вашият коментар
Етикети: , ,

Едно истинско SEO предизвикателство е публикацията Блогърска буря в чаша на Лидия Стайкова, според мене.

Не мислите ли?

Аз не мога да се изказвам надълго и нашироко в случая, да коментирам темата и пр.

Изцяло споделям нейното мнение и горещо подкрепям инициативата.

ps: това би трябвало да Туитърче, ама още не съм свикнала да го ползвам…

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.