… Аз и BLOG?

Първа… ‘равносметка’

Отдавна бях наясно, че блогването е нещо, което много ще ми пасне. Все не намирах време, обаче, да се информирам достатъчно, за да започна свой собствен, приличен блог. Причините, поради които считам, че ми е нужно да пиша са няколко:

1. твърде много споря – с кого ли не!

2. ще ми се да намеря единомишленици – сродни души, така да се каже…

3. когато пишеш, успяваш да си фиксираш мисълта, която иначе се рее…

4. набиват ми се на очи някои обществени явления, за които никой не обелва и думица, а ми се чини, че не бива да е така (друг е въпросът ще съумея ли да се изкажа така, че някой да ме разбере – но по-добре е да се опитам, отколкото да си трая);

5. иска ми се да споделя историята на личния си неуспех, въпреки добросъвестно положените усилия – не вярвам, че съм неудачник! трябва да го проверя това мое твърдение – тук е мястото!

6. иска ми се също така да споделя и някои полезни, мисля, моменти от личния си житейски опит – логиката на досегашния ми път сочи, че съм напълно безполезна и излишна в този свят, а съм жива, здрава и жизнерадостна, макар и с песимистични нагласи понякога (може да звучи противоречиво, но не е)…

Досега сърфирах с други цели (някаква конкретна насоченост…) и отвреме-навреме попадах на някой блог, понякога се включвах с коментарче, според настроението, без особено да съм наясно, защо, т. е. главно по емоционални причини. Откакто, все пак, написах първия си post ми стана ясно, че ‘хванеш ли се на хорото, трябва да играеш’, а се престраших главно поради факта, че започнах да превръщам скромния си работен сайт (ometeo.com) в личен блог – е, рекох си: по-добре да го правя, така както се прави…

ometeo.com e web-пространството, което ми дава бТк, заедно с ADSL-абонамента ми. Знам, че малко потребители се ползват от тази екстра, а и дори не подозират за нея, пък и не им трябва. На мен ми върши работа и защо да не се възползвам (практически си ползвам работния сайт като личен портал, така да се каже), а тъй като иначе се занимавам с какво ли не, фактически са ми се нароили безброй много файлове от всякакъв род и характер – същинска джунгла, за които никакъв органайзер не върши работа. Решението ми се налага от само себе си – web-базирана система (малко силно казано, по-точно, добре организирана база данни+)!… ама тепърва да се главоболя със сложни технологии, които не разбирам добре, а за да разбера трябва много четене… по-добре hosting с поддръжка (панел, база данни и скриптов език, пък и… готови приложения, но май ще се въздържа на първо време) – е, така се стигна и до ometeo.net (ама трябва да си прехвърля excel-ските таблици и да понапиша малко код, а освен това системата ми трябва и да прави добро впечатление, нищо че съм аматьорка – и всичко това за свободното ми време, когато не съм ангажирана с поръчки за курсови работи или визитки, книги, въвеждане на текст и текстообработка, консултации и пр. други подобни)

Първоначалният опит, който придобих, ми показва, че трябва да съм много внимателна и по-скромна, защото истински се уплаших да не заприличам на една ‘важна’ персона (а.а.), която се подвизава в мрежата по изключително популярен, но арогантен, бих казала, начин.

Е, лека-полека, доколкото ми позволяват силите и възможностите, ще се опитам да присъствам.