… „Пиша на компютър“ :)))

Аз съм ‘една леля дето може да пише на компютър’…

Години наред се опитвам да се отърва от този си имидж, ама все не ми се удава. Пиша всичко, каквото ми дойде до главата: пиша текстове, пиша картинки, пиша колажи и фотографии (вкл. стари, олющени), пиша некролози и покани, визитки и диплянки, календари и календарчета, менюта и прайслисти, каталози и оферти, формуляри и флаери, пиша дипломни работи и курсови задачи, пиша проекти и книги (и ги тиражирам), пиша табла и табели (дори и билборд съм писала – от ПВЦ фолио), пиша имейли и факсове, пиша и сайтове, доколкото мога – с една дума пиша какво ли не – той компютърът всичко може… и откликват отвреме-навреме на обявите ми разни хора – клиенти, така да се каже…

Когато човек е на свободна практика (каквато фактически отдавна вече у нас има, но юридически не е ясно регламентирана) му се налага сам да си търси работа, за което честно си е направил регистрация и си плаща данъците, които макар и смешно малки затрудняват човека с плащането им, а данъчните (органи) след изтичане на ‘законоустановения срок’ почват да изпращат едни заплашителни писма за описване на ‘цялото имущество – движимо и недвижимо’ и т. н., и т. н…. сякаш ще се напълни държавната хазна с данъците от скромните ми доходи… не че съм против да си плащам данъците, но да ме броят наравне с множеството полуграмотни тарикати, които всячески се опитват да минат метър и успяват при това, ми е най-малкото обидно… да отделям от залъка си, за да осигуря рахатлък на един куп безделници и безхаберници – заплатаджии и връзкари, на които по никакъв начин не им се налага ни най-малко да си поразмърдат пипето… не е честно!

Та тия клиенти, много често се оказват едни изнудвачи, бих казала: „Че аз нали си плащам“, вика ми клиентът (дето винаги има право) и ми подхвърля едно левче, след като ме е занимавал цели два часа. „Туй не може ли така да е, онуй не може ли малко по-иначе“ – пита той и аз, за да му угодя се старая, изпипвам си работата – горда, че всичко мога както го иска клиентът… и той доволен, а накрая: „Е, какво толкова си свършила? Нали си плащам!“… Веднъж дори се случи един такъв доволен клиент да ми донесе краставици и домати от собствената си оранжерия, но пари не му се даваха – нямал, трябвало да плати осигуровките на дечицата си (а те, миличките, щели да ходят чак до южната граница да купуват автомобил), така че…

Е, не всички са такива, но повечето (които могат да похлопат на мойта порта) – са! Не мога да се справям с такава паплач (некадърна съм за това)! И разбира се, сама съм си виновна (единодушни са всички)! Не съм съгласна, но:

Когато камъкът удари яйцето – тежко на яйцето. Когато яйцето удари камъка – пак тежко на яйцето!

 Останалите – на пръсти се броят, пък ми стават приятели, и то добри приятели! Умни, добри и забавни, и щедри дори, макар и техните доходи да са твърде рехави…

Advertisements

6 Коментари »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Сега се сещам, че и аз мога да пиша на компютър, че и други неща като обработка на снимки, малко уеб дизайн :-), но защо ли все се захващам със страхотни инициативи, за които обаче не ми се плаща… Отвътре ми идва просто доброволческата дейност. Дори домати и краставици не падат! Ама, да се призная, всъщност това ми харесва…

  2. @Светла, въпрос на пазарна икономика – каквото се договориш с клиента! (аз все се разсейвам в този момент и правя кофти договорки, а после хленча:) Моят проблем е, че не ми вярват, защото не съм от поколението на компютърно грамотните (знам колко са грамотни мнозинството, ама то е друга тема).
    Въпросът с плащането не стои така безлично – „не ми се плаща“. Някой нещо поръчва и следва да плаща, според предварително обявен ценоразпис или по взаимно договаряне – когато си на свободна практика. А когато си нает на работа в частна (или особено в държавна) компания нещата могат да се ‘размиват’ до безкрайност – например, човек, който е на ‘горестояща’ позиция и нищо не ти разбира от работата може да те изнудва както си иска – много често срещано явление!
    И аз обичам да помагам от сърце, но ми е неприятно, когато цял ден съм помагала на някого, а вечерта нямам стотинки да купя храна за котката си или не ми достигат за кутия ‘животоспасяващи’ цигари (е, храна си набавям в по-благоприятни ‘за бизнеса’ дни).

  3. Имам още много да допълвам, @Светла, но по-конкретно: ако работиш в „автономно“ висше учебно заведение, направо си в „гнездото на оси“. Не помня точно кога, беше преди 5-6 години, когато научен съвет (от мижитурки с власт, с табиети от 50-60-те години на 20-ти век) единодушно гласува срещу проф. Крикор Азарян (всеки го познава!)… Многократно след това тази ситуация се е възпроизвеждала пред очите ми в разнообразни варианти – по информация, стигаща до мене от всевъзможни комуникационни канали. И без самонадеяно да обобщавам, за себе си съм убедена, че в родните образователни институции умните, интелигентни и образовани (млади) хора са подтиснати от шепа кухи, фалшиви персони с „научни“ титли с автономна валидност – едни-други щедро си ги раздават помежду си на принципа, на който държавният ни глава раздава ордени… и си правя извод: „байтошовото“ време въобще не си е отишло за тия 20 години…

  4. здрасти

  5. защо неми одговари

  6. Здравей, Ванеса, ами… върша си други работи на компютъра, и само отвреме-навреме преглеждам дали има коментари към някой мой постинг, а просто „здрасти“ не е никакъв коментар – блогът не е chat room…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: