==> ДВАТА КОЗЕЛА

Слугата няма право на придирчивост. Улрих Цвингли ни показва какво значи това на дело. По време на Великата Европейска Реформация той обикаля наляво-надясно, опитвайки се да насърчи единството между християните. В един момент се оказва, че е на различни позиции с Мартин Лутер. Цвингли се вижда в задънена улица. Една сутрин обаче, докато се моли на склона на една швейцарска планина, той достига до отговора. Тогава той наблюдава как два козела вървят един към друг по някаква много тясна пътечка. Единият се изкачвал, а другият слизал надолу. Мястото, където щели да се срещнат, било прекалено тясно, за да се разминат. Когато кръстосали поглед, и двата козела направили по една крачка назад и свели глави, сякаш готвейки се за двубой. Тогава обаче се случило нещо неописуемо. Изкачващият се козел легнал на земята. Другият пристъпил през тялото му. После първото животно се изправило и продължило изкачването си. Цвингли останал смаян как козелът успял да стигне до по-високо място, единствено, защото бил готов преди това да се снижи чак до земята.“
Не прави ли същото нещо и Господ Исус? „Затова Бог Го въздигна до най-високо място. Бог Му даде име, което е по-велико от всяко друго име, така че всяко едно коляно да се преклони пред името на Исус“ (Фил. 2:9-10).
От книгата на Макс Лукадо „Лек за делника“