Търся информация за резултатите от изборите

8 юни 2009 в 8:55 | Публикувано в Разни, Споделям | 5 коментара
Етикети:

Всеки би могъл да си намери информацията за резултатите от изборите вчера, 7.6.2009, но би могъл и да се затрудни… Поне аз се затрудних, защото не открих веднага резултата, който ме интерисува. Аз гласувах за Богомил Шопов и се интерисувам колко гласове са спечелили ПП Зелените. Непосредствена информация не открих, намерих диаграма от Алфа Рисърч, от в. Дневник, от 20.45

Резултати

Резултати, 7 юни, 20.45

Една приятелка ми се обади да ми каже, че няма да гласува за „моите зелени човечета“, защото се страхува да не отиде напразно гласът й.

Аз, обаче не мисля, че гласът ми е отишъл напразно, защото подкрепих Богомил Шопов, респ. ПП Зелените – не желая повече да се доверявам на хора, които от 20 години все същото правят – играят си на „стражари и апаши“, а аз все така за тях съм „угоената патка дето трябва да пуска мас в канчето на другите“.

„Синята“ идея за мене беше синя 1990, когато бях на 37 години, днес съм на 56! Твърде дълго вярвах! Както някога, през социализма, вярвахме, че през 1980 ще настъпи комунизъм – дори вицове си разказвахме по този повод…

ГЕРБ! Бойко ми е симпатичен, Цветанов – също. И кмета на Каварна, и на Сливен… Ама защо да вярвам, че явлението ГЕРБ не е подобно на НДСВ – 2001 година (аз още гласувах в синьо) 56% от гласоподавателите наивно повярваха, че Царят с магическа пръчица ще реши всички проблеми за 800 дни – като в приказките (от 1001 нощ или български народни приказки), а после се разхленчиха…

За останалите, включително новоизлюпените лидери и други съмнителни персони – няма как да отъждествя интересите си с тях – не са от „моите“!

Единственият ми логичен избор са ЗЕЛЕНИТЕ, ако и да са зелени (в смисъл млади и неопитни) или дори извънпланетни!

Близо 64% от гласоподавателите се изявиха със САМОДОВОЛНО, НАДМЕННО БЕЗРАЗЛИЧИЕ (на гол тумбак – чифте пищови!), с малки изключения – хората, на които фактически им бе отнето правото на избор или по някакви други технически причини.

Ето какво пише Християн Даскалов (връстник на демокрацията, наистина! – но не правете паралел с „връстници на свободата“ – така както някога наричаха родените през 1944) – Защо България загуби моя глас?

Забележителна статия! Прочете я! Колко мъдрост у един 19-годишен младеж! И какво масово безумие наоколо!

В навечерието на изборите за евродепутати, към полунощ беше „прекъснато електрозахранването“ в моя блок и на сутринта нямаше ток (така както в навечерието на преврата от 1989 – ту водата спираше, ту – тока), за да си включа компютъра и да погледна в коя точно секция ще гласувам (защото миналата година си смених адреса) – не си бях разпечатала справката от grao, за да не хабя хартия, а не запомних номера…

В училището (където някога учеше сина ми) имаше поне 3 секции. Към 9-9.30 сутринта в двора му беше пълно с беловласи старци и лели, които кротко си споделяха рецепти за буркани с ягоди и череши…

Млади хора почти не видях! И от моето поколение нямаше твърде много желаещи да гласуват (на 56 майка ми беше вече пенсионерка, но аз още не се чувствам изморена – знам, обаче, че някои тарикати от мъжки и женски пол „предприемчиво“ са се уредили пак на държавната ясла – т.е. да получават пенсии и да чупят жално пръсти в стил „Шишо Бакшишо“ – героят на Краси Радков от Шоуто на Слави).

Гласувах и тръгнах към Фестивалния комплекс, ресторант Бодега (прилича на моята фамилия:), за да се включа в подписката за издигане на Валерия Петрова (Момичето, което се опря на министър Гагаузов) за народен представител на Варна. Приятно ми беше, че видях там хора не от първа младост, които се подписваха в нейна подкрепа.

Реших да се поразходя – така и нямаше ток, кой знае кога ЩЕ ГО ПУСНАТ (те и от Е.ОН са хора и „имат човешки права“, дали ще работят в неделя?). Не бях виждала толкова много – много възрастни (над 75 според мене) хора по улиците на слънчева Варна – с патерици и колички, наредени пред училища и клубове, избирателни секции – да гласуват! Моите лични познати и близки на възраст над 70 не са от монолитното мнозинство, което гласува за червените (нито майка ми, нито вуйчо ми и вуйна, нито по-възрастните ми приятели са от тях!), но искрено се разочаровах като видях вчера какви избори стават – МЛАДИТЕ ЛИПСВАХА!

На бабите и дядовците си ли повериха вота (разглезените до немай къде внучета, обгрижвани от родителите си и техните родители – „сакън, да не се понапрегне детенцето ни – нито с физически, нито с умствени усилия!“) или на неграмотните хорица, инструктирани да гласуват с бюлетина номер 4 (които си нямат и представа за какво гласуват), или пък на фамилните търговци на гласове?…

Вече е обед и има някакви резултати, все пак! Но никой не обелва и думица за ПП „Зелените“ – все едно, че не са участвали – какво надменно ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ!

АЗ СЕ ИНТЕРИСУВАМ!

Аз и моят избор – НЕ СМЕ ОТ ПОБЕДЕНИТЕ!

Не знам дали ще доживея време, когато ще се гласува само по интернет – НЕКА ВИДИМ ТОГАВА кой ще победи!?

Нали не сме забравили!

1 юни 2009 в 11:36 | Публикувано в Алармирам, Подкрепям, Разни, Реагирам, Споделям | Вашият коментар
Етикети:

Чета последната публикация (от 31 май 2009) Политика и аполитичност в блога на Григор Гачев и с удоволствие установявам, че великолепната му аргументация в полза на гласуването завършва с припомняне на гениалния македонски клип „Izbori 2008: Posle ebenje nema kaenje!“ от предизборните вълнения на нашите съседи – македонците от миналата година – така актуален сега и у нас!

Преди месец anrejp номинира същия клип в SVEJO.NET под заглавие „Македонците любезно ни предупреждават, внимавайте как гласувате“, където рейтингът му към момента е 81.

Нека го припомня и аз – на принципа „колкото повече, толкова повече“ 🙂

Izbori 2008: Posle ebenje nema kaenje!

Само за жени

30 май 2009 в 5:10 | Публикувано в И&Л, Наброски, Разни, Споделям | 2 коментара
Етикети: , , ,

Хубаво е и е полезно, според мене, затова – директно от моята електронна пощенска кутия:

Аз не си падам твърде по модела „предай нататък“, поне – не по суеверен начин, но все пак има смисъл да се споделят хубави неща, да си напомняме (в забързаното ежедневие) за простичките и красиви малки радости, затова поемам щафетата.
Моят съвет: За да не попадне списък с емаил-адреси случайно у недобросъвестни, spam-ери, ако решиш да го препратиш, изпращай го поединично – последователно 12 пъти (или по-малко, или повече), но не наведнъж, макар че отнема малко повече време…
Аз получих следното:
Здравей. Трябва да избера 12 жени, които са присъствали в живота ми и които мисля, че биха искали да участват. Мисля, че ако тези жени се съберат в една стая, няма да има невъзможни неща. Сякаш си струва специално да се опита. Надявам се, че съм избрала правилните 12 жени.
Моля ви, изпратете това обратно до мен (ще разберете защо).
Ако някой не знае, Св.Тереза е позната като светицата на малките неща, т.е. тя вярвала в това че малките неща в живота трябва да се правят добре и с голяма любов. Тя е също така покровителка на градинарите и цветарите. Тя се представлява от рози.
Помнете да си намислите желание преди да кажете молитвата.
Това е всичко, което трябва да направите.
Няма нищо прикрепено.
Просто го изпратете на 12 души и ме уведомете какво се е случило на четвъртия ден.
Съжалявам, но трябва да препратите това съобщение, но се опитайте да не го прекъсвате. Намислихте ли си вече желание? Ако не си намислите желание, то няма какво да се сбъдне.

Молитва на Св.Тереза:


„Да бъде мир. Вярвай, че си точно, където трябва да бъдеш. Не забравяй изначалните възможности, родени от вярата в себе си и другите.
Използвай подаръците, които получаваш и предавай любовта, която получаваш.
Бъди доволна от себе си такава, каквато си.
Нека тези познания станат част от тебе и позволят на душата ти свободата да пееш, танцуваш, молиш и обичаш.
Тя е до всеки и всички нас.“

А сега изпрати това на 12 жени през следващите 5 минути. И запомни да ми го изпратиш обратно. Аз се броя за 1 … ще видиш защо.
Един съвет: по-добре копирай и постави текста вместо да го препращаш.

На мене ми хареса, препратих го на мои приятелки, точно както съм го цитирала.

Притча на индианците чероки

29 май 2009 в 13:35 | Публикувано в Възхищавам се, И&Л, Наброски | 7 коментара
Етикети: , , , , ,

За първи път чух тази притча, разказана като анекдот от Слави Трифонов в неговото шоу по време на Великденските празници, а текста тук сканирах от едно издание на една евангелска църква („Братска любов“ – списание за християнска просвета).

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл. Той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмьт.
Другият е добър. Той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.

Тази притча е много мъдра (както са мъдри всички притчи) и е актуално четиво за бъдещи мъдри политици, които, дано сме мъдри, да си изберем.

Аз не обичам тайните…

27 май 2009 в 9:46 | Публикувано в И пак разни..., Констатирам, Наброски, Разни, Споделям | Вашият коментар
Етикети: , ,

Аз не обичам тайните…

Тайната е магия, която приемам само като елемент в лични взаимоотношения, например: приятна изненада за личен празник – да запазя в тайна какъв подарък ще ти направя за рождения ден, а не – „кажи ми какво да ти купя за рождения ден“…

Всеки има право на съкровено лично пространство на духа, което може да си остане тайна… дори завинаги! Но и всеки има правото да сподели своята тайна, особено когато тя го мъчи… Въпрос на личен избор е дали да споделиш своята тайна и с кого.

Това, все пак, не е есе на тема „тайна“, а само няколко встъпителни разсъждения към една много по-широка тема, наречена „прозрачност“, която публично се дискутира вече доста време, но според мене, май не е много ясна за мнозина, т. е. тълкува се твърде произволно и се интерпретира… по собствен начин…

Така е и с много други модерни понятия, които се появиха през време на прехода, смяната на системата – от тоталитарно общество към демократичен модел – само преди 20 години! Страшно дълъг период, според мене, но очевидно твърде кратък за усвояване на ценностите на свободния избор.

„Накъде биеш?“ ще ме попита някой и аз ще се затрудня с отговора си, защото… не съм специалист (в тази област), но нали, все пак, забелязвам някои неща наоколо си, които, меко казано, не ме изпълват с възторг – по-точно, виждам как „се плъзгаме“ по повърхността на нещата и не правим почти никакви усилия, за да разберем същността на случващото се с нас самите в заобикалящия ни свят. Аз не мога да си служа иносказателно с ТАЙНИТЕ инструменти (за манипулация на обществено мнение) и не мога „да бия нанякъде“, защото аз не съм Фактор (от който зависи каквото и да е), но мога свободно да разсъждавам и да споделям мнението си и дори някои ‘тайни’ мисли, които не се боя да изкажа (в случая нямам такива или поне не се сещам).

Това малко отвлечено „встъпление“ е всъщност една подкана, едно предложение към някой, който може да напише нещо смислено, аргументирано и стойностно по въпросите, които позачеквам.

А това, което фактически искам да кажа, е една лична констатация. Забелязала съм колко много от хората, които познавам, предпочитат все още да се доверяват на мълви и слухове като източник на достоверна информация (отколкото на факти или на официални източници). Има си известни причини за това явление, наследено от  епохата на социализма. Фактите (новините, например) минават, заминават и… после се забравят (много е къса обществената памет!). Официалните източници пък, често не казват цялата истина, т. е. запазват в тайна някои елементи от нея или съдържат манипулативни такива…

Ето, затова не обичам тайните и си мечтая за прозрачност.

Споделяйки, се опитвам да дам своя скромен принос за осъществяване на тази мечта, защото прозрачността не е даденост, не се купува и не се налага със сила/закон, а е убеждение, до което трябва да достигне „критичната“ маса 🙂

Един логичен отговор: Икономикс на забавачниците

25 май 2009 в 8:55 | Публикувано в Подкрепям, Споделям | Вашият коментар
Етикети: , ,

Намерих един логичен отговор по тема, по която изказах мнение преди време: Икономикс на забавачниците (Industry Watch)

Рубрика „Развлечения“

18 май 2009 в 13:13 | Публикувано в Констатирам, Наброски, Разни, Реагирам, Споделям | 3 коментара
Етикети: , , , , , ,

Стартирам компютъра си през 4-5 дни и заедно със стартирането на системата стартира и моето ICQ, което пък ми предоставя новините от VESTI.bg в ICQ Zones.

Недоумение предизвика у мен тази сутрин рубриката „Развлечения“, където бе поместена новината „Отиде си Петър Слабаков“.

Това развлечение ли е?

Развлечение ли?

Развлечение ли?

Кой ли редактира нескопосано преименуваното netinfo.bg?

ЗАЩО, БЕ-Е-Е?

15 май 2009 в 18:14 | Публикувано в Алармирам, Констатирам, Реагирам, Споделям | 5 коментара
Етикети: , , , , , , ,

ЗАЩО, БЕ-Е-Е! е заглавието на статия от Пламен Асенов, публикувана в неговия блог на 14.04.2009 г., която ми направи впечатление (както и почти всички други негови публикации, които смогвам да прочета) и затова добавих линк към нея в SVEJO.NET още на другия ден (15.4.2009). Моето предложение не доби популярност, събра само 9 гласа.

Днес в седмичния бюлетин „Най-популярни публикации“ на SVEJO.NET, който получавам в електронната си поща, намирам същата статия на първо място по популярност за седмицата, добавена от друг потребител на SVEJO.NET (keres)  и от друг източник (zenofmen.com) без да се споменава името на автора, подписана от ide.li

„Защо, бе-е-е“ е всъщност и моят въпрос.

Удобствата и улесненията

8 май 2009 в 11:00 | Публикувано в Констатирам, Разни, Разочарование | Вашият коментар
Етикети: , ,

Прави ми впечатление от известно време насам, че съвсем млади хора, както и не толкова млади, но проспериращи (в бизнес, обществено положение, имотно състояние и пр.) никак не умеят да си служат с такива елементарни „древни“ технологии за комуникация като електронна поща, например – предпочитат разговор по мобилен телефон, съобщения и трансфер на файлове по Skype, в краен случай (забележете!) – SMS (ако не са усвоили умения преди няколко години, днес те са затруднени в ползването на традиционните електронни комуникационни средства).
Определено е по-лесно! Защо трябва да се затрудняваме, когато си има по-лесни начини?
Младите хора получават от любящите си родители скъпи подаръци като модерни телефони, компютри и други високотехнологични играчки, за да се забавляват и за да не се „мъчат“…
Проспериращите, пък, си имат… интелигентни „работници“ (които знаят да си служат с модерни технологии), които са зависими (проспериращите им плащат работна заплата, напр.) – затова „проспериращите“ също няма нужда „да се мъчат“, заети с „по-важни“ бизнес-дела – нали, си имат хора за всичко…

Това са бегли мои наблюдения. Не твърдя, че е масово явление, но аз лично, съм се сблъсквала с него не един и два пъти, а доста по-често и затова намирам, че е тревожен факт (огледайте се наоколо!). Естествено, съвсем не се отнася за хора, които биха прочели това мое мнение (описаните по-горе, обикновено, не четат постинги в блогове – има си къде по-интересни места в интернет).

Това, което пиша, звучи като упрек, но не е – аз не съм в позиция да упреквам когото и да било, за каквото и да било – просто споделям с надежда да допринеса за предотвратяване на тенденцията „по линия на най-малкото съпротивление“  или… аз нещо се заблуждавам…

Презентации SlideShare

8 май 2009 в 7:55 | Публикувано в :), Възхищавам се, Подкрепям, Споделям | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , , ,

SlideShare is the world’s largest community for sharing presentations.

Преди 5-6 месеца регистрирах account в SlideShare във връзка… educational needs…

Още тогава намерих много интересни презентации, които в „бързината си“ не смогнах да споделя 🙂

Не ми е направило впечатление (или просто не съм попадала – случайно:) в българското web-пространство да се представят, споделят, коментират и пр. възможностите, които предоставя SlideShare, затова ето тук показвам няколко забележителни презентации – може би някой ще ги оцени?

Аз ги намирам за изключителни!

„Не е позволено!“ vs „Забранено е!“

29 април 2009 в 18:35 | Публикувано в Наброски, Споделям | 5 коментара

Много често си мисля, че за да се разбираме трябва да се изразяваме вярно и точно, а освен това и с уважение, и с такт.

Неотдавна в един доста голям търговски обект споделих с касиерката, че не ми харесват надписи, които гласят: „Забранено е!“ и че би могло да се постави такъв предупредителен надпис (щом трябва), но да пише, например: „Не е позволено!“.

Преди два дена забелязах, че „забраненото“ е сменено на „не е позволено“.

Този незначителен детайл на общуването (в магазина), приложен в по-меката си и значително по-учтива форма ме зарадва.

Да гласуваме с краката си

29 април 2009 в 8:07 | Публикувано в Алармирам, Констатирам, Подкрепям, Реагирам, Споделям | 2 коментара

Съобщение (e-mail) в пощенската ми кутия, тази сутрин, ми напомни да прегледам профила си в Netlog, където приятелят ми freeinf беше оставил в своя блог-раздел, озаглавен като „Режат политическите ни права“, следния призив:

Режат политическите ни права – какво друго ни остава освен да се вдигнем на масови демонстрации /без насилие/ – последно средство да изразим волята си – да гласуваме с краката си на улиците – за всички права на пряк контрол във всички власти – преди всякакви синдикати, партии и пр. „шапки“! Държавата е наша – ТЕ ни я отнемат с насилие – вж. бариерите в закона за изборите, за демонстрациите, за информацията, за референдумите – отстраняват ни от определяне на собствената ни съдба!
Да се свържем в групи за масови демонстрации при общи искания – повсеместно – за пряка гражданска власт – всеки може – http://edname4ta.blogspot.com
После ще си изберем „шапките“.

Коментирах:

Кратко, ясно, точно! Харесва ми. Ще го споделя в личния си блог, в MySpace, Facebook, hi5, DotBulgaria, twitter, svejo, pipe

И се залових с намерението си.

Аз отдавна знам от автора на това известие идеята за пряка гражданска власт, която обаче, така и не мога да схвана, но иначе до голяма степен съм съгласна с freeinf и го подкрепям всячески.

Впечатли ме призива: „да гласуваме с краката си на улицата“! и…

абсолютно вярната констатация за ПОСЕГАТЕЛСТВОТО ВЪРХУ ГРАЖДАНСКИТЕ НИ ПРАВА (която трябва да си повтаряме, повтаряме, повтаряме – докато се научим как да не позволяваме това да се случва против волята ни):

  • бариери в закона за изборите (за да не се допуснат нови лица и нови идеи в политиката!, за да се затвърди убеждението, че политиката си остава мръсна работа и се върши все така – от никого необезпокоявана),
  • ограничения на правата ни за демонстрации (да нямаш право на публичен протест, което означава – да си мърмориш само там, където никой няма да те чуе),
  • мераци за следене и подслушване на личните ни комуникации (третиране на всеки гражданин като потенциален престъпник) и омаловажаване/неглижиране на комуникационните канали за информация, както и контролирането им (Паси, Пирински, Първанов*, С. Станишев),
  • бариери (технически, финансови и др.) за свикване на референдуми и…
  • още, и още, и още…

Всичко това, по същество е отстраняване на гражданите от правото им да определят собствената си съдба!

Така е!

Аз не съм съгласна политически кретени да определят съдбата ми под предлог, че го правят за мое добро (сякаш съм малоумен идиот, неспособен да оцени кое е добро и кое не е за собственото му битие)!…

–––-

* колко много „П“-та и две „С“-та!… 🙂

« Предишна страницаСледваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.